Ивайло Андонов, бивш футболист на ЦСКА, шампион и носител на купата на страната, участник в САЩ '94, собственик на детско-юношеска школа.

Той даде специално интервю за ФОКУС, в което говори за своята школа, базите, националния отбор и ЦСКА.

Сега ви предлагаме неговата гледна точка за ситуацията около нпредставителния тим и работата на БФС

 

33 години от победата над Франция видяхме поредното поражение на сегашния национален отбор. Докъде може да копаем дъното според теб?

Вече всички знаем, че сме на дъното, копаем дъно и трябва да не говорим излишно, а да работим много. Ние изоставаме като работа от напредналите във футбола страни с всеки ден и час – 365 дни в годината, 10 години назад сме, няма наваксване. Не става с един час работа на ден или час и половина тренировка. И на терена не е само работата – имаш начини и средства да се готвиш, треньори да се готвят, ръководители да се готвят. Нашата банка кадри, примерно тук в Благоевград, е изчерпана тотално. Тук са едни и същи хора от толкова години и нищо ново не се случва. Как искаш промяна? Оплели са се едни в други и това е. Не приемат нови, а новите ги изхвърлят, дори да са добри. Това е и на другите места със сигурност – в другите градове от калибъра на Благоевград, в Пазарджик, Сливен, Стара Загора. Това е отражение на икономическата ситуация и на желанието да се работи по различен начин. Всеки един град си знае силните и слабите страни и на какво може да се разчита. Ние универсална формула не можем да дадем за България. Едно е в Гоце Делчев, друго е в Хасково. Трябва да се стъпи на здрава основа, икономически да подходим отговорно, оттам нататък всичко ще си дойде на мястото.

Ти каза, че не става с един час тренировка на ден. Това ли е проблемът на младите, на юношите – че отиват на една тренировка, чао и довиждане? Почти никой не остава да тренира допълнително, за да се подобри. Дали нашите деца и юноши, не всички, разбира се, не са прекалено задоволени, много имат, много са глезени и нямат вашия хъс за футбол, вашата енергия и настървение?

Това е нещо, което е лесно да го забележиш. Въпросът е, че това поколение не вярва на това, което му се говори, докато не му мине времето. И като изтърве влака, тогава са виновни всичките други неща, но най-големата вина е у самите футболисти и тяхното възприемане на нещата. Ако не приемаш, че не си достатъчно добър, самооценката ти е неверна и си викаш "аз съм много готин“, обаче всъщност картинката е друга. И внезапно един ден вече разбираш, че ти е минало времето.

Като представител и собственик на частна школа, ако имаш възможност да кажеш нещо на президента Георги Иванов, да се обърнеш към него какво да промени и какво да направи, какво би му казал сега от ефира на Фокус?

Първо да кажа, че футболният съюз е институция, която не може да ни реши всички проблеми, но може да помага, защото БФС е на самостоятелна издръжка, не получава държавни пари. Така че хората там – и предното, и сегашното ръководство – болеят, работят, опитват се. Сега се работи по места с 13-14-15-годишни деца. Ето, аз съм сега в една такава тренировка – работа на терен с надеждите на Югозапада: Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски окръг. Работим, обаче въпросът е, че с един ден работа нито можеш да наваксаш, нито можеш да заместиш това, което се случва ежедневно в клубовете. Целта е рано да се открият талантите, да се работи с тях на по-високо ниво, да отидат в клубове с по-добри условия. Оттам се формира и националният отбор. Но няма откъде БФС да намери пари да даде на всички клубове. Всеки трябва да мисли. Това, което се казва за държавната политика – имаше един лозунг от едно време "Здрав дух в здраво тяло“. Превенцията е по-важна от всичко друго. За развитието на младите трябва да помага от държавата, през футболния съюз надолу. Иначе всеки ще гледа само таксата, за да може да оцелее и да си позволи добър треньор.