Всяка страна си има своите специфики и особености, от друга страна, нито една държава не е изолирана от общите процеси, които стават в света. Така че процесите в Европа влияят и то влияят определено и силно върху това, което се случва и в България. Виждаме, че в Европа през последните години текат доста интензивни и незадължително позитивни процеси. Това заяви в ефира на Радио ФОКУС в предаването "България, Европа и светът на фокус" директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков.

Поликризата и социалните дефицити

"Първо на обществено ниво виждаме едно натрупване на кризи - нещо, което получи название като поликриза, мултикриза и така нататък, но нещо, което на практика има всички характеристики на системна, а не на типичните циклични кризи. Също така се наблюдават много силни обществени дефицити - дефицит на сигурност, дефицит на справедливост, дефицит на доверие, като към тях се добавят и ефектът от войните."

По думите на Кючуков, тези фактори създават сериозни предизвикателства за Европа и нейните социални структури.

"Когато говорим за войните, нещата изглеждат наистина сериозни, като тук естествено става дума преди всичко за двете войни, които най-пряко касаят Европа - Украйна, където акцентът в Европа е върху националната сигурност. И второто е в Иран, войната, където акцента пък е върху икономическата стабилност, в резултат от енергийните проблеми и зависимости.“

Последиците за европейските общества

"Респективно в първия случай по отношение на социалните последици, които войната оказва върху европейските общества, това е свообразно потъване на средната класа в Европа. По отношение на войната с Иран, това е своеобразно ерозия на морални и ценностни устои, предвид двойните стандарти, пренебрежението към международното право и правните норми", каза той. 

Кючуков отбелязва, че всичко това води до сериозно отсъствие на позитивен хоризонт, както на национално, така и на персонално ниво:

"Такъв, в резултат на наблюдаваната фрагментация, разпад на социалните спойки на обществото, засилване на социалните дисбаланси, говоря за неравенствата и политическа радикализация. Всичко това, което ние наричаме крайно десни, националистически, популистки формации, и наблюдаваме и масов протестен вот".

Според него, съществуват ясни следствия от тези процеси, които не само подкопават социалните структури, но и водят до нарастваща политическа нестабилност в Европа.

Геополитика вместо идеология

"Геополитиката измести идеологията - партиите вече се етикират като про-руски или прозападни, и едва след това като леви или десни, но водещи в геополитиката са интересите, а не ценностите", каза Кючуков и подчерта, че Европейският съюз се дефинира като съюз на ценности, но въпреки това, в геополитическата реалност на съвременния свят се стига до неудобни съюзи.

"Например, в геополитиката, една Саудитска Арабия може лесно да се преглъща като стратегически партньор, нещо, което трудно би се приело през призмата на ценностите.“

България и Източна Европа

"Тук трябва да се спомене, че има определени особености в България и в Източна Европа по отношение на всичко това, което беше споменато. Тук много по-силно се чувства дефицитът на справедливост - Говоря за корупцията, за проблемите в съдебната система, за олигархизацията - Т.е. системните проблеми тук намират своето проявление в много бих казал по-оголен, по-циничен вид". 

Кючуков отбелязва, че в Източна Европа се наблюдават еднотипни процеси, като тези в България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния.

"Като резултат виждаме едно овладяване на държавата, където властването подменя управлението. Т.е. властта се консумира за лични цели, а не в обществения интерес.“

Сравнението между Радев и Орбан

"Разбира се, много често сега се прави сравнението на Румен Радев и Виктор Орбан. Аз бих казал, че има някои общи неща, разбира се, между изборите в Унгария и България, общото именно - арогантното овладяване на държавата, което доведе до два много видими политически ефекта. Първият от тях - апатията се смени с гняв, който пък от своя страна генерира протестна активност и в двете страни респективно избор на мобилизация. И вторият е усещането, че няма алтернатива, премина в убеждението, че всяка алтернатива е по-добра от статуквото". 

Кючуков добавя, че по отношение на сравненията между Радев и Орбан, е по-логично да се прави аналогия с Петер Мадяр - новоизбраният премер на Унгария. 

"Те имат освен всичко друго практически припокриваща се платформа по отношение борбата срещу корупцията, срещу олигархията, завърховенството на закона, реформи в Съдебната система, включително и по много социални проблеми.“

Външна политика и Русия

"Разбира се, тук се има предвид на първо място външната политика, когато се прави сравнението Радев и Орбан, но аз отново бих се върнал на сравнението Радев и Мадяр, защото по отношение на Русия те почти се срещат, тръгвайки от различни стартови точки - И двамата заявяват, че ще търсят политическо решение на конфликта в Украйна чрез активно участие на Европейския съюз и НАТО и в Европейския съюз и НАТО на двете страни". 

"И двамата казват, че няма да блокират заедно от 90 милиарда евро на Европейския съюз за Украйна, това, което Орбан блокира.“