20:15 / 17.10.2026
194
Няма непосредствена опасност за страната ни след новите атаки с дронове в Черно море, но определено има рискове пред националната сигурност. Това заяви в ефира на NOVA NEWS президентът Илияна Йотова.
"Не искам да помисля дори, че може да се случи някакъв инцидент в териториалните води на България, защото тогава започват да действат други закони - и наши, и международни", коментира държавният глава.
По думите ѝ България има много активна позиция в този момент. "Не съм виждала толкова силни дипломатически решения, контакти и натиск от страна на българската държава, както след инцидентите в Черно море", заяви тя и допълни, че в никакъв случай не можем да бъдем наблюдатели.
Президентът каза още, че е провела разговор с румънския си колега Никушор Дан. "Нашият разговор беше посветен на това България и Румъния като членове на ЕС да поставим темата за Черно море като отделна точка със съответните искания от страна на двете държави за безопасност, корабоплаване и мораториум върху употребата на дронове в Черно море", посочи Йотова.
"Залагаме на многостепенна дипломация, първо с нашите европейски партньори, след това с нашите съседи от Турция, след това искаме да разширим тази дипломатическа инициатива между всичките държави, които граничат с Черно море. Ние нямаме почти никакви обвързващи документи на международно ниво между шестте държави, които граничат с Черно море", заяви държавният глава.
Илияна Йотова каза още, че на този етап не препоръчва военен ескорт. "Създавайки конвой на търговски кораби на гражданското корабоплаване, ние ставаме мишена, нека да не го забравяме", предупреди тя. По думите ѝ групата за разминиране в Черно море е изключително успешна.
По отношение на консултациите по Член 4 от договора на НАТО след втората атака от дронове Йотова заяви, че не е променила мнението си. "Аз съм в непрекъсната връзка и с нашите постоянни представители в Брюксел както по отношение на НАТО, така и на ЕС. Имаше много тежки инциденти, буквално нападения с дронове в Полша, помните историята с дронове в Дания. Дори и тези две държави не си позволиха да активират Член 4. От друга страна, консултациите, които правим на различни нива, включително и с върховния главнокомандващ на натовските сили в Европа, са част от тези консултации, които щяха да бъдат задействани при Член 4, както и консултациите с нашите европейски партньори", заяви държавният глава.
"Много трябва да внимаваме кой как използва активирането на Член 4. Подобен ход се приема като ескалиращ момент. Всички знаем коя е следващата стъпка, което е изключително опасно, защото това е война", посочи Йотова.
"Голямата част, да не кажа 90 процента, от това, което ние предложихме като президентска администрация и лично аз, по отношение на вътрешните мерки, по отношение на ЕС, на НАТО и на ООН, бяха приети от всички, които заседаваха там, може би с едно-две изключения. Ние за първи път в този текст казахме, че сме за мир, че мирът може да бъде постигнат само чрез преговори, казахме, че трябва да има незабавно спиране на огъня. За първи път в един текст казахме, че трябва да бъдат използвани всички политически и дипломатически канали, за да се сложи край на войната в Украйна. Нещо повече - България трябва да бъде много активна в тази роля. Не смятам, че трябва да си мълчим. На всички възможни формати, в които участваме, България трябва да изтъква своите възможности в това отношение - да бъде част от този дипломатически канал", заяви Йотова.
По думите ѝ обаче телефонните разговори с руския президент Владимир Путин не са израз на добра политика. "Всеки един да се обажда на президента Путин, ние сме част от Европейския съюз, имаме своите съюзнически ангажименти. Много по-силно ще бъде, ако тези дипломатически канали към Русия се отворят от името на целия ЕС", смята държавният глава.
"Най-грешното би било да чакаме развръзка отстрани, да се избиват все повече млади хора, да се изливат колосални средства в тази война", заяви Йотова и добави: "Това, което предлагам е активна роля на целия Европейски съюз, общо наше предложение за това как трябва да приключи войната в Украйна, с предварителен анализ какво беше допуснато като грешки до този момент от 2022 година насам".
"Разглеждам три варианта. Първият вариант е така нареченият сценарий на малките стъпки. Първо, мораториум в Черно море - би било голяма стъпка. На второ място, прекратяване на огъня, след това да се мине вече върху конкретното предложение като текст, консолидирано между ЕС, Украйна и, възможно, Щатите, и на следващо място вече да бъде включена и Русия на истинската маса на преговорите", каза Йотова.
