Варна да се развива като френската Ривиера. Тази идея на управата на морския град от преди 100 години е в основата да се създаде прословутото Морско казино в Морската градина.

То е днешния герой от рубриката на Varna24.bg – "Преди и сега“. Горната снимка от нашия колаж е правена преди около 90 години.

Историята на емблематичното Морско казино е тясно свързана с историята на съвременна Варна. През 1921 г. градът официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. Въпреки финансовата криза Община Варна поддържа благоустрояването му, като предвид развитието на курортното дело в града, взема решение в Морската градина да се изградят Морски бани, фонтан и Морско казино. През 1926 г. на около 100 метра от плажната ивица, започва строителството на Морско казино, по проект на арх. Желязко Богданов (1893 – 1946).

На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г. С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г., и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.

Намеренията на тогавашната управа на Варна, градът да се развива като френска Ривиера на Балканите, довеждат и до строителството на Морско казино, започнало през 1926 г. по проект на арх. Желязко Богданов, на около 100 метра от плажната ивица. Параметрите на Казиното били следните – голям салон от 300 квадратни метра с просторна тераса с колонада, отстрани "12 дюкяна, които да служат за изложба на български произведения“, и два павилиона за музика. В тогавашния му вид казиното е имало син салон с висока светла височина, обслужващи едноетажни части около него и открита градина, която се е преливала без ограда в Морската градина.

През януари 1936 г. е създадена общинска комисия, възлагаща експлоатацията на игралното казино във Варна. В състава ѝ влизат кметът инж. Янко Мустаков, полицейският комендант Германов, подпредседателя на варненския областен съд, помощник-кметът Димитров, данъчният началник, представителят на Варненската търговска камара, юристконсултът при общината й видни варненски общественици и адвокати. Оферти пред комисията излагат фирмите на Димитър Меджидиев, Петър Марков, Хайнц Лайзер, Елизар Леви и Ичко Стефанов. Първите четири фирми, освен 5 на сто за държавата, се задължават да дават на общината и 20 на сто от чистата печалба.

Сградата, освен с функцията си на казино, става и основен културен център, с разнообразни прояви през периода до 1944 г. По-късно тя продължава да бъде основно културно-развлекателно средище.

През 1958 г. казиното изгаря, а през 1959 се прави реконструкция от арх. Панайот Минков, в който му вид Морско казино остава и до днес. Тогава се проектира втори ресторант – червен салон, на второ основно ниво. Увеличават се терасите на второ ниво, като се открива красива гледка към градския централен плаж, буните и морска гара. Стилово сградата се отличава с елементи на арт деко, български модернизъм и сецесион, а запазените скулптури придават още по-изящен вид на фасадите на сградата. През целия си период на функциониране в сградата са се осъществявали хазартни игри – карти, рулетка и др. По-късно през годините е претърпяла редица преустройства, като през последните 25 години поддръжката и е напълно изоставена от предходните собственици и състоянието ѝ изисква всеобхватен ремонт и реконструкция.

Провеждали са се културно-масови мероприятия, като изложби, балове, награждавания, сватби. Ресторантската част е можела да събере над 1000 посетители, за които е било въпрос на чест да бъдат гости на Морското казино. Сградата е знакова за град Варна.

След като през 2015 г. сградата на Морското казино се сдобива с нов собственик – “Морска градина Варна" ЕАД - е изработен с помощта на широк кръг специалисти нов архитектурен проект. Проектът е одобрен от Консултативния съвет по опазване на недвижимото културно наследство на град Варна и Националния институт за недвижимо културно наследство.

В периода от началото на 2016 г. до края на 2017 г. се осъществява мащабен основен ремонт и реконструкция, с използване на най-висококачествени съвременни aрхитектурни решения и технологии, съчетани с класически материали като дърво, камък и ковано желязо. В края на 2017 г. сградата получава разрешение за ползване.

Вижте "Преди и сега“ от предната седмица ТУК