На Европа й е все по-трудно да избегне заемането на ясна позиция по отношение на Тайван, докато балансира между Вашингтон и Пекин подхода си към потенциален конфликт, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса.

Забележките на френския президент Еманюел Макрон по време на неотдавнашното му посещение в Китай, че Европейският съюз не трябва да следва примера на Вашингтон по въпроса за Тайван, предизвикаха фурор в САЩ и части от Европа.

Инцидентът също така разкри степента, до която Европа заобикаля всякакви дискусии на високо ниво, за да приеме общ подход на ЕС към потенциална криза около източноазиатския остров.

ЕС няма политика въпреки нарастващото напрежение между САЩ и Китай около Тайван. Ескалациите включват силния отговор на Пекин на посещението в Тайван миналото лято на тогавашния председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси и неотдавнашното посещение в САЩ на президента на Тайван Цай Ин-вен. Изборите в Тайван през януари може да предизвикат нови разговори за независимост, което допълнително да разгневи Пекин.

Въпреки това лидерите и външните министри на ЕС избягват целенасочена дискусия за това как блокът ще отговори на военни действия в Тайванския пролив.

За много по-малки европейски държави напрежението между САЩ и Китай около Тайван доскоро "не беше на радара им“, казва дългогодишният германски дипломат Волфганг Ишингер, който председателстваше Мюнхенската конференция по сигурността до 2022 г. Европейските столици, посочва той, предпочитаха да заобикалят такъв огромен и сложен проблем.

"Ако искате да се справите сериозно с това, ще трябва да помислите за [достъп до] ресурси, ще трябва да помислите за сдържане, ще трябва да помислите за изпращане на предупредителни сигнали“, изброи той.

В центъра на политиката на Европа спрямо Тайван е политиката "единен Китай“, която признава позицията на Пекин, че има само едно китайско правителство в Пекин. Държавите-членки на ЕС нямат официални дипломатически връзки с Тайпе.

Официалната позиция на блока е, че не трябва да има едностранна промяна на статуквото от Тайпе или Пекин. Това означава липса на подкрепа за независимостта на Тайван и противопоставяне на каквото и да било китайско използване на сила за превземане на острова.

В действителност всяка държава-членка на ЕС подхожда по различен начин, често в зависимост от силата на връзките си с Пекин. Докато някои страни от ЕС, като Литва, задълбочиха икономическите и политически връзки с Тайпе, подкрепяйки го в името на споделени демократични ценности, други столици са по-предпазливи.

Предложеният инвестиционен пакт изглежда е бил отхвърлен от ЕС. Министърът на образованието на Германия посети Тайван миналия месец, първото официално посещение на ниво кабинет от десетилетия.

Липсата на подробни дискусии в ЕС е в контраст с интензивния дебат във Вашингтон относно бъдещето на острова и способността на САЩ да защитят Тайван от потенциална китайска атака, разглеждана като ключов тест за силата на САЩ.

Това се случва и въпреки икономическите рискове, с които Европа би се сблъскала в случай на конфликт.

ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор на острова, а Тайван е сред 15-те най-големи търговски партньори на блока, което се дължи отчасти на вноса на полупроводници, които играят жизненоважна роля в европейската индустрия. Един конфликт може да наруши веригите за доставки между Европа и Китай и да изложи на риск морските пътища в Южнокитайско море, през което минава приблизително 40% от световната търговия на блока.

Неотдавнашно проучване на консултантската фирма Rhodium Group открива, че конфликт в Тайван, включващ китайска блокада на острова, би изложил на риск над 2 трилиона долара глобална икономическа активност, повишавайки инфлацията и причинявайки недостиг в жизненоважни индустрии, включително телекомуникациите и медицинския сектор.

Забележките на г-н Макрон – че САЩ са засилили темпото на конфронтация с Китай за Тайван, на което Пекин "реагира твърде остро“ и че ЕС не трябва да следва дневния ред на САЩ по този въпрос – отразяват възгледи, които се споделят в някои столици. Такива страни се притесняват от гласовете във Вашингтон, насърчаващи независимостта на Тайван, и се страхуват от разделяне на света на два блока, при което Европа ще загуби всякаква автономия.

Някои представители на ЕС обаче станаха по-остри в предупрежденията си, че всяка китайска военна атака срещу острова ще предизвика отговор.

В реч пред Европейския парламент във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът е "категорично против всякаква едностранна промяна на статуквото в Тайванския пролив, особено чрез използване на сила“.

Германският външен министър Аналена Бербок заяви в четвъртък по време на посещение в Пекин, че военен конфликт в Тайванския пролив ще предизвика шокови вълни по света.

"Една дестабилизация би имала последствия за всички страни“, подчерта тя. "Наблюдаваме нарастващото напрежение в Тайванския пролив с голяма загриженост.“

Европейските дипломати казват, че редица фактори играят роля за предотвратяване на правилното решаване на въпроса с Тайван, дори и при затворени врата. Те се притесняват, че дискусиите ще изтекат и ще предизвикат китайски отговор или ще доведат до по-широки разделения за това как ЕС трябва да се справя с Китай и че малко държави-членки са готови за задълбочена дискусия относно потенциалните икономически отговори на такъв конфликт.

Сред някои дипломати има оптимизъм, че ЕС, разтърсван от идващи една след друга кризи през последните 15 години, отново ще намери бързо общ отговор, ако се стигне до сблъсък за Тайван.

Дипломати казват, че в големите столици се върши някаква работа и се водят неформални дискусии за Тайван. Очаква се Япония да използва своето председателство на Групата на седемте (Г-7), която включва Германия, Франция и Италия, за да насочи фокува върху Тайван.

На срещата на външните министри на Г-7 в Япония във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен омаловажи различията в групата, като отбеляза, че има съгласие, че напрежението между Пекин и Тайван трябва да се разрешава по мирен път. В изявление групата каза, че мирът и стабилността в Тайван са "незаменим елемент на сигурността и просперитета в международната общност“.

Други казват, че ЕС трябва да започне да формулира своите потенциални отговори на извънредна ситуация в Тайван сега – отчасти за да избегне повторение на разделенията, изложени този месец от г-н Макрон, и отчасти за да изпрати единно послание за възпиране на Пекин относно разходите за военни действия.

Г-н Ишингер казва, че Вашингтон трябва по-активно да подтиква Европа да изготви основни позиции за Тайван като отправна точка за сериозни трансатлантически дискусии. Това ще покаже, че Европа не е настрана от основен приоритет на външната политика на САЩ, но също така ще позволи на двете страни да изтъкнат различни гледни точки за потенциалния конфликт.

"Мисля, че това, което Европа наистина трябва да направи, е да бъде подготвена за различни сценарии, защото не е черно или бяло. Това не е нашествие или не е нахлуване“, казва Ноа Баркин, старши съветник в китайската практика на Rhodium Group. Централният въпрос, посочва той, е: "В кой момент Европа трябва да отговори и как реагира?“