Кюстендилци посветиха вечер на един от Праведниците на света – Иван Момчилов, предаде репортер на Агенция "Фокус“.  Това стана по време на организираната от Община Кюстендил и от Регионалния исторически музей   възпоменателна вечер, посветена на 135-годишнината от рождението на Иван Христов Момчилов - виден кюстендилски общественик, културен деец и адвокат. Инициативата е част от националната програма във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Тя се проведе в залата на Възрожденското училище, където присъстваха кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, областният управител Александър Пандурски, секретарят на Община Кюстендил Светослав Василев, директорът на Регионалния исторически музей в града Валентин Дебочички, началникът на "Държавен архив“ – Кюстендил Петър Шейков, кметът на кюстендилското село Соволяно Пламен Илиев, представители на еврейската общност в града, историци, ученици, преподаватели, граждани.

В самото начало директорът на кюстендилския музей Валентин Дебочички посочи, че с тази възпоменателна вечер стартира една голяма програма, с която ще се отбележи приносът на кюстендилци за спасяването на българските евреи през Втората световна война. "Амбицията ни е да откроим приносът на кюстендилци в това дело. Принос, който отдавна в историческата литература е общоприет и признат. Да напомним за техния живот и дело“, каза Валентин Дебочички.

Доцент д-р Ангел Джонев разказа в подробности за живота на бележития кюстендилец.  Той е роден е на 14 януари 1888 година в село Соволяно. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил, а след това и право в Софийския университет. Участва като офицер във войните за национално обединение. От това време датира и приятелството му с главнокомандващия на действащата армия генерал Никола Жеков, който става кум на сватбата му. Иван Момчилов има брак с Цвета Драева, имат двама сина. След войните Момчилов активно се включва в политическия, обществения и културния живот в Кюстендил. Привърженик е на Демократическата партия, подкрепя каузата на македонските българи. Заради каузата си лежи и в затвора.

"Момчилов участва и във фонд "Тодор Александров“, който издига паметника на воеводата на централния градски площад. Той е изтъкнат културен деец. В периода от 1932 – 1934 година е председател на читалище "Братство“ в града. Заедно със своята професия на адвокат, Момчилов се занимава и с политическа дейност. Когато казвам адвокат, той е член, а по-сетне и председател на Адвокатската колегия в Кюстендил“, разказа Ангел Джонев. Историкът показа и снимка на първата съдебна палата в България, сегашната сграда на Община Кюстендил.

Освен с културна дейност, със своята професия и с революционните си проявления, Момчилов се занимава с политическа дейност. През 1938 година става депутат в 24-тото Обикновено народно събрание.

Пред присъстващите беше посочено, че на следващите избори за Народно събрание той не е избран. Разказът по време на възпоменателната вечер продължи с еврейския въпрос и приетият през 1940 – 1941 година Закон за защита на нацията, чрез който закон започват ограниченията в правата на българските евреи. "В началото на 1943 година в България пристига германският представител Теодор Данекер. Той е натоварен с депортацията на евреите. Сключва се споразумение с комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, на 22 февруари 1943 година, в което е указано, че от "новите земи на Македония и Тракия" трябва да бъдат депортирани 20 000 души. Защото толкова хора от еврейски произход няма в новите предели на Царство България, Македония и Тракия са зачеркнати в оригинала на споразумението и то започва да важи за цялата територия на Царство България", разказа Ангел Джонев.

В Кюстендил пристига Борислав Тасев, който е чиновник в Комисарството по еврейските въпроси и натоварен с депортирането на кюстендилската еврейска общност, наброяваща тогава около 1000 - 1050 души. Местните са около 820, а останалите – изселени от столицата. Той започва да подготвя етапен лагер, сегашната сграда на Регионалния исторически музей в града. Мястото е трябвало да бъде временно, където евреите да престоят няколко дни, а след това да бъдат транспортирани с железницата до Радомир.

Постепенно хората в Кюстендил разбират за готвената акция срещу евреите. Лидерите на местната еврейска общност предприемат мерки. Решава се да се сформира една голяма делегация, от авторитетни българи, да заминат за столицата и да настояват акцията да бъде отменена.  "дали са слухове или реален факт, но документите посочват, че се формира такава група от около 40 – 45 души. Тя се разпада по транспортни причини, защото не е предоставен бензин за наетите 10 таксита, които да закарат делегацията до столицата. В 17.00 часа на 8 март, на кюстендилската гара се появяват само четирима души - Асен Суичмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев и народният представител Петър Михалев, които заминават за София", разказа Джонев.

На следващия ден се организира и първата среща, която е с подпредседателя на Народното събрание – Димитър Пешев. Тогава е взето решение да се потърси среща с министър-председателя Богдан Филов, в парламента. "Междувременно Иван Момчилов се отделя от групата и отива в "Княжево“, среща с генерал Никола Жеков, който дава обещание да съдейства пред германците“, допълни Ангел Джонев. По неговия разказ кюстендилската акция по спасяването на българските евреи продължава в парламента. Усилията са насочени към вътрешния министър Петър Габровски, който също може да отмени нареждането за депортация на евреите. В кабинета на вътрешния министър се провежда дискусия, след което започват да се дават заповеди депортацията да бъде спряна.

Пред присъстващите на възпоменателната вечер беше споменато, че по това време противниците на евреите се организират и започват своето отмъщение. Още същата вечер, на 9 март 1943 година, къщата на Иван Момчилов в Кюстендил е подложена на оскверняване, което се повтаря във времето. Същото се случва и с къщите на Асен Суичмезов, на Димитър Пешев, Петър Михалев, Божко Ковачевски и Димитър Икономов. Беше разказано и за писмото-извлечение на Димитър Пешев, което е подкрепено от 43 народни представители.

"Вместо да бъдат посрещнати като герои тези хора, да бъдат поставени на водещо място в историята. С тях се постъпва по съвсем различен начин. Те са елиминирани от историята“, допълни Ангел Джонев.

През 1948 година на Момчилов е забранено да практикува адвокатската професия и е изключен от колегията, която е оглавявал. Конфискуван е етаж от къщата му по Закона за едрата градска собственост. Налага му се да продаде и втория етаж, за да издържа децата си и се установява да живее в малка пристройка в двора на къщата си.

В последното изложение се разказа за справедливостта, която бави, но не забравя. След демократичните промени са издигнати ролята и значението на кюстендилската делегация, сред която е и Иван Момчилов. Той е провъзгласен от мемориалът "Яд Вашем" в държавата Израел като "Праведник на света". През 1997 година Момчилов, Суичмезов, Куртев, Пешев и Михалев са удостоени с орден "Стара планина", Първа степен, както и със званието "Почетен гражданин на Кюстендил“. Поставени са няколко паметни плочи в тяхна чест. В родното село на Иван Момчилов предстои да бъде поставен негов бюст-паметник.

Следващата събитие в програмата е насрочена за 20 февруари. Тогава ще бъдат отбелязани 50 години от смъртта на Димитър Пешев.

Венцеслав ИЛЧЕВ