15:45 / 27.08.2025
3330
05:46 локално време, сряда 27 август – поредният вторичен трус, масово усетен в епицентрален район на Западна Турция, провинция Балъкесир. Магнитудът на афтершока е 4.3 (Европейски център с повече от 300 сеизмични станции), а епицентърът му – в източните окрайнини на следтрусовия облак. Близо 30 труса с магнитуд 2 и по-силни, повечето от които усетени от “вторачени броители на усетени шокове", следват афтершока до този момент (15 ч местно и българско време). Сред серията последвали трусове се реализира афтершок с магнитуд 4.0 към 10 ½, а по-късно и други два с магнитуд 3.
Това съобщава за "Фокус“ Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).
Земетръсната последователност от събития през последното денонощие твърде много напомня по своята наситеност доклада на г-н Недялков, наблюдател в Рилския манастир, за усетени трусове през 1904 година при активиране на югозападните области на днешна България.
Източната периферия на афтершоковия облак от епицентри отстои от епицентъра на основното земетресение с магнитуд 6.1, станало на 10 август, на двадесетина километра. Според известно за учените статистическо осреднение базирано на световни данни, земетресение с магнитуд 6.1 следва да е резултат от ангажиране на пукнатина (разлом) с дължина приблизително 25 километра. В случая земетресението с магнитуд 6.1 удовлетворява “статистическото виждане".
В неделя 24 август в активираното пространство се реализира максимален засега вторичен трус с магнитуд 4.8. Според изчисления на професор Василис Папазахос магнитудът на максимален афтершок при земетресения на Балканите е най-често с 1.1-1.3 по-нисък от магнитуда на основното “водещо" земетресение.
Имайки предвид горните две извлечения от практиката, в активирания район най-вероятно следва постепенно затихване на пукнатинообразуването.
