Регионален исторически музей – Кюстендил навърши 125 години. По този повод културният институт е публикувал на своята страница информация за музейното дело, придружена със снимков материал, предаде репортер на "Фокус“.  Първата музейна институция в града е създадена на 15 ноември1897 година като музейна сбирка в Кюстендилското Педагогическо училище, утвърдена с предписание на Министерство на просвещението № 17 323 от 1 декември 1897 г.

Тя е първата музейна сбирка в Югозападна България и третият училищен музей в страната след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко класно училище. Това я прави петия местен музей извън София, създаден след Освобождението на България. Основната заслуга е на директора на училището Иля Григориев и учителя Ефрем Каранов.

Тя е резултат и на първите сполучливи опити за проучване на миналото на Кюстендил и околностите му и за събиране на ценни археологически и етнографски материали, направени през 60-те години на XIX век от Георги Ангелов Друмохарски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов, както и редица други представителите на българската възрожденска интелигенция в града в края на века като Стоян Заимов, Зинови Поппетров, Георги Колушки и Михаил Георгиев – Македонски.125 години Исторически музей - Кюстендил 

В началото на XX век, интересът на кюстендилското гражданство към миналото на Кюстендил и региона е особено засилен и провокиран от археологическите проучвания на Йордан Иванов при село Невестино -1904-1906 година и най-вече от първите системни археологически разкопки на хълма “Хисарлъка", започнати от големия учен проф. Й. Иванов през 1906 г., със съдействието на Софийс кото археологическо дружество и Кюстендилската община.

В резултат на археологическите изследвания, продължили и през 1908-1909-1911 и 1912 г., са проучени редица архитектурни комплекса, най-значимият от които е късноантичната и средновековна крепостна стена на най-високата част на хълма.

През 1906 г. е публикуван трудът на Йордан Иванов "Северна Македония", в който той отделя значително място на историята на Кюстендил и региона от най-дълбока древност до края на XIX век.

Синхронни по време с проучванията на Йордан Иванов са разкопките на светилището на Зевс и Хера при село Копиловци (1911-1912 г.), проведени от проф. Гаврил Кацаров. Основна заслуга за тези археологически проучвания има създаденото през 1911 г. Археологическо дружество в Кюстендил под ръководството на Ефрем Каранов.

Венцеслав ИЛЧЕВ