Финансирахме го изцяло на частен принцип, през спонсори, рекламодатели, със собствени средства огромна част. Това каза за предаването "Цветовете на България" по Радио "Фокус" Андрей Арнаудов, продуцент и ТВ водещ, във връзка с филма "Гунди – легенда за любовта“, на който той и Иван Христов са продуценти. 

"На този етап, за съжаление, не сме получавали никаква помощ от държавата за реализацията на филма. Надяваме се на по-късен етап да получим някаква помощ. Но това не е най-важното. Важното е, че този филм е плод на многогодишни усилия, на петгодишни усилия на нашия екип, за да може да се реализира. Наистина това е най-мащабният и скъп български филм за последните 20 години. Снимките ни приключиха и от първите неща, които виждаме, сме много доволни. Но тепърва предстои огромна работа на екипа така, че в началото на 2024 г. да може зрителите в киносалоните да видят "Гунди – легенда за любовта“. На въпроса защо е толкова скъп – ами, отговорите са два. То е много просто. Първо, защото е в епоха. Т.е. 60-те години вече са друга епоха, вече светът ни не изглежда по този начин и това предполага много декори и CGI, компютърна анимация, грубо казано. И всичко – дрехи, костюми, спортни екипировки. Освен това, това все пак е филм. Той, въпреки че е посветен по-скоро на любовта и на пътя на един човек, а не е спортен филм по никакъв начин, насочен е точно толкова към жените, колкото и към мъжете, и разказва за времето, има много романтика в него, но въпреки това, има и спортни сцени, а спортните сцени в себе си залагат масовост и мащабност. И тези два компонента – големите мащабни сцени с хиляди хора и освен това епохата, предразполагат филмът да е толкова скъп. Ние затова не го направихме пет години. Емо Бонев дойде с тази идея при нас преди цели шест години и ние, ако беше само, за да работим идеите по сценария и да се подготвим за филма, то щеше да ни отнеме година и половина. А то ни отне четири допълнително, точно защото беше много трудно да стигнем до реализацията му", каза Андрей.  

Има пресъздадени мачове, но това не е центърът на филма, подчерта той.

"Центърът на филма е любовта между едно бедно момче от крайните квартали тогава на София и едно момиче от тогавашния комунистически елит на страната, която любов превръща Георги Аспарухов в това, което е. Той пък става толкова голям, че става до някаква степен проблем на системата, малко по малко става легенда, а след смъртта си реално става мит".