Репортер на "Фокус" реши да се разрови и попадна на "Варненско-български тълковен речник". Автор е варненецът Николай Йорданов, а темата започва шеговито. 

"Щом започнах да уча в Пловдив и в София (минавам на варненски) "напрау са изкорах, че новити ми авери ни знаят ко е туй палачор". Самите варненци яростно отричат смешките на тема "ний сме отдалеку и говорим меку". Аз също се опитах да браня нашата чест пред приятели от други градове, недокоснати от море. За жалост бяхме седнали в Хепи(ту) и докато обяснявах как при нас не се говори меко дойде сервитьорката и каза: "Ету вьи кафьету, ето вьи Капиту"... И мачът свърши".

Зезвзекът продължава темата със златно правило, че всеки себеуважаващ се варненец задължително използва наставка "-ту". Така Ани, става АниТУ, доматът - доматиТУ и т.н.

По-надолу авторът обяснява:

А не ве / а не фе - да

Асифон (А-си-фон!) - варненски аналог на айсиктира, но с щипка потрес.

Далдисване - давене

Изко̀рване - изумление, силно учудване

Ко̀мбал - око

Курдѝсване - настаняване

муам - настървено хранене

назландѝсване - колебание

окепазявам - съсипвам

оръфляк - дрипльо

палачо̀р - мърляч

смарянгасване - потиснатост, депресивност

стирка -парцал за миене на под с дръжка

су̀ркане - влачене

чакаля - чакам, ама по̀ така

шо̀рам - пия