"Българският цар Борис III отново язди на бял кон през Македония. Създавайки мними дружества и читалища с неговото име и с имената на други престъпници, България засилва кампанията за постепенно създаване на условия за българизация на Република Северна Македония и нейния народ", пише в последния си брой най-старото издание в западната ни съседка – "Нова Македония", в материал, представен без редакторска намеса.

Не веднъж е казано, че това, което не постигна с четири войни през миналия век, иска да постигне по мирен път и с европейска помощ. Крайната цел е конституционно и държавно обединяване в един политически субект и анексиране на територията на сегашна Северна Македония, която смята за географско понятие, а не за държава. Чрез този акт тя ще иска да постигне друга своя стратегическа, вековна цел - да унищожи македонизма и македонския народ да изчезне от картата на нациите, както и неговата история, език и писменост. В тази обмислена конструкция е включено и намерението да се реабилитира частта от фашистката българска история пред собственото огледало и пред очите на света, чрез плещите на Македония.

Няма реакции от официалните македонски власти на подобни явни тенденции. Мъдро си мълчат или си измислят мъгляви обяснения и оправдания. Вместо тях, с голямо историческо, морално и човешко право, реагират еврейската общност и Фондът за Холокоста на евреите от Македония, които обявиха, че са ужасени и обидени от регистрацията на сдружение "Цар Борис III" в Охрид и от "лекотата, с която в държавата ни се възхваляват нацизмът и фашизмът и се разпространява реч на омразата“. Оттам напомнят, че през 1943 г., по време на Втората световна война, цар Борис и правителството на Царска България са пряко отговорни за депортирането на повече от 11 300 евреи от окупираните територии в Македония, Гърция и Сърбия, от които 7144 евреи от Македония са отведени в центъра за убийства в Треблинка в окупирана Полша.

От политическите партии само Lевицата, най-подценяваната и атакувана политическа партия, противоречива, но в същото време в непрекъснат растеж на политическата сцена, обяви инициатива за забрана на обявеното сдружение "Цар Борис III" в Охрид, т.к. преди това направи същото за дружеството "Ванчо Михайлов" в Битоля. Не за първи път партията, която "бърка" в очите на всички други съперници, проявява най-голяма упоритост и смелост в защитата на македонските национални интереси, търпи критики и недоказани публични обвинения, че е под руско влияние и работи в полза на Владимир Путин.

Прави впечатление мълчанието на другите партии. ВМРО-ДПМНЕ си играе на топло - студено по тази тема, обременена с пробългарски остатъци в редиците си и с наследството от смътното национално чувство на предшествениците си в ръководството. НСД, ЛДП, Зелените, Демократическият съюз, ГРОМ живеят между личните интереси на лидерите си и стреса от оцеляването и по-скоро биха пожертвали държавата, отколкото високите си позиции. Те многократно са изиграли своята роля в затварянето на парламентарните дупки в ущърб на нацията.

ДСИ е основният страничен играч. Той не е политически суфльор, изявява се повече в ролята на командир на СДСМ. Интересите му са амбивалентни, но чисти и ясни - той е на печалба, ако Македония остане цяла, може би на по-голяма, ако Македония се разпадне. Буяр Османи, неговото дипломатическо перо, има и използва добре дадения му коз, за ​​да играе преференция, в която Македония не може да победи. За целта ДСИ разполага кадрови ресурс както у дома, така и в македонските дипломатически мисии - от посланици до портиери.

В центъра на вниманието е Социалдемократическият съюз. Електорално, конституционно, юридически тя е управляващата партия в Македония, въпреки че мнозина са убедени, че е такава само на хартия. Заседнала във времето и в идеите на бившия председател Зоран Заев за отношенията между Македония и България, тя не може да определи линия, която да я определи като патриотична партия и като защитник на интересите на македонския народ в бурния балкански вихър. Създава се усещането, че СДСМ тича като дявол относно постановката на македонския национален въпрос през цялата история и това, което се случва днес. Неговото младо ръководство или не познава македонската история, или не иска да знае историята, или, от друга страна, знае, но съзнателно я подчинява на моментни политически интереси и съвети на чужденци, в своя собствена македонска вреда. Сякаш опериран и трайно лишен от възможност да изразява македонско национално чувство.

Там никой не иска да се замисли, да се насърчи, да каже една критика за преговорната рамка, за протоколите, за цялостните отношения с България, която третира македонците като изостанала, глупава, тъпа нация без корени, без сърце и душа. Просто не ни признава за човешки същества. Никой там не предполага, че след смяната на учебниците ще има искания за смяна на имената на училищата, след училищата ще има смени на имената на улиците, след смяната на улиците ще има смяна на фамилиите. Българите имат сериозен опит в тази ономастична област. Ако СДСМ не вярва на тези пророчески изречения, нека прочете част от историята на Македония през Втората световна война по време на българската окупационна администрация или за погрома на турците по времето на Тодор Живков.

Във връзка с назоваването на клубовете с имена на лица, които са били на страната на фашизма, Министерството на правосъдието твърди, че не е подавано искане за получаване на положително становище в процедурата по регистрацията на Сдружение "Цар Борис III", тъй както не беше за клуб "Ванчо Михайлов". От кабинетите му се чува ехото, че нямали правомощия да се намесват в тези държавни опасности. Не може да се повярва, че в министерството не знаят, че има писани и морални закони, за да не използват втория законов начин за решаване на проблема, а не чрез комисии, които се сформират, за да останат проблемите нерешени.

Прокуратурата, както и други държавни органи, дълго време мълчаха за справяне и предотвратяване на тази опасна тенденция за налагане и издигане на доказани фашистки дейци и държавници на държави окупатори.

Накрая идва ключовият отговор на въпроса защо всички мълчат и никой не прави нищо, за да предотврати това насилие. Отговорът е - защото иска, така е решило македонското правителство. Повече от ясно е, че клубът на дружеството "Ванчо Михайлов" в Битоля е открит в съгласие с македонското правителство. В съгласие с македонското правителство в Охрид ще бъде открит клуб "Цар Борис III“. Нищо не е случайно и непознато. Всички разрешителни се осигуряват чрез разговори и съгласуване между министерствата на двете страни, по дипломатически канали, неизвестни на обществото връзки. В дипломацията се използва изразът "мълчаливо съгласие", което означава, че няма нищо на хартия, но има в действителност. И всичко това става в рамките на историческото помирение и под лозунга на добросъседството и приятелството.

За да няма недоразумения, най-накрая трябва открито да се каже, че Република Македония се е съгласила с това, което се случва. Именно това се изисква от протокола, подписан на 17 юли 2022 г. от Буяр Османи и Теодора Генчовска, и съставен много по-рано. С този протокол, за който се твърди, че е невалиден, Република Северна Македония се задължава "да предприеме мерки, които ще осигурят ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и защита на културата и идентичността на българската общност в Република Северна Македония“.

Съгласно приетия, почти забравен протокол, Македония "гарантира свободното упражняване на правата на българите в Република Северна Македония, свободното изразяване, защита и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и свободното използване на символите на тяхната общност“.

Изписаните по-горе редове са последните изречения в протокола. Какво означават те? Означават, че цар Борис III ще язди свободно в Македония, Ванчо Михайлов ще направи конституция, а българските знамена ще се веят насред Скопие на всеки наш и техен празник.