Интересна програма е изготвена по повод Европейската нощ на музеите в Кюстендил, предаде "Фокус“. Предвидените събития са предизвикателни и интересни за хората от различните възрасти. Програмата стартира на 17 май и се организира от Регионален исторически музей "Академик Йордан Иванов“ и Община Кюстендил.

За четиринадесети път ще се проведе играта за любознателни с награди "Отключи историята на своя град“, която включва посещение на действащите музейни експозиции в града. Началото е от 10.00 часа.

Между 15.00 часа и 17.00 часа в двора на РИМ – Кюстендил ще се проведат различни занимания за деца, а 18.30 часа ще бъде изтеглена томболата от организираната любознателна игра.

Тази година вниманието се насочва към един от важните национални археологически обекти. От 20.30 часа ще се състои историческа възстановка на Римските терми. Предвидени са факелно шествие и демонстрации, в които ще се включат регионалните клонове на Национално дружество "Традиция“ Кюстендил и Свищов, "Първи итлийски регион“, заедно със Сдружение по туризъм – Свищов.

От 22.00 часа в двора на музея ще се състои концерт на група "Евразия“.

Римските терми се намират в централната част на град Кюстендил, в съседство с джамията "Ахмед бей". Термите са изградени през ІІ – ІІІ в. и са част от голям комплекс - асклепион.

Римските терми в Кюстендил се нареждат на второ място по големина в България. Най-големи по площ са термите в град Варна.

Разкрити са  части от 6 помещения, на площ от около 1000 кв.м. Предполагаемата площ на сградата е около 3000 кв.м. Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Техниката на градеж е смесена зидария "opus mixtum" - редуващи се каменни и тухлени пояси от по четири реда тухли с хоросан, смесен със счукана тухла. Всички помещения са разположени с посока югоизток, северозапад, което показва, че няма зала лишена от слънце. Снабдени са с централна отоплителна инсталация със сух въздух – хипокауст, употребен в две разновидности. Първият вид е от отвесни тухлени колонки или тръби в успоредни редици, покрити отгоре с големи тухли. Вторият вид е аркадосводова система от коридори. Тази втора конструкция на хипокауст е единствената известна досега в България.

Между отделните помещения има засводени отвори за преминаване на топлия въздух. През едно от помещенията с посока югоизток-северозапад минава главният канал за топлия въздух от префурниума. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Отоплителните инсталации, полукръглите ниши и басейни определят предназначението й като обществена баня.

Съчетанието на различни архитектурни решения и строителни техники правят римските терми един от най – интересните паметници на римската епоха в българските земи и безспорен символ на град Кюстендил. В римските терми са открити находки от керамика, игли за коса, фрагменти от оброчни плочки, както и колективната находка от 61 сребърни монети от императорите Антоний Пий (138-161) и Гордиан II (238), които безспорно определят  датирането сградата от ІІ - ІІІ век.