За 116-ата годишнина от основаването на ВМРО, Агенция “Фокус” разговаря с Райна Дрангова, бивш заместник-председател на ВМРО, дъщеря на Кирил Дрангов – деец на революционната организация, внучка на полковник Борис Дрангов.


Фокус: Г-жо Дрангова, с какви чувства посрещате 116-ата годишнина на ВМРО на 23 октомври?
Райна Дрангова: Що се отнася до историята, Вътрешната Македоно-Одринска организация е основата, много по-късно става ВМРО. През 1893 година по инициативата на шестима българи – Татарчев, Батанджиев, Арсов, Хаджиниколов, Димитров, Даме Груев, на 23 октомври, създават революционен комитет, който се нарича Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация. Следващата година се създава и Централен комитет, начело с д-р Христо Татарчев. По-късно тя става ТМОРО – Тайна Македоно-Одринска революционна организация, а през 1919 – 1920 година се полагат основите на ВМРО от Тодор Александров, Протогеров и Петър Чаулев. Това е ВМРО; малко по-късно се създава и една друга организация, пак наречена ВМРО – Обединена обаче, която донася много беди и на България, и на македонското освободително движение. Историята е дълга, героична и много кървава.
Фокус: Баща Ви – Кирил Дрангов – е член на ВМРО...
Райна Дрангова: По времето, когато баща ми влиза във ВМРО, е студент по право, втора година завършил. Малко по-късно става резервен член на Централния комитет, което означава, че когато Иван Михайлов отсъства, той автоматично го замества – това се случва няколко пъти в дейността на ВМРО. Баща ми е свързан и с Горноджумайските събития (след убийството на Тодор Александров), изпълнява важни мисии на организацията в чужбина. Освен това е ръководител на военния отдел на организацията и като такъв е инструктор в школата на възпитаници на ВМРО и на Усташа в Янка Пуста в Унгария. След 1934 г. и преврата на 19 май от „Звено”, баща ми, при опит за бягство в Турция, се изправя заедно със свой съмишленик пред български пост в една мъгла, и трябва да избере – или да се предаде, или да застреля български войник, което той никога не може да направи.
Арестуван е, съден е и е оправдан, но дълги месеци прекарва в казармите в Лом (той е роден в Лом); по-късно и на софийските погреби, където майка ми през 1935 г., заедно с мен отива като доброволна затворничка. Аз навършвам там една година и като малко бебе съм имала и полицейска снимка. Баща ми завършва право и става адвокат в Скопие, където се премести цялото ми семейство. След 9 септември се завърна, беше нелегален, въпреки, че имаше възможност да избяга заедно с Иван Михайлов още от Скопие и другите, които бяха там... Води едно сражение през 1946 г., обречено, с много силен противник – милиция отвън, а той беше вкъщи, и загина.
Фокус: Как виждате бъдещето на ВМРО в ХХІ все пак, организация, която носи в името си думата „революционна”? Какво от идеите може да остане в ХХІ век?
Райна Дрангова: Идеята за обединение. Едната от идеите е била автономия на Македония, но автономия на базата на българския елемент, който съставлява повече от 65 % от населението. Идеята е тази създадена автономна държава по-късно да се присъедини към България, за единството на българския народ. Всички документи за ВМРО са написани на български език, навсякъде се говори за българи в Македония. Безспорно има един много демократичен дух в документите на ВМРО и в уставите – че там може да членува всеки, който възприеме идеите на ВМРО. Тогава – наистина революционни и в някои случаи – терористични. Искам да подчертая изрично, че тероризмът на ВМРО е особен – той е насочен само срещу държавната власт на поробителя, не се засяга мирното население, от което няма жертви. Като изключим един случай при солунските атентати, когато предупреждават всички да напуснат Банк Отоман, семейството на директора, служителите, но случайно преминава един файтон с един музикант, и той загива. Най-важната идея - за обединението на българския народ.
Фокус: Има ли някоя фраза, с която сте запомнили баща си, свързана с дейността му покрай революционната организация?
Райна Дрангова: Много малко сме говорили на тази тема за революционната му дейност. Но знам, от написаното под черта от една книга за ВМРО от директора на Държавния архив, Зоран Тодоровски, че той е казвал, че би могъл да стане министър в държава Македония, единствено когато Македония стане българска. За него Македония и България са неразривно свързвани. Така или иначе – той даде живота си, което според мен е по-важно от нещо написано. Има писма до майка ми, в които той изразява тревогата си за бъдещето на България, за бъдещето на семейството си дори. С голяма загриженост за „малките руси главички” – мен и брат ми, които вече са побелели. Целият си живот той отдаде на България и Македония. За мен това е една много болна тема, много се вълнувам.
Фокус: Била сте заместник-председател на ВМРО. Как гледате на факта, че с това съкращение ВМРО има партия и в България, и в Македония?
Райна Дрангова: Това съкращение, всъщност показва, че не може в две различни националности да има едни и същи партии и организации, ако те по дух, по кръв не са свързани. Така си го обяснявам. Вярно е, че ВМРО е създадена в Солун, но главно лидерите й са били в България, четите са се сформирали тук, действали са в Македония, по време на Илинденското въстание са тръгвали от село Сенокос, където днес има едно голямо честване. По този начин действията й са били в самата Македония, като изключим братоубийствените битки между двете крила на македонската организация. Това за мен е повод за по-голямо вълнение, защото и наскоро станахме свидетели на подобни неща, но изглежда – такава е волята на съдбата: винаги има хора, които искат да разделят организацията, и аз се надявам в крайна сметка това да не се случи.
Фокус: Вашият коментар за изминалия конгрес на ВМРО, за преизбирането на Красимир Каракачанов за лидер и за недоволството на част от делегатите срещу това?
Райна Дрангова: Преизбирането на Красимир беше най-логичното и най-добро решение на въпроса, защото той преведе организацията през най-тежките години и сега той беше обвинен, че е водил някаква лоша коалиционна политика. Няма да влизам в подробности – кой е водил тази политика и за това, че той няколко пъти е бил единствен или – подкрепен от двама – трима души, срещу тези решения, довели до лошия резултат. Особено хората ни критикуваха заради връзката с ЛИДЕР и връзката, по-късно, с РЗС. Това бяха най-неудачните неща, които се случиха, но за които Красимир няма никаква вина. Не съм в кухнята, но това, което видях на конгреса, дълбоко ме огорчи. Хора, с които до вчера сме били приятели, се надявам отново да бъдем, защото се казаха много тежки неща... Особено от едната страна. Тежки, обидни... Дано се появи някаква мъдрост, за да не станем за резил пред хората...
Конгресът беше съвсем ясен – имаше едно болшинство от около 70 или 80 души и е нормално другата страна, недоволната от коалиционната политика (поне така се каза) да го приеме с мъжество, с разбиране. Защото в крайна сметка политиката е нещо, което иска и компромиси, и човек да има достойнството да загуби... Може би съм пристрастна, години наред съм работила с Красимир и считам, че той притежава всички качества на лидер. Не оспорвам качествата на г-н Атанасов, той също е мой добър приятел, самият факт, че е кмет на втория по големина град в България, говори красноречиво за неговите качества. Винаги е бил уравновесен, разумен, спокоен, но тук сякаш малко изгуби контрол.
Фокус: Вашето мнение – ВМРО повече политическа партия, с участие в изпълнителната власт, с депутати в парламента, или ВМРО – повече движение, ориентирано към проблемите на българите зад граница, културни прояви, подкрепа за училища и църкви...
Райна Дрангова: Мога да кажа това, че са две различни неща. Партията, разбира се, е съвсем отделна структура от организацията; организацията съществува, тя си има ръководство, тя си има свои функции. А чрез партията нещата могат да се изнесат на много по-високо ниво: и до медиите, и чрез Народното събрание. Навремето също е имало македонска парламентарна група със седем души депутати и това съвсем не е малко. Така въпросите могат да се поставят отговорно. Другите работи – за населението в Западните покрайнини, в Македония, в Бесарабия, въпреки, че те не са дело на хората от Македония, те са българско дело и ВМРО защитава точно българските интереси.
Денка КАЦАРСКА