17:05 / 10.10.2026
188
Управителният съвет на Българската федерация по борба прие доклад, който анализира историческата практика за привличане и натурализиране на чуждестранни състезатели в мъжката борба - свободен и класически стил, и последиците от нея за развитието на българските състезатели и клубните школи.
Основният извод в доклада е, че една натурализация може да ограничи развитието и реализацията на 3–4-а български таланти в съответната категория. Става дума за състезатели, които са преминали през българските клубни школи, участвали са в националните гарнитури и в редица случаи са спечелили медали от европейски и световни първенства при подрастващите.
Докладът разглежда случаи от различни периоди и категории, сред които тези на Анатолий Гуйдя, Леонид Базан, Аркадий Цопа, Владимир Дубов, Али Паша Умарпашаев, Ахмед Магамаев и Ахмед Батаев. В анализа са посочени и българските състезатели, които са имали потенциал за развитие до мъжкия национален отбор, включително медалисти от големи международни първенства при подрастващите.
Според анализа в значителна част от разгледаните случаи привлечените състезатели са продукт на руската школа или на борцовите системи в държави от бившия Съветски съюз. Докладът поставя въпроса дали продължителното разчитане на готови състезатели от чужбина не е ограничавало възможностите за развитие на българските таланти, вместо да се инвестира последователно в тяхното израстване.
В доклада се посочва, че огромният риск е натурализацията да се превърне в заместител на системната работа с българските деца и младежи.
Когато готов състезател заеме място в националния отбор, това може да ограничи възможностите за реализация на няколко български борци в същата категория. Последиците не се изчерпват с избора на състав за едно първенство. Те могат да засегнат мотивацията на състезателите, труда на техните треньори и желанието на клубовете да инвестират години в развитието на млади таланти.
Така се създава риск от порочен кръг: по-малко възможности за българските състезатели, отказване на част от тях, отслабване на клубните школи и впоследствие недостиг на подготвени кадри за националните отбори.
Докладът поставя специален акцент върху резултатите на младите български борци през 2025 и 2026 г. За година и половина състезателите до 15 и до 17 години са спечелили общо 23 медала от европейски и световни първенства - доказателство за потенциала на българската школа и за работата на клубовете и треньорите. Според анализа именно тези деца и млади състезатели трябва да получат реална възможност да продължат развитието си и да достигнат до мъжките национални отбори. Рискът е след години те да се окажат в същата ситуация като предишни поколения -да преминат през школите, да спечелят отличия за България и при прехода към мъжката борба да бъдат изместени от готови състезатели, привлечени отвън.
"Ако един талант бъде изместен, това може да е изключение. Когато един и същ модел се повтаря десетки пъти, вече става въпрос за системен проблем. Не губим само отделни състезатели - рискуваме да загубим цяло поколение", е основното послание на доклада.
В него се предлага при всяко бъдещо предложение за привличане и натурализиране на чуждестранен състезател предварително да се оценяват:
- наличието на български състезатели в съответната категория;
- резултатите им при кадети, юноши и младежи;
- наличието на медалисти от европейски и световни първенства;
- потенциалът им за развитие до мъжкия национален отбор;
- въздействието на натурализацията върху възможностите им за спортна реализация.
Предлага се също да бъде изграден механизъм за проследяване на развитието на всеки български медалист от европейско или световно първенство при подрастващите до достигането му до мъжкия национален отбор.
Целта е решенията за националните отбори да отчитат не само непосредствения резултат, но и дългосрочния интерес на българската борба.
Основният принцип, заложен в доклада, е ясен: българският състезател, изграден в българска клубна школа, трябва да има реална възможност за развитие и реализация в националния отбор.
Зад всеки медал при подрастващите стоят години труд на състезатели, треньори и клубове. Затова бъдещето на българската борба зависи от способността на федерацията да съхранява този потенциал и да осигурява път към мъжкия национален отбор на следващото поколение български шампиони, пишат от БФ Борба.
