На тази дата през 1957 г. Альоша застава над Пловдив и поставя началото на оживен спор, който продължава вече десетилетия

На 5 ноември 1957 година на Хълма на освободителите в Пловдив тържествено е открит паметникът на Съветската армия, познат на поколения българи като Альоша. Той се издига над града като символ, който десетилетия наред доминира над панорамата на Пловдив и се превръща в едно от най-разпознаваемите му места.

Монументът е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов и Асен Марангозов, както и на скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.

Средствата за изграждането му са събрани от доброволни дарения на хората от Пловдив и околията – над три милиона лева, а каменоделците влагат и много безвъзмезден труд. Фигурата е изработена от гранит, висока е десет и половина метра, а целият паметник достига петнадесет. Издигнат е между 1954 и 1957 година върху Бунарджика – хълм, наричан още Хълм на освободителите. Войникът държи автомата си "Шпагин“ насочен надолу – знак на мир и покой, а върху постамента стои надписът "Слава на непобедимата съветска армия – освободителка“.

От върха се открива една от най-впечатляващите гледки към Пловдив – градът се разстила като на длан, а в миналото алеята към паметника е била любимо място за разходки и срещи на влюбени двойки.

Истинският човек зад каменния лик на Альоша е войникът Алексей Скурлатов от Трети Украински фронт, участвал в освобождението на България през 1944 година. Роден в село Налобиха, Алтайски край, той служи като свързочник и лично участва в прокарването на телефонната линия между София и Пловдив. Именно неговата осанка, светлите очи и спокоен израз впечатляват скулптора Васил Радославов, който увековечава образа му в камък.

Пловдивчанинът Методи Витанов, служил в същата рота, започва да нарича статуята "Альоша“, а името остава завинаги. През 1981 година самоличността на Скурлатов е официално разкрита и той е поканен в Пловдив, където е удостоен със званието почетен гражданин. Умира през 2013 година на 92-годишна възраст.

През 1962 година съветският композитор Едуард Колмановски посещава Пловдив и, вдъхновен от монумента, заедно с поета Константин Ваншенкин създава песента "Стоит над горою Алёша“ – превърнала се в легенда, обичана и в България, и в Русия.

Днес обаче около паметника се води оживен обществен спор. Все повече хора смятат, че Альоша трябва да бъде демонтиран или преместен, защото вече не отразява ценностите на съвременното българско общество. За мнозина той е символ на един чужд режим и на десетилетия на политическа зависимост от Съветския съюз.

Според тях монументът е изграден не просто като памет за падналите войници, а като инструмент на идеологическа пропаганда, поставен на най-високото място в града, за да напомня кой има власт над България след 1944 година. Те твърдят, че подобни паметници днес не обединяват, а разединяват хората, защото за едни са част от родовата памет, а за други – от болката и потисничеството на комунистическия режим.

След войната в Украйна и засилващата се критика към съвременната руска агресия, символиката на Альоша започва да тежи още повече. В много страни от Източна Европа подобни монументи вече са преместени в музеи или мемориални паркове, където да се разглеждат като част от историята, а не като живи символи на настоящето.

Идеята не е да се заличава миналото, а да се осмисли и постави в контекст, така че паметта да не бъде инструмент на носталгия по една тоталитарна епоха.