Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Държавен архив – Кюстендил отбеляза Деня на отворените врати с изложба, посветена на първата съдебна палата в България, предаде ФОКУС. Експозицията представя ценни свидетелства, сред които фотографии на съдии и прокурори от 1938 г. и състава на Областния съд в Кюстендил от периода 1942–1943 г.

Кюстендил е дом на първата сграда в България, преустроена специално за нуждите на съдебната власт. Впечатляващата постройка, дело на прочутия виенски архитект Фридрих Грюнангер, е преминала през различни исторически етапи – от Педагогическо училище и Главна квартира на Българската армия по време на Първата световна война, до "Храм на Темида“, а днес служи за административна сграда на Община Кюстендил.

Денят на отворените врати бе открит от директора на Държавен архив – Кюстендил Албена Георгиева. Специален гост на събитието бе председателят на Окръжния съд в града съдия Пенка Братанова. Сред гостите бяха председателят на Общинския съвет в Кюстендил Димитър Велинов, зам.-кметовете на Община Кюстендил Росица Плачкова и Николай Дочев.

"Пластичният образ на Темида и днес стои над централния вход на сградата на общината. През 2028 г. ще отбележим знакова годишнина – 150 години Кюстендилски окръжен съд“, припомни съдия Братанова.

Историческият обзор на главен експерт Рилка Петрова разкри малко известни факти за "битката“ на Кюстендил да запази съда си. През 1926 г. се появява риск институцията да бъде преместена в Дупница. Тогавашният кмет Георги Емануилов реагира своевременно, издействайки от държавата покупката на бившето Педагогическо училище за сумата от 6 милиона лева.

Под ръководството на арх. Димитър Георгиев сградата е преустроена по най-високи за времето си стандарти – с централно отопление и модерни зали. Така на 28 юни 1931 г. Кюстендил тържествено открива своя нов дом на правосъдието – първата Съдебна палата в страната.

Емблематичната постройка на площад "Велбъжд“ е издигната на мястото на някогашни турски конаци. Строителството започва през 1889 г. по инициатива на кмета Христо Лекарски и е поверено на предприемачите братя Гребенарови, италиански каменоделци и майстори от Трънския край.

Интересен акцент в историята е градският часовник с куличка, изграден през 1898 г. В него е монтирана средновековна камбана от 1429 г. – една от най-старите в България, оцеляла след разрушаването на старата часовникова кула.

Днес сградата остава един от най-забележителните архитектурни паметници в Кюстендил, съхраняващ духа на следосвобожденска България.