Кюстендил отбеляза 119 години от Илинденско – Преображенското въстание, предаде репортер на Радио "Фокус“ – Кюстендил. Честването на годишнината се състоя пред паметника на Тодор Александров, възстановен през 1991 година в Градската градина. На честването присъстваха кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общинския съвет Иван Андонов, областният управител Катя Димитрова, зам.-кметът Виктор Янев, зам.-областният управител Любомир Терзийски, депутатите от 47-ото Народно събрание Христо Терзийски и Снежана Траянска, представители на политически партии, организации и граждани. Присъстващите почетоха паметта на загиналите във въстанието, след което поднесоха венци и цветя на паметния знак. На 2 август се отбелязва годишнина от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на българския народ. Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България.

То носи имената на три големи църковни празника – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Изборът на тези дати въстаниците правят вярвайки в правотата и светостта на своето дело. Въстанието обхваща Македония и Одринско. Започва на 2 август 1903 г., за да завърши трагично на 23 октомври същата година. То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Водят се близо 300 неравни сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Над 70 000 души остават без дом, хиляди са убитите и ранените жени, деца и старци. Кървавото му потушаване води до пристигането в България на над 30 000 български бежанци, първите от които приютява град Кюстендил.

Венцеслав ИЛЧЕВ