На 3 септември 1901 г.започва т.нар Афера "Мис Стоун", когато по пътя от Банско за Симитли, край село Потпрена скала, четата на Яне Сандански отвлича американската мисионерка мис Елън Стоун и нейната спътница Катерина Стефанова-Цилка. Първоначалната цел на акцията е да се осигурят финансови средства, но аферата популяризира македонския въпрос в света, пише скопското издание "Нова Македония“, припомняйки интересни детайли от тогавашните събития.

Главни действащи лица в аферата са Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръсто Асенов, а мотивът за отвличането на мис Елън Стоун са финансовите нужди на революционното движение в Македония. През лятото на 1901 г. на съвещание в Кюстендил между Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев се установява, че дребните грабежи уронват престижа на организацията и не допринасят за нейното финансово укрепване. Следователно Яне Сандански предлага да бъде отвлечен българският княз Фердинанд. Гоце Делчев обаче отхвърля това и предлага да се намери начин да се изкарат пари извън границите на България.

Около Петровден 1901 г. Сава Михайлов, Яне Сандански и Христо Чернопеев изработват план за залавянето на Сюлейман-бей от Горна Джумая. Планът не е осъществен поради болестта на бея. С подобни намерения Сандански и Чернопеев отиват в Разложко, където планират да заловят протестантския мисионер от Солун д-р Хаус. Тъй като д-р Хаус отлага пътуването, планът се проваля. Те обаче разбират, че протестантската мисионерка мис Елън Стоун е в Банско и решават да я отвлекат. Според Христо Чернопеев тя била по-привлекателна, защото "д-р Хаус винаги е бил приятел на селяните... А аз не обичах много мис Стоун. Тя често проповядваше срещу нас, казвайки на селяните, че Господ ще ги измъкне от мизерията им, а не разбойниците... това направи въпроса по-лесен за преглъщане“.

За намерението е сондиран местният комитет в Банско, ръководен от Димитър Лазаров и членове: Борис Тодев, Симеон Молеров, Иван (Йонка) Колчагов и Иван (Йонка) Ваканов. Последните двама са протестанти, така че в началото се колебаят. Определен е следният план: 1. Дружината ще се състои от няколко души, а именно Сандански, Чернопеев, стария адютант Стоян Просякът и още двама четници, които ще заминат за село Градево два дни по-рано; 2. Отвличането ще бъде извършено на пътя от Разлог за Горна Джумая, при местността Потпрена скала; 3. Да се ​​извести ръководителят Ангел Мазнеов в село Градево, за да съдейсва; 4. Вапцаров да тръгне с компанията, за да посочи жените; 5. Митре Захов ще тръгне преди жените с бяла кърпа на главата, за да обяви пристигането им; и 6. Г-ца Елена Ушева да се приеме за спътница на Мис Стоун. Разрешение за изпълнение на плана е поискано от Г. Делчев и Гьорче Петров. Делчев се колебае, а Гьорче не вярва, че ще бъдат извадени големи пари. Създателите на плана обаче решават да действат на своя глава.

При отвличането възникват непредвидени обстоятелства и проблеми. Мис Стоун от Банско си тръгва по-късно от планираното. Междувременно поради присъствието на турска войска селяните не успели да снабдят ротата с храна навреме. Така по време на двудневното чакане на пътниците четниците гладуват. Затова веднага след отвличането те претърсили багажа на пътниците. Цялата им храна и една Библия са им взети. Според Сандански в началото те се опитвали да си говорят на турски, но бързо се отказали, защото не го познавали добре.

"Точно преди отвличането неочаквано на мястото на засадата се появи арнаутин. След като бил предупреден да спре, той започнал да стреля с револвер, ранявайки леко едно момче. Затова той беше взет заедно със заловените пътници. При разпита Сандански и Чернопеев установили, че става дума за бандит, който е извършил много престъпления. Следователно К. Асенов губи хладнокръвие и веднага го ликвидира пред очите на заловените пътници. Това събитие, както и приемането на храна от свинско месо, подкопават мнението на пътешествениците, че похитителите са турци“, разказва македонският професор Ванчо Георгиев.

Мис Стоун и нейната спътница Катерина Цилка са държани от комитите шест месеца и укрити от турците в Малешевските планини и Пирин планина. Освободени са на 23 февруари 1902 г. срещу откуп от 14 500 турски лири в злато, с които революционерите закупуват оръжие. Средствата за откупа са събрани чрез доброволни дарения в САЩ. 2261 души са регистрирани като дарители за откупуването на Мис Стоун, които са дарили от 10 цента до 5000 долара.

Мис Стоун обявява, че е доволна от отношението на комитите и хората към нея, така че по-късно тя говори за това в интервюта за американски вестници. Тя дори написва книга, но преди да бъде отпечатана, целият материал изгаря при пожар в американския град Челси, където живее, и умира там през 1927 г.

По време на отвличането Катерина Цилка е била бременна и е родила според някои източници в Ратево, Беровско, по време на пленничеството. Няколко години след освобождаването си от Катерина Цилка пише писмо от САЩ, за да благодари на акушерката баба Миропа от Ратево за успешното раждане при много трудни условия.

Отвлечените мисионери са освободени на 23.2.1902 г. в село Градашорци, Струмишко.

Всичко това допринася за интернационализацията на "македонския въпрос" и запознаването на обществото в САЩ с него.