генерал Димо Гяуров, бивш началник на НРС


Водещ: Започва „Коритаров Live”. Прикриваха ли службите убийството на българския писател дисидент Георги Марков? Мой гост тази сутрин е Димо Гяуров, бивш началник на Национална разузнавателна служба (НРС). Добро утро и добре дошли!
Димо Гяуров: Добро утро!
Водещ: Преди да започнем разговора, искам да привлека вниманието ви към едно отворено писмо, написано от семейството на убития писател, неговия брат Никола Марков, Любен Марков, братовчед и пълномощник на Анабел Маркова, която е съпруга на писателя, стоят като подписи под писмото. То е до главния прокурор, до директора на Националната следствена служба (НСлС), до Висшия съдебен съвет (ВСС) и с копие до посланика на Великобритания. В писмото се казва, че заинтересованата страна по случая, тоест семейството, с изненада разбира, че документите, публикувани в книгата на журналиста Христо Христов, потвърждаващи участието на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС) в убийството и в подкрепата на съветския КГБ за извършването му, не фигурират в официалното следствие, водено от НСлС. Твърденията на сегашния следовател Андрей Цветанов се разминават с изводите на предишния Богдан Карайотов и на бившия заместник-директор на НСлС Коста Богацевски. По тази причина роднините на Георги Марков считат, че разследването на убийството трябва да се възложи на друг следовател, следствието да бъде поето като наблюдение пряко от главния прокурор на републиката и изразяват убежденията, че разследването трябва да покаже, че е независимо от политическата конюнктура и от някои генерали от бившата ДС. Така че темата за Георги Марков става отново актуална и затова моят първи въпрос към Димо Гяуров е НРС по ваше време занимаваше ли се с изясняване на обстоятелства около убийството?
Димо Гяуров: Макар темата да не е много подходяща за такъв ранен час, аз приех вашата покана, защото има доста спекулации като че ли и неясноти по въпроса и би било добре наистина да се осветлят фактите и да се изхожда от тях. Това писмо, което вие току-що цитирахте, е част от неяснотата или може би резултат от тези неясноти. Веднага отговарям кратко и нееднозначно. НРС по мое време, това е периодът 1997 – 2003 година, не се е занимавала и не е водила разследване по този казус.
Водещ: Защо? Не ви ли е било възлагана такава задача от президента Стоянов?
Димо Гяуров: Не. Нито е била възлагана, нито е можело да бъде възложена подобна задача. Тогава течеше разследване от НСлС, имаше следствие, което всъщност е започнало много по-рано и на следствието бяха предоставени всички налични в НРС материали.
Водещ: Това е било преди вас, преди вие да станете директор?
Димо Гяуров: В момента, в който аз заех директорския пост, констатирах, че такова следствие е започнало някъде в периода 1991 – 1992 година. Екипи от следователи и прокурори са посещавали многократно НРС и нейния архив, отделили са материали, които са счели, че биха били полезни за разследването и тези материали са им били предоставени, включително и така нареченото дело „Пикадили”, за което в момента се твърди, че било новооткрито. То съвсем не е новооткрито и е било предоставено на следствието 1991 – 1992 година.
Водещ: Президентът Петър Стоянов по онова време говорил ли е с вас за Георги Марков? Поставял ли ви е задачи във връзка с Георги Марков и документи по убийството му?
Димо Гяуров: Не.
Водещ: Не?
Димо Гяуров: С президента Петър Стоянов сме имали само един много кратък разговор. Поводът беше или негово посещение във Великобритания, или британско посещение в София, вече не помня добре, по време на която среща е станало дума за случая „Георги Марков”, той ме попита дали е възможно и какво е възможно да бъде разсекретено от материалите по делото. Моят отговор беше, че не знам, тъй като действително тези материали бяха във владение на следствието и че това би могло да бъде решено от НСлС и от Главна прокуратура.
Водещ: Ето какво пише... Вие впрочем чел ли сте книгите на Христо Христов?
Димо Гяуров: Не.
Водещ: Не сте ги чел.
Димо Гяуров: Не съм.
Водещ: Ето какво пише в тези книги, има интервюта, едно от тези интервюта е с Петър Стоянов, тогавашен президент. Ето какво казва той: ”По онова време беше известен фактът, че досието на Георги Марков вече е унищожено, заради което генерал Владо Тодоров беше осъден с влязла в сила присъда. Затова насочих усилията си да разбера дали извън този безсъмнено установен факт не разполагаме, макар и с малко, забравени в архивите на ДС документи, които могат да осветлят по някакъв начин случая. Това и възложих на тогавашния шеф на НРС генерал Димо Гяуров”. Възлагал ли ви е такова нещо?
Димо Гяуров: Не, не, не.
Водещ: Не? Е какво говори той?
Димо Гяуров: Не. Ето затова, както казах в началото, п риех вашата покана, защото включително и това, което твърди авторът, г-н Христов, че е искал от мен документите, също не е вярно. Аз не го познавах по онова време, докато бях директор на службата и всъщност за първи път разговарях едва към края на този период, когато го видях случайно...
Водещ: Петър Стоянов не ви е възлагал това, което е казал на Христо Христов?
Димо Гяуров: Не знам дали е казал това...
Водещ: Така пише: „Това и възложих на тогавашниия...”
Димо Гяуров: ... но не ми е възлагал подобно нещо и няма как да ми бъде възложено. Нали тъкмо обясних, че имаше следствие.
Водещ: Да. Добре, нека да се върнем към фрагмент от разговора с Христо Христов, който пояснява за ролята на Първо главно и на КГБ.
(архив на „Коритаров Live” от 09. 09. 2008г.)
Христо Христов: Новите доказателства са, че разработката е споделена, това отново говоря за документално доказателство, че тази разработка е споделена и обсъждана много подробно в КГБ.
Водещ: Това, което беше съобщил още преди 17 години Олег Калугин?
Христо Христов: Точно така. и сега се потвърждава с документите на българското разузнаване. Аз ще ви кажа, че тези документи не ги искам само от сегашния директор и не съм ги искал, аз съм ги искал и от президента Стоянов...
Водещ: Петър Стоянов?
Христо Христов: ... Петър Стоянов. Вчера го публикувахме това във вестник „Дневник”.
Водещ: Той Петър Стоянов тогава отказа ли ви?
Христо Христов: Мълчалив отказ.
Водещ: Мълчалив отказ?
Христо Христов: Да. Много наивно написах едно писмо през 2000-та година...
Водещ: Само че вижте, само да... Примерно пишете писмо. Това писмо привлича вниманието към себе си и към проблема. Допускате ли, че президентът Стоянов, а може би и преди това президентът Желев, тъй като по онова време започнаха разследвания, са се запознавали с тези документи?
Христо Христов: Мисля, че не. Мисля, че те бяха погрешно убедени, ме няма документи в разузнаването. Защото аз знам, че моята молба до г-н Петър Стоянов седя много дълго време на бюрото му през 2000-та година. Също така аз съм водил и разговори с тогавашния директор на НРС генерал Димо Гяуров, който ми каза – бе Христо, каква вражеска емиграция, за какви неща говориш и т.н.
Водещ: Добре, но Димо Гяуров, за разлика от Петър Стоянов, който би могъл да бъде подведен, Димо Гяуров би могъл да провери много бързо за какво става дума.
Христо Христов: Да и аз в предишната книга имам интервю с него и той потвърди, че единствената му задача, която Петър Стоянов, когато той поема службата, му е поставена, е действително да се съберат нови доказателства по случая „Георги Марков”. Той казва такива доказателства не бяха събрани. Аз питам също, нали мога да задам един въпрос, кой казва истината, след като аз сега в момента публикувам такива документи?
Водещ: Да, всъщност кой казва истината?
Димо Гяуров: Не знам, аз съм, меко казано, изненадан, защото подобно отношение към такава сериозна тема е, меко казано, лековато и несериозно. Аз отново повтарям, че не познавах г-н Христов по времето, когато бях директор и за първи път го видях и разговаряхме директно може би през 2002 година на един парад на МВР като че ли, когато той ми зададе въпроса какво ще стане с документите, свързани с делото „Георги Марков” и аз го поканих да ме посети в службата, защото темата не е за улицата.
Водещ: Той посети ли ви?
Димо Гяуров: Не. Но никога нито пряко , нито индиректно, нито устно, нито писмено е изисквал от мен документи или информация, свързана с това дело, нито пък от службата, която ръководих.
Водещ: Знаете ли, че тази ваша среща по време на празника на МВР е отразена в книгата на Христо Христов?
Димо Гяуров: Не, това не е срещата. Това, което, доколкото знам...
Водещ: На тържественото мероприятие.
Димо Гяуров: ... че е отразено, е наш разговор по-късно, докато вече бях в Будапеща.
Водещ: Да.
Димо Гяуров: Всъщност тогава разговаряхме по телефона за първи път по темата.
Водещ: Ето какво казва той: „Веднъж на едно тържествено мероприятие през 2001 година на площад „Александър Невски” имах възможност да разменя неофициално няколко думи с генерал Димо Гяуров”. Имало ли е такава среща?
Димо Гяуров: Това е.
Водещ: Това е?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: ”Попитах го кога ще ме допусне да проучвам архива на ПГУ за Георги Марков”. Това ви е попитал.
Димо Гяуров: Не. Не помня вече.
Водещ: А ето какво вие сте му отговорил, цитат от книгата, аз не бих ви питал така, ако не беше цитат: „Генералът ми отговори, че писателят бил агент на Държавна сигурност, после на англичаните и накрая на КГБ. Защо пък на КГБ, попитах аз. Прехвърляне на Москва, за да клати властта на Живков, беше неговият смайващ отговор”.
Димо Гяуров: не, както ви казах, това е несериозно. Има такава версия, между, другото.
Водещ: Каква версия?
Димо Гяуров: Че Марков е имал някакви взаимоотношения с българските служби, но няма доказателства.
Водещ: Каква е тази версия, от къде тръгва тя?
Димо Гяуров: Тази версия се споделя от някои бивши служители на ДС и предполагам, че аргументите за нея се вадят от това, че Шесто управление също е участвало в мероприятията по Георги Марков съвместно с Първо главно управление и известните негови връзки с някогашния заместник-началник Кюлюмов, заместник-началник на Шесто управление, неговата близост до режима, до самия Тодор Живков. Всичко това може би, пак казвам може би, дава основание за подобни версии, но няма доказателства.
Водещ: Няма доказателства? Добре, но тук се твърди за...
Димо Гяуров: Възможно е да е имало доказателства, които да са се съдържали в унищоженото дело на самия Георги Марков.
Водещ: ... тук Христов твърди, че това са ваши думи – агент на ДС, после на англичаните и накрая на КГБ.
Димо Гяуров: Както преди малко заявих, г-н Христов доста свободно и лековато борави с думите. Аз ни най-малко не искам да пренебрегвам неговите заслуги, той действително е извършил една изключителна работа, но недопустимо е да се говори така. Никога не са изисквани документи от НРС по времето, когато аз бях директор, никога аз не съм разговарял с него на тази тема, с изключение на тези две реплики, разменени на площада.
Водещ: Добре, да ви попитам, президентът Стоянов наистина ли не ви е възлагал да проверявате каквото и да било в архива за Георги Марков?
Димо Гяуров: Ясно го казах.
Водещ: Че не.
Димо Гяуров: Да.. И няма защо да ми възлага президентът на мене, тъй като, както ви споменах...
Водещ: Е, добре сега, какво означава това...
Димо Гяуров: Чакайте, нека да изясним два дребни факта.
Водещ: Да?
Димо Гяуров: Документите, свързани с разследването по Георги Марков не бяха във физическо владение на НРС...
Водещ: Добре, нека да изясним обаче...
Димо Гяуров: ... а бяха във владение на НСлС.
Водещ: Следствието, така е. Но ето какво сте казал вие, това е ваше интервю за Христо Христов. Той ви пита: „В интервю президентът Петър Стоянов заяви, че след като ви е назначил за директор на НРС, ви е възложил да извършите проверка в архива на разузнаването каква информация се съдържа по случая с Георги Марков” и вие казвате: „Действително през 1997 година президентът ми възложи да проверя дали в архива на ПГУ не се съхраняват материали, които да осветлят случая. И аз веднага наредих да бъде извършена такава проверка”.
Димо Гяуров: Не, това не са точно моите думи, но това се отнася за онзи същия разговор, за който ви споменах.
Водещ: На площада?
Димо Гяуров: Не, не, не. Между мен и президента Петър Стоянов, когато...
Водещ: А, с президента.
Димо Гяуров: ... действително това беше в началото на неговия мандат и на моето пребиваване в НРС като директор, когато стана въпрос какво точно би могло да бъде направено.
Водещ: Значи официално възлагане не е имало?
Димо Гяуров: Не е имало, разбира се.
Водещ: Добре, виждал ли сте някога досието на „Пикадили” и целия този обем от доказателства, които навеждат наистина на хипотезата, че ДС е извършила убийството?
Димо Гяуров: Не. Както ви казах, тези документи са били отделени от архива на НРС още през 1991 – 1992 година и са били предоставени на НСлС. Една част от тях физически са били в НСлС, а друга част се съхраняваха в отделни каси, в разузнаването, до които каси обаче ние нямахме достъп, а достъп имаше следствието. Всъщност следователят Богдан Карайотов отвреме-навреме пристигаше при нас, работеше с тези материали, дори не в наше присъствие. Аз не съм ги виждал.
Водещ: Вие не сте ги виждал.
Димо Гяуров: Например делото „Пикадили” съм го държал за няколко минути, самият Богдан Карайотов ми го показа просто да го видя от интерес.
Водещ: Делото „Пикадили”?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: Между другото, как стигат изобщо до „Пикадили”? разследващите органи?
Димо Гяуров: Не знам. Наяли ви казах, ме те са разледвали още през 1991 – 1992 година фактите, свързани с убийството на Георги Марков. Тогава са пребивавали в НРС не само следователи, а и прокурори, доколкото аз знам. Тогава са констатирали унищожаването на делото, във връзка с което след това е подведен под отговорност генерал Владо Тодоров, и тогава са стигнали до всичките тези документи.
Водещ: Никаква роля ли не е могла да изиграе НРС, поне за изясняване на допълнителни обстоятелства през годините. Така или иначе разследването може би е трябвало да бъде подкрепяно с факти. Ако би ви била поставена такава задача, щяхте ли да я изпълнявате?
Димо Гяуров: Разбира се. Само няколко пъти, доколкото си спомням, следователя Карайотов беше поискал някакво съдействие и някакви допълнителни документи, разбира се, че ги получи мигновено.
Водещ: Документи да, но аз говоря за оперативна работа, например по изясняване на някакви обстоятелства, щяхте ли да извършите, ако ви беше възложена?
Димо Гяуров: Разбира се, макар че дори сега в момента не мога да си представя каква би била тази оперативна работа, но разбира се.
Водещ: Например един такъв въпрос, местонахождението на „Пикадили” може би да бъде установено сега?
Димо Гяуров: Може, но за това не е необходимо съдействието на разузнаването. Между службите на МВР, между българското министерство и европейските служби съществуват достатъчно добри отношения и формални основания да бъдат издирвани лица.
Водещ: Добре, иначе, когато се прекратяват връзките с такъв тип сътрудник или се замразяват, какъвто е бил „Пикадили”, службата първоприемник на Първо главно, тост НРС, има ли при нея някакви индикации как да се свърже с въпросния човек в случай на необходимост.
Димо Гяуров: В различните случаи е различно. В случая с „Пикадили” връзките с него са прекъснати много отдавна, още по времето, когато той е бил арестуван в Копенхаген и е бил разпитван от британските и датските служби с участие на български следователи. След това, поне на мен не ми е известно да е поддържана каквато и да е връзка, а доколкото знам, и той не е желал подобно нещо.
Водещ: Да, но можете ли да направите извод къде е основният пропуск, защо до ден-днешен няма някакво движение по делото за Георги Марков? Дали разузнаването наистина не си е свършило работата, било защото не му е възложено да върши допълнителна работа или това е пропуск на следствието?
Димо Гяуров: Не, не, не. Изглежда не се разбираме. Разузнаването няма как да свърши каквато и да е работа по тази тема. Докато има следствие, всичко е в ръцете на следствието. Разузнаването би могло да подпомага по някакъв начин с търсене, с подпомагане на документи, ако това се изисква, но разбира се, че всичко е в ръцете на следствието. Но аз не бих могъл да коментирам неговата работа, тъй като не я познавам.
Водещ: От ваша гледна точка, връщайки се назад от разговори с предишни служители на ДС, какви изводи правите по този случай?
Димо Гяуров: Трудно е да се правят изводи, най-вече заради това, че голяма част от материалите действително са унищожени. Не мога да кажа какво се е съдържало там. Както стана дума, има всевъзможни версии. Аз лично не можах да установя извън тези документи, с които следствието работи през всичките тези години, никакво доказателство, никакъв факт, който да навежда на мисълта че въпросното лице Пикадили или Първо главно имат директното участие в това убийство.
Водещ: Не установихте такъв факт?
Димо Гяуров: Не.
Водещ: А версията, че Георги Марков е бил агент на КГБ откъде тръгва?
Димо Гяуров: Не мога да кажа, нали ви казвам, че бивши служители споделят подобни версии.
Водещ: За КГБ?
Димо Гяуров: И за КГБ, и за Първо главно.
Водещ: Но там също няма доказателства?
Димо Гяуров: Не, не, не, категорично.
Водещ: Значи въпросът остава открит?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: И цялата отговорност пада на следствието. Това беше разговор с Димо Гяуров, който сензационно, казвам сензационно, защото твърденията в книгите на Христо Христов са едни, а вие казвате, че те не съответстват на истината в тази част, в която прочетох...
Димо Гяуров: За съжаление.
Водещ: Добре.