Стефан Колев от доспатското село Барутин събира историята на родния си край от малък. Пред "Фокус“, 44-годишният мъж разказа, че това е негово хоби от дете, но през последните 10-15 години обичта му към старинните предмети се разраства и той не спира да трупа още и още предмети от бита, носии, чанове, монети, ножове и какво ли още не на своя таван. Той се превръща в своеобразен етнографски музей. "Имам и още предмети, но няма къде да ги сложа, тъй като таванът е само 200 кв. м. и не може да събере всичко, което съм събрал, казва родопчанинът.

В колекцията му може да се видят родопска носия на повече от 100 години, стари радиоапарати за свързочници, много стари книги, бутилки с вино, сред които и такава от 1912 година. На тавана на Стефан има и старинни предмети, в които преди десетки години се е съхранявало мляко и се е бъркало масло, посуда от дърво и глина, стара цигулка, бакърени менци, много чанове, стари китеници типични за района на Барутин. Сред ценните предмети, може да се види над 100-годишно козе халище. Стари чанове, носени от животни, както и по-нова колекция  с прекрасен звук, напомнящ за Родопа планина. На тавана на родопчанина има още стари пишещи машини, стари хлопки и дюмбелеци, овчарска чанта, гайда, везани терлици, стара пищялка, часовници, колекция от ножове, най-стария от които е от 1807 година. По рафтовете има и стара ютия, пафти, колани за носии, старинни бижута, стари снимки отпреди десетилетия, камъни от Родопите, колекция от монети, първият български лев от 1885 г. и още много други.

Стефан разказва, че част от експонатите и получил като дарение от своите съселяни, а други е купувал с лични средства. "Искам за запазя бита, културата и историята на района и децата да знаят какво е имало в миналото и за какво се е използвало“, казва родопчанинът.

Той допълни, че преди години е имал идея да направи музей в родното село и в центъра е купил и място. На него искал да изгради сграда, наподобяваща египетска пирамида, в която да се разположи етнографския музей, но не получил разрешение от общината. Предлагал е дълго събираните си предмети на община Доспат, за да се изложат в някоя общинска сграда и многобройните туристи, идващи в Доспат да ги разглеждат и да се запознаят с местния бит и история, но и тази идея не е срещнала разбиране.

Въпреки това, Стефан продължава да събира на тавана си историята на Барутин и региона и всеки, който е научил по някакъв начин за богатата му колекция идва в дома му, за да я разгледа. Той посреща всички гости, сред които и ученици от местното училище и то напълно безплатно.

Нели ГЕРГЬОВСКА