Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Това каза за "Фокус“ Анна Болгурова – музеен педагог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. В миналото хората са приемали 1-ви март, като настъпване на пролетта, като започване на новата земеделска година, и се е очаквал по-добър живот. Вярвало се е, че излизали лошите и злите сили, а слънцето засилвало своята светлина и топлина.

"Първият ден на месеца се е наричал и до ден днешен се нарича още Баба Марта. В старите народни предания това е бил митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Нравът й се отразявал на характера на времето, което през март било много променливо. Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за 1-ви март, целели да осигурят добро време, необходимо за бъдещата богата реколта. В ранно утро стопанката ритуално измитала двора и дома, изтупвала всички постелки и завивки. Така символично се изнасяла зимата, т. е. старото, лошото и се посрещала Баба Марта "на чисто". Събраната смет се  запалвала и всички се опушвали над огъня, прескачайки го“, поясни Болгурова.

Тя уточни, че в Родопската област тази обредна практика е известна като т. н. "Мартене". Жените изнасяли дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятали на плодна овошка, на стряхата или на плета. Вярвало се, че като види червено, Марта "ще се разсмее, ще се развесели" и времето ще бъде слънчево и топло. На Марта жените не трябвало да перат и простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябвало да се буха с бухалка, да не се тъче, защото блъскането на кросното наподобявало гърма.

В Източните Родопи следели кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е "полезът". Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата "мартена месечина", т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващали на хорото с пожелание да се оженят през годината, посочи музейният педагог.

На първи март се правели още предсказания какво ще бъде времето през годината. Ако вали дъжд - лятото ще е дъждовно. Смисълът на закичването с мартеничка е бил тя да донесе здраве на този, който я носи – "да бъде бял и червен“.

"В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Традиционните мартеници – амулети се усуквали от възрастните жени в семейството. Помагали им и децата. Мартеница се слага и в пелените на новороденото, на скрито място в дрехите на малки деца и тези действия са против уроки и предпазване от лоши очи. Съдовете, в които се дои млякото по време на отбив също се окичват с мартеници“, отбеляза Болгурова.

Според преданията, мартеничките е трябвало да се носят до Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март. Носели се и дотогава, докато човек види първите прелетни птици - лястовици, щъркели и кукувици. Мартениците се наричали гадалушки затова, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод. Някъде ги хвърляли в реката, за да върви на хората по вода и всичко лошо да изтече в реката, другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици. Най-разпространената и до днес практика е да се закичват на плодно дръвче, каза още Анна Болгурова.

Нели ГЕРГЬОВСКА