Катето Евро е известна като актрисата, чиято усмивка е заразна. Тя е с албански корени, но отрасва в София, а в 6-то основно училище са преминали ученическите й години. Тя си спомни за онези години със сълзи на очи, разказа каква ученичка е била, както и какво си спомня за татко си, когото вижда за последно когато е била едва на 5 години.

"Това училище ще празнува 125 години от създаването си. За мен е огромно щастие, че най-хубавите ми спомени са от тук. Не се е променило откакто съм била малка. До директорския кабинет има моя снимка. Соломон Паси, Христо Пимпирев, Камен Воденичаров, Димитър Манчев, Никола Анастасов, Адриана Палюшева, всички те също са учили тук. Това е много скъпо място за мен. Аз бях от палавите деца, наказваха ме. Ние учихме с брат ми в Шесто училище. Аз от малка участвах във всички артистични прояви. Баща ми е учил оперно пеене в Консерваторията, тогава се е залюбил с мама. Живях с него до 5-годишна възраст, когато се прибираме, а той остава в Албания, град Корча. Отгледаха ни майка ми и баба ми. Не получавахме писма от татко, спирали са ги на границата", спомня си тя пред камерата но NOVA. 

Катето Евро споделя, че голямата ѝ любов е бил съпругът. "Имаше силни чувства и много хубави години. Няма да ми се случи втори път в този човек. Обичала съм и съм била много обичана. Искам внучка ми да има хубаво детство. Моето беше щастливо, искам тя да расте като щастлив човек, не искам никой да я наранява, готова съм да я браня до смърт. Обичам да садим цветя заедно, уча я да обича природата. Искам още внуци - момче и момиче. Най-важно е да знаеш, че си обичан, да ти казват, че си обичан. Не е важно материалното", смята тя.

Най-новият й проект е пиеса, в който разказва за живота си, докато мисли, че умира. "Декорът ни е построен. Има и тъжно, има и смешно, както е животът на повечето хора", разкрива актрисата. 

Според директора на 6 ОУ Адриан Николов традициите са основна ценност. "Радваме се когато бивши възпитаници се завръщат тук и дават своя пример", сподели той. И й подари годишника на випуска й.