Обвинен за голяма измама в Асеновград остава в ареста

©
Деянията са извършени през декември 2024 г. в Асеновград, като обвиняемият е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата/възрастна самотно живееща вдовица/, че срещу определена сума, ще бъдат закупени строителни материали за извършване на ремонт на покрива на къщата й, като с това е била причинена имотна вреда в размер на 16 685 лева. Що се отнася до престъплението принуда с цел набавяне на имотна облага, както и престъплението по измама, е извършено като обвиняемият е принудил чрез заплашване пострадалата да извърши нещо противно на волята й, като е причинена имотна вреда в размер на 32 000 лв., представляваща стойността на 200 грама злато, което пострадалата противно на волята си е дала на обвиняемите.
Пловдивският апелативен съд намира, че от събраните до момента доказателства, може да се направи извод за обосновано предположение за авторството на вменените престъпления от Х. Л.
Не намират опора в материалите по делото оплакванията на защитата, че обвинителната теза била разколебана, доколкото били установени само гражданско-правни отношения. Подобна теза не се подкрепя от показанията на самата пострадала и на двама от свидетелите. От последните се установява, че обвиняемият е участвал активно във водените "преговори“ с пострадалата по повод ремонта в имота й, като проявил същото усърдие и при получаването на паричните й средства, представено като дължима сума за "договорените“ строително-монтажни работи. В последствие е проявил активност при противоправното мотивиране на пострадалата да му предостави инвестиционно злато под формата на слитъци.
За двете повдигнати му обвинения – измама и изнудване, доказателствата сочат, че той частично е изпълнил задълженията си по договор, като е имал измамливо намерение. Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е категорична, че с "изпълнението“ на ремонта е бил увреден старият покрив от керемиди.
Апелативният съд споделя становището на окръжния съд по отношение на преценката, че има наличие на опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка за неотклонение, като тя се извежда от тежестта на повдигнатите обвинения, интензитета на престъпната дейност – две деяния в съучастие в кратък времеви период и осъществяването им в съучастие с друго лице, както и размера на причинените щети.
Съвкупният анализ на фактите по делото налага извода, че на настоящия етап най-адекватната мярка за неотклонение спрямо Х. Л. е "задържане под стража“, като ангажираността му с близки и роднини и тяхната издръжка, не може да доведе до промяна на мярката му за неотклонение с по-лека, смята съдът.
Определението на апелативния съд е окончателно