Мартениците се наричали и гадалушки, защото по тях се гадаело за бъдещото плодородие
©
"Първият ден на месеца се е наричал и до ден днешен се нарича още Баба Марта. В старите народни предания това е бил митичен женски образ, олицетворяващ пролетта. Нравът й се отразявал на характера на времето, което през март било много променливо. Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за 1-ви март, целели да осигурят добро време, необходимо за бъдещата богата реколта. В ранно утро стопанката ритуално измитала двора и дома, изтупвала всички постелки и завивки. Така символично се изнасяла зимата, т. е. старото, лошото и се посрещала Баба Марта "на чисто". Събраната смет се запалвала и всички се опушвали над огъня, прескачайки го“, поясни Болгурова.
Тя уточни, че в Родопската област тази обредна практика е известна като т. н. "Мартене". Жените изнасяли дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятали на плодна овошка, на стряхата или на плета. Вярвало се, че като види червено, Марта "ще се разсмее, ще се развесели" и времето ще бъде слънчево и топло. На Марта жените не трябвало да перат и простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм, не трябвало да се буха с бухалка, да не се тъче, защото блъскането на кросното наподобявало гърма.
В Източните Родопи следели кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е "полезът". Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата "мартена месечина", т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващали на хорото с пожелание да се оженят през годината, посочи музейният педагог.
На първи март се правели още предсказания какво ще бъде времето през годината. Ако вали дъжд - лятото ще е дъждовно. Смисълът на закичването с мартеничка е бил тя да донесе здраве на този, който я носи – "да бъде бял и червен“.
"В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Традиционните мартеници – амулети се усуквали от възрастните жени в семейството. Помагали им и децата. Мартеница се слага и в пелените на новороденото, на скрито място в дрехите на малки деца и тези действия са против уроки и предпазване от лоши очи. Съдовете, в които се дои млякото по време на отбив също се окичват с мартеници“, отбеляза Болгурова.
Според преданията, мартеничките е трябвало да се носят до Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март. Носели се и дотогава, докато човек види първите прелетни птици - лястовици, щъркели и кукувици. Мартениците се наричали гадалушки затова, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод. Някъде ги хвърляли в реката, за да върви на хората по вода и всичко лошо да изтече в реката, другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици. Най-разпространената и до днес практика е да се закичват на плодно дръвче, каза още Анна Болгурова.
Нели ГЕРГЬОВСКА
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
29 | 30 |
Преместени секции за гласуване предизвикаха недоволство във видин...
22:27 / 26.04.2024
Джип предизвика катастрофа в Казанлък, има пострадали
21:56 / 26.04.2024
Любими изпълнители ще пеят в Пловдив в подкрепа на обществено зна...
22:16 / 26.04.2024
Близо 100 участници ще се състезават на XIX издание на фестивала ...
21:22 / 26.04.2024
Академичният съвет на АМТИИ-Пловдив избра заместник-ректорите си
20:57 / 26.04.2024
След ремонт на участък възстановиха движението по АМ "Тракия" в п...
20:57 / 26.04.2024
Актуални теми