Пенсионерите от селата във Великотърновска област се справят с ниските си пенсии като си помагат със собствено произведена храна. Най-трудно е на тези, които живеят в населени места без магазин, предаде кореспондент на "Фокус“. Едно такова село е павликенското Мусина /намира се между Велико Търново и Павликени, на около 20 км от двата града/. Там хранителният магазин е затворен от около година. Нямат и редовни междуградски автобуси. Хляб се кара в определени дни в седмицата, иначе хората пазаруват в градовете или в съседните села. Купуват си основното – олио, понякога месо. По-голямата част от това, с което се хранят, си произвеждат сами.

"От храна не се лишаваме, от ток, от вода, от такива неща – не. Произвеждаме си зеленчуци и горе-долу се справяме“, разказва Галина Тотева, която е пенсионер от около година. Тя допълва, че живее с майка си, която е на легло, но с усмивка казва, че двете пенсии, макар и малки, им стигат. Най-много пари отиват за отопление на къщата – използват печка на дърва или климатик – в по-топлите дни.

Сава Събев, който се е пенсионирал преди две години, също ни посреща с усмивка. Той казва, че животът не е лесен, но на село нещата се случват някак по-спокойно.

"Аз имам приятели в града, при тях е трагично положението. Приятел имам с 40 години стаж, който е с 460 лева пенсия. Ако аз не му изпратя касетка картофи или шише олио, нещо макар и символично, наистина е много трудно“, допълва мъжът и уточняват, че той същ news pic 2
© Фокус
о получава помощ от децата си, но пък помага и на тях – с месо, зеленчуци, млечни продукти, яйца.

Жителите на Мусина разказват, че в последните две години почти не е останала къща в селото, която да не е продадена. Има и много чужденци, магазин няма, но пък здравната служба е ремонтирана и лекар идва всеки ден за по няколко часа. Когато имат нужда от нещо от града, се обръщат основно към кмета, който е приятел на всички и винаги се отзовава.

Селата във Великотърновска област са над 300. По-големите, както и тези, които се намират близо до градовете са доста населени. Има, обаче, и такива, в които за да си купиш хляб чакаш определен ден или просто отиваш до близко населено място, ако имаш възможност.

Луиза ТРАНЧЕВА