Пресъздадоха исторически сцени от Освобождението на Кюстендил, предаде репортер на Агенция "Фокус“. По повод 145-годишнината от Освобождението на Кюстендил от османско владичество, пред къща-музей "Ильо войвода“ се състоя историческа възстановка. В нея участваха представители на клуб "Традиция“ и на Фолклорен танцов ансамбъл "Пауталия“.

Пред жители и гости на Кюстендил бяха пресъздадени отделни сцени от преди 145 години. В хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, югозападните български земи се оказват в страни от главното направление на руската армия, насочена към превземането на Одрин и застрашаване на Цариград. След превземането на София, Радомир и Дупница, през Кюстендил се проточват кервани от бягащите поробители.

В тези дни градът изглежда като разорен, опустял град – чаршията затворена, гражданите българи се крият, училищата превърнати във военни болници. В тези критични и опасни за Кюстендил дни митрополит Иларион и свещеници, сутрин и вечер, четат молитви, молят Бога да съхрани християнското население и да го избави и освободи от робството.

Българското население в града, подложено на произволите на черкезките шайки, на изстъпления на башибозук, на отмъщението на бягащите турски войници и мюсюлманско населени, очаква с трепет час по-скорошното си освобождение. В града тупкат 3 600 български сърца, приклещени от радостта на надеждата и ужасът на неизвестността.

На 29 януари в Кюстендил е изпратен руски боен отряд - три гвардейски пехотни батальона, с IV улановски харковски полк, с  две батареи артилерия и четата на Ильо войвода е под командването на генерал-майор Майендорф. Той атакува противника, чуват се топовни гърмежи,  гърмят пушки, чуват се руски команди. След кратка престрелка турските военни части побягват. По време на сражението са убити 150 души, взети са 100 пленници, пленени са 2 знамена и складове с оръжие.

Радостта на кюстендилци е неизказана. Улиците са препълнени с хора и  всеки се стреми да срещне победителите, за да изкаже благодарността си. Улиците почервеняват от разкъсани червени фесове. Навсякъде се виждат лицата на българите , наложили гугли от овча кожа на главите си - символ на дългоочакваната свобода и българщината.

Така на 29 януари, един час преди стъмване, се строшиха тежките окови на петвековния роб в Кюстендил. Свободата идва  навреме! Само след два дни е обявено примирието в Одрин.

Участници във възстановката бяха членове на Национално дружество "Традиция" и танцьорите от Танцов ансамбъл "Пауталия".

Венцеслав ИЛЧЕВ