14:28 / 08.08.2026
232
Легендата на Левски Мариян Огнянов, който днес обяви края на спортната си кариера, в ексклузивно интервю за "Спортът на ФОКУС" по радио ФОКУС.
Здравейте, уважаеми слушатели! Разговарям с Мариян Огнянов – име, което нашумя преди 20 години. Тогава той, едва на 18-годишна възраст, стана първият и засега единствен българин, вкарал гол за български отбор (в случая Левски) в Шампионската лига. Мариян Огнянов днес ни шокира, или по-скоро ни изненада, или просто ни оповести, че приключва с големия футбол. Марияне, добре дошъл в нашия ефир!
– Добре заварил.
Аз по-скоро ще се хвана за третото, което каза – че оповестявам, защото тук няма шок, няма изненада. Оповестявам, защото аз все пак съм на години, така или иначе. Взех решение да приключа с тренировъчната дейност. Така или иначе мога да поиграя любителски по окръжните групи, но в крайна сметка взех решение да прекратя... Не знам доколко сте запознати, въпреки че може би сте запознати, че последните година и половина играх в Ком (Берковица) и все пак ходих от време на време на тренировки.
Ти оставаш в сърцата на феновете на Левски с онзи забележителен гол. Гледам сега запис на положението, обаче картината не е много качествена. Кой ти даде паса тогава, кой я копна над главата на Рикардо Карвальо, за да го надбягаш?
- Ами сега...Много интересно, понеже тези неща би трябвало да се помнят и да са с изключителна картина според мен, защото това е история.
Дали не е Христо Йовов?
- Не, не. Ако беше той щях да го кажа. Йовов - "Бижутера" е изключителен човек, изключителен футболист. Към тези неща трябваше да обърнем малко повече внимание, защото в крайна сметка трябва да има хубава картина и хубаво качество на това нещо. В крайна сметка това е история, така че това трябва да се запечатва и да се помни. Така си мисля.
Цялата атака – това нещо беше стилът на Левски, абсолютен стил на Левски, който Станимир Стоилов държеше.
И наистина остава в историята и това ще го помним завинаги, защото ти си първият българин, вкарал гол за български отбор в Шампионската лига. Пожелаваме на Левски това да се случи и този сезон. Още малко по темата за твоя футболен път – какво се случи след това? Хората те следят, знаят те, но някак си имам чувството, че не успя да се реализираш по най-добрия начин, а имаше толкова голям потенциал. Какво ти попречи? Какво би казал на онзи 18-годишен Мариян Огнянов сега, 38-годишният Мариян? Какво би му казал тогава?
На 18-годишния Мариян Огнянов нищо не бих му казал. В крайна сметка всички сме млади, всички допускаме грешки. Допуснах моите грешки.
Попаднах на много добър отбор и на много добър треньор. Говоря за Станимир Стоилов и за Левски. Помните за какъв отбор ставаше въпрос тогава – на 18 години е много трудно да се пробие в този отбор. Така че аз съм благодарен, много научих от този отбор, от треньорското ръководство и разбира се – от господин Сираков. Така че много научих от тези хора, а след това ми помогнаха изключително много в кариерата.
След това отидох в Ботев (Пловдив), играх изключително силно едни 3-4 години, които бяха наистина много добри. В крайна сметка е ясно, че хората искат Реал (Мадрид), Барселона, но виждате, че много трудно се случват тези неща. Аз съм благодарен, понеже в тези години научих изключително много в Левски. Може да се каже, че в Левски се научих, а в Ботев се утвърдих като футболист, така че съм горд от кариерата си.
Оттам нататък – Нефтохимик, ЦСКА 1948, Левски (Лом), Спартак (Плевен), Севлиево, ФК Кула и Ком (Берговица) – голяма обиколка!
- Голяма обиколка, да, може да се каже. Но в крайна сметка аз се опитах тук, в Северозападна България да събудя малко интереса на хората, да се вижда, че и малко по-известни хора, хора, които са играли футбол, идват тук, за да можем да подобрим нещата. В крайна сметка, особено за моя град, се опитах по някакъв начин да помогна.
Стигнахме до Б група, което пак е голям успех, понеже – не знам дали знаеш, но в крайна сметка за Лом няма достатъчно успехи. За мен е изключително хубаво, че направихме нещо, и се радвам, че допринесох за това. Не се случиха нещата по най-добрия начин, но това, което исках да направя за града си, го направих.
Ами ето, гледам в момента, че в Северозападната Трета лига има 13 състава – Левски (Лом) е от състава, там е и Ком (Берковица), последният ти тим...
- Абсолютно, абсолютно, но това са вече такива неща, които наистина щяха да станат обект на разговор. Ние преди – аз говоря за преди 4 години, когато ние сформирахме доста добър отбор, спечелихме промоция за Втора лига. В крайна сметка се взеха много грешни решения, продължавам да го казвам в доста интервюта...Стигна се дотам да няма отбор.
За съжаление, в България разбраха за Левски (Лом) наскоро – преди две-три години покрай нелепата смърт на Ферарио Спасов – Бог да го прости!
- Абсолютно, абсолютно, много жалко, Бог да го прости! Защото аз работих с него в Ботев (Пловдив), така че – изключителен човек, какво да кажа, да почива в мир. Изключителен човек за мен. И е странно, и е грозно това, което се случва – градът ти да се прочува с такива неща. В крайна сметка с отбор, който е изпаднал или заради финансови причини, или примерно заради загуба на треньор.
Марияне, един въпрос за Северозападна България и твоя регион – не си ли ти примерът как едно скромно момче може да стигне толкова нависоко? Защо според теб сега, както ти казваш, няма интерес към футбола и някак си децата, юношите не могат да разберат, че футболът е един от малкото начини за хората в Северозападна България да стигнат нагоре, да пробият, да успеят в живота? Защо се получава така?
– За мен се изместиха нещата. Гледат се едни лесни парички, едни... Не знам и аз, няма го моралът. Много неща се промениха, наистина. И животът се промени, родителите се промениха. И понеже е хубаво да се чуваме и да чуят родителите... абсолютно поздравления към всички, които държат на морала, честта и на достойнството. Но в крайна сметка това, което правим ние – включвам и себе си, защото съм родител – това, което правим към децата си, в крайна сметка това е нашата отговорност. И ако правим така, че да им спестяваме усилията, да им спестяваме борбите и така нататък, доникъде не води.
Стигаме, Марияне, до случая в Пловдив, когато тези пет юноши тийнейджъри убиват невинен човек – ето до това води неглижирането от страна на родителите.
- В крайна сметка аз също съм допуснал много грешки, ти знаеш, достатъчно е просто да се потърси в интернет и да видиш, че съм допуснал много грешки на 18 години. Но в крайна сметка – без майка, без баща, и го казвам за слушателите – аз съм участвал по трудния начин. В крайна сметка родителите трябва да си поемат отговорността, за да могат, най-малкото, да предпазят децата си от тези неща. И понеже в България виждам, че много родители улесняват живота на децата си, за мен това е абсолютно пагубно, абсолютно грешно. Всеки родител наистина иска най-доброто за детето си, обаче когато го улеснява, това дете се научава, че винаги майката и бащата ще му помогнат. Според мен не е добре това, в крайна сметка детето се задоволява и спира да се труди, спира да учи, при положение че си казва: "Майка ми ще ми помогне, баща ми ще ми помогне“.
Правят му лоша услуга. Марияне, да разнищим обстановката накрая. Гледаш мачовете на Левски, сигурен съм. Какво си мислиш за тазгодишното участие в Шампионската лига?
- Аз съм доста обнадежден, понеже Левски е силен – това трябва да го кажем. Левски е силен, Левски знае какво прави, треньорът знае какво прави, и мен много ме радва – изглежда подреден отбор. Така че стискам палци и дай Боже да стигнат до групите на Шампионска лига!
Не може да нямаш любим футболист в сегашната селекция на Левски. Кой ти е така най-на сърце, като гледаш какво прави на терена?
- Аз бих искал, ако трябва да съм честен, да кажа българин, но в крайна сметка много малко българи играят, нали, да сме честни. Много малко българи играят. Аз по принцип подкрепям Асен Митков – аз съм го казал това нещо в моя Фейсбук профил, че тези неща, които се пишат за Асен Митков, са ненормални и недобри за европейски клуб... за европейски клуб като Левски. Но в крайна сметка мен ми прави впечатление Рейналдо... Българите за мен са приоритет. Бих отличил Кристиан Димитров, който тръгна с мен, той беше по-малък в Ботев (Пловдив). Аз го знам още от 17-18-годишна възраст и сега много ме радва. Да, много ме радва Кристиан Димитров, той за мен е един от най-добрите български защитници в момента.
Добре, оттук нататък накъде, Марияне? Какво предстои за теб в личен план, в професионален план, с какво ще се занимаваш? Може би бизнес, може би нещо друго? Разкажи ни за финал!
- Нямам идея. Бизнес е трудна дума за мен. Нямам идея с какво ще се занимавам. Мислиш ли за твоя треньорска школа в Лом, например, клубче някакво, с което да започнеш?
- Да, по принцип искам да се занимавам с деца, ще видим как ще се случат нещата. Не си правя някакви такива грандиозни планове, карам го ден за ден. Нека да видим дали ще има интерес. Разбира се, това, което предлагаме, е съвсем различно. Тук, за моя град, има доста особености, които явно хората не ги разбират към момента, но в крайна сметка това е положението. Не се оплаквам по никакъв начин. Аз в крайна сметка се опитвам това, което съм видял и научил, да го приложа по някакъв начин на децата, за да могат да имат по-добър шанс за успех.
И наистина на финал, тъй като след малко разбрах, започва едно твое събиране с твои приятели – така да отбележите... не казвам да чествате, да отбележите финала на твоята кариера. Какво искаш да пожелаеш на всички слушатели на ФОКУС днес, 8 август?
- Да са живи и здрави и разбира се, да следят абсолютно новините и за... Аз малко си мечтая за малко по-критично мислене. Сега, вярно е, че е малко по-негативно това, което ще кажа, но малко по-критично мислене, за да може ние наистина като държава и като хора да се оправим...
