Рибари от Несебър твърдят, че взривовете и военните действия в Черно море влияят върху придвижването на рибата и водят до драстичен спад на улова по българското крайбрежие. Заради опасенията за сигурността риболовните кораби все по-често избягват да излизат в морето през нощта.
Съчетанието от намаляващ улов и двойно по-скъпо гориво поставя бранша под сериозен финансов натиск. Рибарите предупреждават за възможно поскъпване на рибата и настояват за финансова подкрепа от държавата и Европейската комисия.
"Не е приятно чувство да влезеш в морето след всички събития, които се случват напоследък, и да не знаеш какво те очаква, особено в тъмната част на денонощието. През светлата част имаш някакъв шанс да видиш евентуално нещо, но през нощта нямаш тази възможност. Работим на риск и на късмет и се молим да изкараме прехраната си“, разказва Кирил Жеглев, председател на Рибарското сдружение в Несебър и съсобственик на няколко риболовни кораба пред bTV.
Според него есента е периодът, в който се придвижват рибните пасажи, а възможностите за улов са ограничени във времето. Това принуждава рибарите да продължат да излизат в морето въпреки рисковете и несигурността.
През последните дни риболовни кораби, сред които и негови, са забелязвали различни плаващи предмети във водата – паднали дронове, части от ракети и безпилотни летателни апарати от самолетен тип. Според Жеглев те са свързани с военните действия между Русия и Украйна.
Допълнително притеснение за рибарите са възможните последици от взривовете и евентуалното изтичане на гориво върху морската среда. Жеглев смята, че шумът от експлозиите и другите нехарактерни за естествената среда явления могат да прогонят рибата от определени райони.
"Рибата е живо същество и, както всяко друго, търси спокойствие и подходящи условия за развитие и живот. Когато има взривове и други нехарактерни явления в природата, тя напуска съответния район и търси места, където може да се чувства по-спокойна“, обяснява той.
Проблемите на българските рибари са били обсъдени и на среща във Варна на Консултативния съвет за Черно море, в който участват представители на държавите от региона, включително България и Румъния. По думите на Жеглев румънските им колеги се сблъскват със същите затруднения.
Рибарският бранш настоява за финансова подкрепа от държавата и Европейската комисия. Предвидена е възможност за подпомагане на българските рибари със средства от фонда за морско дело и рибарство, но все още няма яснота какъв ще бъде размерът на помощта и дали тя ще компенсира претърпените загуби.
Заради опасенията за сигурността рибарите съкращават времето, което прекарват в морето, и ограничават нощните излизания. Придвижването до риболовните райони понякога отнема между два и два часа и половина в едната посока. Така времето за същински риболов се скъсява, което се отразява пряко върху улова и доходите им.
Жеглев признава, че не може да посочи конкретни мерки за повишаване на безопасността, но изразява надежда, че българските и румънските власти, военните, граничната полиция и европейските институции ще намерят решения за предотвратяване на нови инциденти.
"Молим се да няма пострадали рибари, защото всички сме колеги и сме като едно семейство, независимо дали сме на по-малки или по-големи кораби. Когато има инцидент, се опитваме да си помагаме. Надяваме се правителството, военните и граничната полиция да предприемат мерки. Най-добрият вариант е тази война да приключи колкото се може по-бързо. В крайна сметка никой не печели от нея“, заявява той.
Рибарите се надяват военните действия да приключат възможно най-скоро, за да могат отново да излизат спокойно в Черно море и да упражняват професията си без страх за живота си.



10:07 / 18.10.2026
157





