09:48 / 13.11.2026
222
Руският президент Владимир Путин разполага с четири основни стратегии за победа във войната срещу Украйна, пише The Wall Street Journal.
Два от тези планове – разпадането на украинската армия на фронта и принуждаването на Киев да капитулира под натиска на администрацията на американския президент Доналд Тръмп – към момента се провалят.
Другите два военни плана в стратегията на Кремъл обаче запазват шансовете си за успех до следващата година: Това са парализиране на украинската икономика чрез непрекъснати ракетни и дронови удари и изчакване европейската подкрепа да отслабне под натиска на набиращи популярност политически партии, които се противопоставят на помощта за Киев.
Проведените тази седмица преговори в Абу Даби с посредничеството на САЩ показаха, че Кремъл остава верен на първоначалните си военни цели – да разчлени и подчини Украйна, като едновременно с това пренапише следвоенния ред в Европа. Повечето анализатори смятат, че Путин вероятно ще изчака до началото на 2027 г., за да оцени ефекта от настоящите си действия, преди да реши дали да коригира курса.
"Пролетта е това, което руснаците ще чакат. Те искат да видят какво ще донесе тази ракетна кампания, както и кой ще спечели предстоящите президентски избори във Франция'', коментира Хана Ноте, директор на програмата за Евразия в Центъра за неразпространение на ядрени оръжия "Джеймс Мартин“ в Монтерей.
"И тогава ще направят равносметка. Но дори тогава, Русия вероятно ще преразгледа стратегията си, но няма да се откаже от целите си“, допълва Ноте.
След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом миналата година с обещанието бързо да сложи край на войната, Кремъл разчиташе Вашингтон да принуди Украйна да приеме териториални и политически отстъпки. По време на напрегнатите разговори Тръмп директно заяви на украинския президент Володимир Зеленски: "Сега нямаш карти.“
Въпреки американския натиск обаче Киев отхвърли исканията на Москва да предаде територии, които руските сили не успяха да превземат по военен път. Ранните стъпки на Тръмп за почти пълно спиране на американската военна и финансова помощ само ограничиха лостовете за влияние на Белия дом върху Киев.
Въпреки това Съединените щати все още разполагат с механизми за натиск. Зеленски наскоро съобщи, че украинските военни отново са се сблъскали със смущения в работата на сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск, която функционира в сътрудничество с Пентагона. Мъск вече ограничи достъпа до украинската военна мрежа през октомври на фона на напрежението между Тръмп и Зеленски.
Паралелно с това Москва се опитва да убеди Белия дом да отмени санкциите срещу нея дори без прекратяване на огъня, предлагайки изгодни бизнес проекти на американски инвеститори от обкръжението на Тръмп. Припомняме, че наскоро американският президент премахна частично санкциите срещу вноса на руски дизел.
След като на последните междинни избори Демократическата партия си върна контрола в Конгреса обаче, администрацията на Тръмп ще срещне още по-големи пречки при евентуално ново облекчаване на ограниченията срещу Кремъл. Според изданието руските представители не крият разочарованието си, че въпреки жестовете на Тръмп Украйна продължава да се съпротивлява.
На бойното поле в Източна Украйна тази година Русия отбелязва най-слабия си напредък от 2022 г. насам. Опитите за обкръжаване на украинските отбранителни позиции в Донецка област се провалиха, а Москва прави последни опити за пробив преди настъпването на зимата. Въпреки хроничния недостиг на личен състав, украинската армия удържа линиите.
По-рано през годината Кремъл смени висшето военно командване заради критики към огромните загуби, но руската офанзива остава силно затруднена от масовото използване на безпилотни апарати.
"Зимата обикновено е най-доброто време за руска офанзива, но украинското присъствие на дронове на фронтовата линия сега е толкова огромно, че само периоди на лошо време, които ограничават операциите на дроновете, позволяват на руснаците да напредват“, посочва Конрад Музика, основател на базираната в Полша консултантска компания за военен анализ Rochan Consulting.
При почти замръзнала фронтова линия Москва засили кампанията от ракетни и дронови удари срещу украински градове и критична инфраструктура – електроцентрали, складове, черноморски зърнени пристанища и мостове над река Днепър. Целта е страната да остане без електричество, отопление и вода през зимата, което би предизвикало хуманитарна криза, би спряло икономиката и би направило Киев изцяло зависим от европейското финансиране.
Кремъл отчита също, че Европа е основният съюзник на Украйна, но и потенциално най-уязвимото звено. Надеждите на Путин са, че европейската политическа подкрепа ще се разколебае, преди икономическото напрежение от войната да застраши собствения му режим.
Бавният икономически растеж в Европа, натискът върху социалните системи и високите цени на енергията – допълнително изострени тази година от конфликта между САЩ и Иран – подкопават позициите на действащите правителства и засилват влиянието на леви и десни популистки формации.
Във Франция националистката Марин льо Пен, сочена от проучванията като фаворит за предстоящите пролетни президентски избори, обеща да съкрати френското и европейското финансиране за Киев. В Германия крайнодясната партия "Алтернатива за Германия“ (AfD) настоява за възобновяване на масовите доставки на руски газ, подкопавайки усилията на страната да прекрати енергийната си зависимост от Москва. В Италия, където догодина предстоят национални избори, партии както от управляващата дясноцентристка коалиция, така и от лявоцентристката опозиция се обявяват против помощта за Украйна.
Засега европейските правителства запазват подкрепата си за Киев. Междувременно Путин заяви, че е готов да преговаря с Европа, но само ако тя говори "с един глас“ – условие, което според анализаторите цели да задълбочи разделенията между държавите членки относно това кой да ги представлява.
В същото време самата Русия изпитва все по-остър финансов натиск. Военните разходи вече надхвърлят една трета от целия държавен бюджет, а редица регионални власти, изправени пред дефицит, започнаха да намаляват изплащаните обезщетения за семействата на загиналите войници.
"Имаме работа с много нестабилна система“, обобщава Александра Прокопенко, старши сътрудник в Центъра "Карнеги“ за Русия и Евразия в Берлин.
