Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката

Водещ: Добро утро в телевизионния ефир, добро утро в радиоефира на предаването „Тази сутрин” по Би Ти Ви, 88 MHZ за радиостанциите „Алма матер” и „Classic FM радио”. Озаглавихме разговора в този момент, днес, по следния начин: Постигнаха ли целите си управляващите в последния парламентарен вот? Звучи малко странна тази тема, защото някакви цели са си поставили още като искат този вот от партиите от опозицията. Това е седмият, последен вот, наречен неслучайно още преди началото му, „вотът на отчаянието”. След като обаче вчера видяхме какво се случи в българския парламент, обърнахме темата и почваме да говорим за целите на управляващите. Има една тактика в живота, която често се използва и това е тактиката да убиеш някого с мълчанието си. Вчера видяхме нещо, което се случва сравнително рядко. Едни хора убиха други с говоренето си, цитирам заглавия от вестниците днес. „Властта опита да умори опозицията с приказки” - „Труд” е много благосклонен. Вестник „24 часа” е по-реалистичен: „Станишев уби опозицията с говорене”. Вестник „Дума”: „Дебатите – 5-часов отчет на кабинета”, всички успехи са изредени на първа страница. Вестник „Сега”: „Властта удави вота на опозицията в хвалби и числа”. В стил лявата икона на латиноамериканския комунизъм Фидел Кастро премиерът Станишев вчера избра краткия вариант на речта си – 1 час и 13 минути. След него, и то отчетно, успехите на правителството, след него говори 40 минути финансовият министър Пламен Орешарски и все в този ред. Целият този вот се превърна в един безплатен PR на българското правителство и на управляващите, които съумяха да кажат добри думи за себе си без нито една стотинка да платят по държавната телевизия. И няма как да е по друг начин, след като основните опозиционни играчи в България стоят извън парламента. Неслучайно Волен Сидеров избра да дойде тук, в това предаване, за да се обърне директно към българския народ и да неглижира вота, който парламентарната опозиция предизвика. Неслучайно вчерашният ден бе обвит в мълчанието и на Бойко Борисов, който наистина няма работа в българския парламент сега, на този етап, преди да бъде избран от българските граждани. Третият основен играч сред опозицията – Яне Янев, също знаково мълча вчера. Абсолютно показателно е това мълчание за ситуацията и за начина, по който опозицията гледа сама на себе си вече - тази, която е в, и тази, която е извън парламента. Добро утро на икономическия министър и министъра на енергетиката Петър Димитров.
Петър Димитров: Добро утро.
Водещ: Това е човекът, който вчера като разбра, че го каним в нашето предаване, беше може би най-краткия министър. Колко говорихте – не повече от половин, един час.
Петър Димитров: Не повече от 45 минути, не издържах повече, а и аз имам академичен стереотип да говоря 45 минути. Вие казахте почти всичко, което трябваше да се каже за този вот. Като започнем от отчаянието, минем през последната надежда, тъй като при всяко колебание на НДСВ веднага се внася вот на недоверие и понеже НДСВ си имаше нормални претенции...
Водещ: И почват психоатаките към Царя.
Петър Димитров: Да, с надеждата, че НДСВ ще излезе от групата и ще гласува. В момента, в който са разбрали, че НДСВ няма да гласува за вота интересът пада, няма аргументация, няма интересни изказвания, няма нищо.
Водещ: Само да добавя, че цялото безсилие вчера лъсна, когато опозицията в единствения сериозен компромат, който извади срещу вас, управляващите, визира себе си. Компроматът за източването на САПАРД – 4 млн., чрез черезвичайните мерки, визира семейството на депутат от ОДС – това е показателно, и другото: че тримата наистина основни играчи на опозицията – Бойко Борисов, Волен Сидеров и Яне Янев просто лишиха този вот от присъствието си и то с право, според мен.
Петър Димитров: Да, аз точно затова говорех, като показах каква е картинката. Парадоксално е партии, аз тука гледам изследвания на различни социологически агенции, ДСБ с 1.9%, СДС с 2.8%, „Напред” с 1.1%, т.е. партии, които са 10 пъти под доверието към парламента, над 10 пъти под доверието към БСП, примерно, искат вот на недоверие на управляващите. Значи, това е ненормално.
Водещ: На практика сериозната опозиция уби този вот с мълчанието си, а управляващите с говоренето си. Добре, това беше една възможност вие да си отчетете, така да се каже, резултатите от вашето управление и вашите успехи.
Петър Димитров: Това беше предизвикан отговор. При такъв вот в края на управлението, когато всички знаем, че на практика сме в режим на предизборна агитация, изборите са започнали...
Водещ: Трябва да се гледа на всички процеси в момента в България като на предизборна кампания. Нека и това да кажем.
Петър Димитров: Това е точно така. Значи, първите избори са на 7 юни, т.е. след три месеца ние на практика имаме избори и в тази ситуация ти да поискаш вот на недоверие и да очакваш, че управляващите няма да се отчетат за това, което са направили, още повече че това, което има да се отчита, тук съм изцяло съгласен с премиера, той действително можеше да говори поне 7 часа, и направи едно кратко експозе върху това, което е направено.
Водещ: Добре, защо не го направи? С една кратка почивка, примерно, една 7-часова реч. Поне щеше да бъде принос към политическата история на България.
Петър Димитров: Ами, вие сами виждате, че при това здравословно състояние на опозицията, все пак има и медицински проблеми...
Водещ: Т.е. можеше някой просто да колабира в залата.
Петър Димитров: Да, подходът беше хуманен и нямаше нужда се прилага.
Водещ: Кога избяга опозицията? Защото аз го гледах по телевизията. Чу се, че са се разбягали в един момент.
Петър Димитров: Ами, разбирате, че ударният блок на всеки вот е в началото и от тази гледна точка обикновено при представянето на мотивите тогава се прави удара. Само че при представянето на мотивите, аз съм в парламента от 1994 г., излезе една депутатка, която, много се извинявам, но аз не познавам. Значи, ти да направиш прощален вот, последна атака преди изборите с едно непознато...
Водещ: Прощален вот, траурен вот.
Петър Димитров: Да, то звучеше точно така. Събрали сме се на една траурна церемония и като за последно да се просълзим пред избирателите.
Водещ: Аз, не знам вчера депутатите, но аз може и да умра от смях с тоя вот тука. Добре, истината е, да я кажем, че ако вот може да има в момента в България, може да има дебат само ако в него участват БСП, ДПС, Бойко Борисов (ГЕРБ), Волен Сидеров („Атака”), Яне Янев с неговата партия. Това е реалният дебат в обществото, но както и да е, вчера се случи някакъв дебат. Кажете накратко успехите, които, в едно дълго сложно изречение с много запетайки, да не кажат хората, че не съм ви дал тази възможност.
Петър Димитров: Не, аз не бих желал да повтарям това, което вчера се говори, но вие сами разбирате, че в условията на криза няма международна финансова институция, която да ни казва, че България изглежда добре в тази ситуация.
Водещ: Така ли е, защото прогнозите сочат, че икономическата ситуация в Източна Европа и България ще бъде най-тежка от световната криза.
Петър Димитров: Аз си мисля, че практиката показа точно обратното. Всички очакваха преди година, година и половина Източна Европа да бъде най-засегната. Случи се точно обратното. Най-засегната се оказа Америка, от там кризата се прехвърли по целия свят, най-малко засегнати се оказаха страните от Централна и Източна Европа, тъй като това е преди всичко ипотечна криза, от там се тръгна. Няма го, не е развит този пазар...
Водещ: Понеже банките фалират на Запад, говори се, че тук ще ни удари втората вълна, когато липсват кредити, липсват инвестиции и тогава тук ще бъде най-тежка ситуацията. Визират лятото, да речем, и зимата на следващата година.
Петър Димитров: Разбирате, че и банковата система действително я наричат „кръвоносната система”. Хайде спрете на един организъм кръвта, да видим какво ще стане с организма. Но в същото време реално чуждите ни инвестиции за миналата година са около 6 млрд. евро. Това е огромна сума. Малко са по-малко от предходната година, но в година на криза това е огромен инвеститорски интерес. Знаете, че инвеститори се появиха от на-голямата, най-пострадалата държава – Америка, през последните месеци на миналата година. AES стартира нов проект за 250 млн. евро, миналата седмица тука бяха „General Electric”. Не пада инвеститорският интерес, особено в енергийната сфера.
Водещ: Оптимист сте, виждам, че, така, имате, макар че, ето, веднага да ви кажа един пример, който тука се налага от само себе си. Вчера са се отказали украинците от „Кремиковци”, доколкото разбирам. Потвърждавате ли новината? Има я на първа страница на „Дума”.
Петър Димитров: Да, категорично са се отказали. Аз ви нося писмото, което са изпратили за „Кремиковци”. На три места благодарят на правителството за сътрудничеството, което им е оказало, изрично се подчертава, че нямат никакви претенции към правителството и подчертават, че кредиторите явно ги свързват с облигационерите, са сложили ударението, чета ви: „Максимизиране на техните краткосрочни ползи с минимум ангажименти по плана за реорганизация”, и твърдят, че това е причината, понеже не са се разбрали с тях, за оттегляне от сделката.
Водещ: Т.е. поредният голям инвеститор избяга от „Кремиковци”. Означава ли това, че траурният марш освен за част от опозицията, ще прозвучи и за този мастодонт на комунизма?
Петър Димитров: Продължаваме разговорите с бразилците. Истината е много проста. Бразилците чакаха пазара на метали да тръгне нагоре. Всички го чакаме това нещо, или поне да спре да пада. За съжаление, там сривът продължава. Вие сте чули вчера – вторичните суровини им е паднала цената с 80%. Значи, това е срив...
Водещ: То фалираха всички търговци на цветни метали буквално в световен мащаб и на скраб в България. Виждате какво стана.
Петър Димитров: От тази гледна точка не бихме могли да ги упрекнем по простата причина, че те си правят бизнес плана, дали ще могат, хайде да не печелят, но да живеят нормално, ако купят „Кремиковци”.
Водещ: Добре, защо тогава българското правителство просто не тропне на масата, тука аз мисля, че ще имате огромната подкрепа и на цялата общественост в София, и на кмета на града, и да се затвори „Кремиковци”, и да се потърсят екологичните ползи, които пък могат да бъдат и финансови, да речем, ако спечелим европейски проекти съвместно граждани, община и държава за реиновацията на „Кремиковци”, може би от този екологичен проект ще влязат много повече пари в държавата, отколкото от тези мръсотии.
Петър Димитров: Значи, много важен въпрос задавате. Същият въпрос може да се зададе, примерно, на Германия: защо сега в кризата тя подкрепя автомобилостроенето си, което не е най-чистото производство.
Водещ: Е, в сравнение с „Кремиковци” си е просто като една зелена горичка.
Петър Димитров: Да, да. Значи, от тази гледна точка големият, така, и тука прощален въпрос, дали България все пак ще остане важен играч в производството на метали в световен мащаб, или ще се откажем от това нещо.
Водещ: Дайте да не оставаме, дайте да си бъдем енергиен играч, дайте да не сме точно пък на метали.
Петър Димитров: Ами, дайте да не предсказваме, макар че по отношение на енергетиката сте категорично прав – това е най-живото, най-жизненото и в общи линии най-перспективното направление, особено след кризата, която преживяхме. Огромен пазар, с добър потенциал на България, с добро място и ако изпуснем този шанс поради същите увлечения, които имахме 1997-1998 г. – дайте да унищожим всичко голямо и да остави само градинките, видяхте, че унищожихме градинките и в икономиката унищожихме производства, които сега се самореанимират.
Водещ: Добре, казвате тогава, категоричен ли сте, че „Кремиковци” трябва да бъде затворен? Да има един държавник, който да го каже това нещо. Няма да сте първият всъщност.
Петър Димитров: Докато има шанс, аз съм за това да опитам и последния шанс, а ако няма инвеститор, разбира се, това не може да продължава до безкрай.
Водещ: Колко е срокът на агонията?
Петър Димитров: Ами, аз си мисля, че в близките дни въпросът ще се реши. Появил се е още един кандидат от Финландия. Днес е срещата с него. Не мога да ви дам повече подробности. Ако той е сериозен, бихме могли да водим разговори и с него, но нямаме все още информация нито по линия на посолството, нито по линия на органите, които се занимават със сигурността, тъй като това е обект на националната сигурност. Така че не бих могъл да ви кажа нищо повече за него.
Водещ: Защо държавата направи тази стъпка да намали и да се откаже от увеличените цени на парното? Въпросът е логичен, защото от дълго време повтаряме едно и също нещо в това студио - че не може цените на горивата в световен мащаб да падат (на газа, на нефта) и то с пъти, а пък да се увеличава тука парното. Господин Шушулов вече ни идва да го ошушкаме в един момент, като гледаме как всеки път вдига и спокойно го обяснява това нещо.
Петър Димитров: По една проста причина. Когато тръгнахме да прехвърляме собствеността на „Топлофикация” на Столична община, ето ви две писма на Столична община, в които се иска изрично за да поемат собствеността, да се коригират цените в съответствие с цените на газа, т.е. всяко тримесечие...
Водещ: Да, но това е, ако сме коректни, това е от 22 август 2008 г., когато цените още бяха 150 долара на барел петрол и беше страшно с цените тогава.
Петър Димитров: Точно така. Така че променихме наредбата и понеже в първото тримесечие на тази година имаше поредно увеличение на цените на газа, в съответствие с това искане и с променената наредба цената беше вдигната. В същото време виждате колко им е трудно на хората: спират обслужване на кредити – и краткосрочни, и дългосрочни...
Водещ: Хората изнемогват - тези, които живеят на кредит, и трябва да плащат по 500 лева парно са на ръба на отчаянието.
Петър Димитров: Така е, това е драма и аз не мисля, че има нещо лошо в това Америка да помага на банките си, ние да помогнем на хората, тъй като им е страшно тежко.
Водещ: Добре, как ще стане това? Намалявайки, вие създавате сега доста сериозен хаос, защото като връщате старите цени, то вече за януари пък са получени сметките по новите цени.
Петър Димитров: Ще бъдат компенсирани хората през сметките за февруари, а ако сметката е малка и не може да се компенсира, ще стане през март. Така че няма да има проблеми. Разбира се, няма да има връщане на пари: елате утре на касата, за да ви върнем.
Водещ: Няма да дойдат на гишетата да си получат 100 лева от сметката 250 лева.
Петър Димитров: Да, да, това е трудно, но ще се направи по изравнителния механизъм.
Водещ: Вашето обяснение – защо парното се забърка в този скандал, като дадоха толкова високи сметки за януари месец?
Петър Димитров: Не, това им е цената, която им определи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в съответствие с променената наредба...
Водещ: Но нали намалиха потреблението – януари месец парното беше в ограничен режим поради липсата на газ.
Петър Димитров: Ами, ето, намалено е потреблението с 11.5% - реално, като натура, цените са се вдигнали с последното увеличение с 34.8%, т.е. почти 35%. Като съберете едното с другото увеличението е, миналата година през януари са платени 50 млн. лева за парно през януари, през тази година са начислени 60 млн., т.е. увеличението е с 20%.
Водещ: Добре, ама Шушулов излезе вчера и каза, че парното ще фалира. Каза: хубаво, добре, нека да нарушават това, което ние тука органът сме казали, ние, дето сме избрани тука, богоизбраният орган, нека да фалират топлофикациите.
Петър Димитров: Разбирате, че все пак отговорността за „Топлофикация” се носи от собственика, а не от регулатора и това, че регулаторът споделя тревогите си е важно, но то не е определящо.
Водещ: Не трябва ли да бъдат взети крути мерки срещу този регулатор?
Петър Димитров: Аз не мисля, че този независим орган трябва да го преследваме за това, че е определил цена в съответствие с цената на газа. Обратното – той си е свършил работата. Това не е социален орган, това е орган, действително ценови орган, който регулира на база какви са цените.
Водещ: Добре, дайте го на хората, те да определят съдбата му. Аз смятам, че еднозначно българското общество ще се произнесе.
Петър Димитров: Вие разбирате, че ако направим референдум трябва ли да има данъци в България, отговорът също ще е еднозначен.
Водещ: Е, не е така. Аз ще гласувам, примерно, да има данъци...
Петър Димитров: Радвам се, вие сте почти швейцарец.
Водещ: ...но ако ме питате трябва ли да ги има Шушулов и ко., ще гласувам категорично.
Петър Димитров: Ако ги няма Шушулов и ко., цените могат да са многократно по-високи. Значи, сетете се за монополистите в електроразпределението.
Водещ: Добре де, ама да не ошушкат народа с парното, преди да ни спасят от енергийните монополисти.
Петър Димитров: Както виждате регулаторът определя пределна цена, под тази цена са паднали и частните топлофикации в България, тъй като на тях им трябват клиенти.
Водещ: Ето това е другият въпрос сега. Тука държавното парно в София се произнесе. Какво става с частните монополисти? Защото по региони монополът си е частен.
Петър Димитров: Прав сте, прав сте. Затова направих среща с тях. Примерно, Варна казват, че сметките им за януари са с около 20% по-ниски, отколкото са били януари миналата година.
Водещ: Защо - нали Шушулов е въвел новите цени?
Петър Димитров: Новите цени, отново същата причина. Те могат да прилагат и по-ниски цени, прилагат и преференциални цени спрямо лоялни клиенти. Бургас казват, че намалението е от 1.5% до 4, 5% на клиентите. Въглищните централи са си останали със старите цени, така че при тях няма увеличение. Това, което е важно, EVN – това е другият голям потребител, за Пловдив те не се съгласиха да минат към новите цени, но поеха ангажимента от 1 март да вкарат програми за подкрепа на лоялни клиенти и също казват, че за лоялните клиенти, които са около две трети от клиентите им, ще има съществено намаление на цените.
Водещ: Може би ще трябва държавата да се намеси по-сериозно в частния монопол, да не разчитате само на регулатора.
Петър Димитров: Ами, връщате се пак към господин Шушулов. Трябва да се намеси.
Водещ: Ето, пак опираме до него. Ами, да се намеси, но може би и държавата трябва да се намеси, защото по-страшното от държавния монопол е частния монопол. По-страшното от частния монопол е Шушулов.
Петър Димитров: Никаква разлика няма, различия нямаме по отношение на страшния частен монопол и аз мисля, че направихме някои грешки, като бяха продадени някои важни частни монополи.
Водещ: Защото се нарушават пазарните принципи. Нали Европейският съюз е пространство на пазарния принцип. Какъв пазар, като...
Петър Димитров: Няма пазар там, там няма конкуренция. Значи, токът ти е еднозначно определен, водата ти е еднозначно, топлото ти е еднозначно. Какъв пазар?! Там има монопол.
Водещ: Абсолютно. Благодаря за това гостуване. Министърът на енергетиката и икономиката Петър Димитров с неговата оценка за вота... Там повече няма какво да добавим – днес вотът ще бъде гласуван в българския парламент и с тази мъка ще се приключи един път завинаги в мандата на това Народно събрание. Чухте, че и цените в София ще бъдат по-ниски за парното и ще бъдете компенсирани, уважаеми съграждани, чрез сметките за февруари и март. В провинцията положението също трябва да мине до някаква под контрола на държавата, за да се прекрати с опасния монопол в условията на пазарна среда.