Всякакво изсипване на пари в икономиката от правителството ще доведе до по-висока инфлация, а не до по-ниска. Ако правителството иска да води антиинфлационна политика, то трябва да прави точно обратно - да затегне бюджетните разходи, защото държавата с нейните харчове е основен фактор за увеличаването на инфлацията в България. Когато имате изсипване на неизработени пари в една система, тоест държавата взима пари на заем, това е бюджетен дефицит и това не са изработени пари. Взима пари от чужбина на заем и ги помпа, като ги раздава напред-назад като различни програми, маскирани като социални, а някои не толкова социални, обществени поръчки, разходи за администрацията, по-високи заплати и така нататък, но срещу него стоят същото ниво на изработни стоки и услуги, а не по-високо. Тоест ние нямаме увеличение на производството. Когато имате повече пари, срещу които стоят същото ниво на стоки и услуги, имаме по-високи цени. Ето от това основно идва инфлацията в България.

Това каза бившият заместник-министър на икономиката и на транспорта, а сега ръководител на икономическия отдел на коалиция "Синя България“ Никола Янков в предаването "Метроном" по радио ФОКУС относно покачването на инфлацията от до 5% през август, при отчетени 4,4% през юли и представянето от правителството на този фон на нов пакет от мерки в размер на 300 млн. евро за най-уязвимите.

И допълни: "Другото, от което идва инфлацията е банковото кредитиране за потребителски кредити, това са също неизработени пари, дадени на заем от банките на хората, те ги харчат в магазините и това вдига цените. Ако искаме да водим антиинфлационна политика, единственият начин това да се случи в момента в България е да се затегне бюджетът, да минем на балансиран бюджет, да се ограничи банковото кредитиране, което може да направи БНБ, като увеличи капиталовите буфери за българските банки извън изискванията на ЕЦБ, да увеличи изискванията на обезпечаване на потребителските кредити и изисканията към кредитополучателите. Но такива мерки в България не се предлагат".

На въпрос какво може да предприеме правителството за покачването на цените на горивата, бившият заместник-министър коментира: "Абсолютно нищо. Цените на горивата растат заради войната на САЩ срещу Иран. Това, което трябва да направи една държава е да помогне на най-уязвимите хора. Не по начина, по който се правеше досега, а да се определят критерии за достъп до нови социални програми, с които България не разполага. Това е въпрос на законодателната инициатива. И да се определят тези хора, които имат нужда от енергийни субсидии, не задължително субсидии за бензин и дизел, защото бедните хора не карат много коли. Тоест, не това е проблемът на бедния българин, че дизелът е станал две евро. Това изобщо не е проблем или да кажем така, не би трябвало да е проблем за бедните хора, които не би трябвало да си карат колите, защото ако го правят значи не са толкова бедни, колкото твърдят че са".

И допълва: "България трябва да определи нови социални програми, и изцяло да преформатира тази част на бюджета, като забрани достъпа на хора, които нямат нужда от тях по критерии за доход и за имущество, не само за дохода, защото ако вие сте случайно човек с текущи ниски доходи, но с много голямо имущество - вие не сте беден човек. Въпреки че текущата ви заплата или пенсия може да е ниска,  не заслужавате да бъдете на държавна помощ, на издръжка на всички останали. Ето такива мерки трябва да предлага правителството, надявам се да ги видим скоро в следващия държавен бюджет".

Коментирайки бюджета за следващата година Никола Янков споделя, че България се нуждае от балансиран бюджет, без бюджетен дефицит. 

"Да видим дали това ще предложи правителството обаче. Те говориха така и когато направиха бюджета за 2026 година, който приехме преди около два месеца с около 6% дефицит. Тоест, думите често се разминават съществено с делата. Надявам се, този път да не е така. Подчертавам, че единствения начин да се бори правителството с инфлацията, така се прави в пазарната икономика, не е да определят цени, да бие по търговците и да се правят някакви нови държавни регистри, които само отежняват разходите за бизнеси и оттам се отразяват негативно на цените, а да се ограничат бюджетните разходи", коментира още Никола Янков.

Според него това се прави в нормалните държави.