Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

В пловдивски двор, със запазена атмосфера, минувачите често спират. Отвътре се чува как някой настройва кавали и гайди. Това е домът на Пейко Вълчев, майстор на народни музикални инструменти, чието име десетилетия е свързано с българската гайда.

Пейко Вълчев идва от хасковските баири. Като млад скита по гари и големи градове и никога не се разделя със свирката си. Работи като стрелочник и дните му минават във вагони, но вечер му се иска да докосне кавала. Още като овчар свири на седем инструмента: започва с дудук и овчарска свирка, после се учи на гайда, кавал, китара и кларнет. Свири на сватби и събори, а когато спира да свири, става майстор.

Започва бавно, но ръцете му стават все по-сигурни. Занаятът остава в семейството. Синът му Иван Пейков, инженер в "Югенерго“, посвещава свободното си време на кавалджийството и става член на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, а един от основателите е именно Пейко Вълчев. Снахата Бонка Иванова изработва шарките по инструментите, научи ФОКУС от документи и архиви, предоставени на медията. 

За майстора всичко започва от дървото. Кавалите му са най-често от дрян и слива, а за най-хубавите използва чемшир. От чемшир са направени кавали за двама известни кавалджии, Никола Ганчев и Слави Драгански.

При гайдата подборът е още по-сложен. Според преданието на занаята пискуните се правят от дървото калинка. Пръчките стоят дни наред на ветровито място, после на топло, а някои се запарват във врела вода. Едва тогава ножът им дава глас.

Втората тайна е строят. Когато няколко кавала свирят заедно, не трябва да се чува никаква разлика. Надуялката на гайдата се прави отделно за всеки свирач и затова по Тунджа и Добруджа познавали свирачите от километри. Гайдата се подбира и според песента, защото някои мелодии звучат истински само на каба-гайда, а други на герек-гайда.

Старият шипченски кавалджия Тончо Русев казвал: "Има майсторство от ръка, има майсторство от сърце“.

Признание

През май 1976 г. Комитетът за изкуство и култура награждава Пейко Вълчев и Иван Пейков за участието им в юбилейната ретроспективна изложба на народните художествени занаяти в Орешак, Ловешко. През декември 1987 г. Задругата на майсторите на народните художествени занаяти удостоява Пейко Вълчев със златен медал по повод 20 години от основаването си.

Най-голямото изпитание за инструментите му е в Смолян, където над 100 гайди свирят заедно, а около 70 от тях са негови. По думите на майстора и най-малката разлика в строя би се чула.

Три гайди за станция "Мир“

През юни 1988 г., преди полета на втория български космонавт, в списъка с реликвите, предвидени за извеждане на орбита и доставка на борда на станция "Мир“, се появява необичайна точка: три български гайди, изработени като дар от народния занаятчия Иван Пейков. До тях са националното знаме и гербът, земя от родния край, миниатюри на паметниците на Шипка и Бузлуджа, мускалово розово масло и габровски шеги.

Така занаят, роден сред овчарските свирки и хасковските баири, е бил предвиден да стигне до орбитата.

Към днешна дата внукът на Пейко Вълчев - Пламен Пейков продължава семейния бизнес с аксесоари за струнни музикални инсрументи.