Газопроводът "Турски поток“, който преминава през България по пътя си към Западните Балкани и Централна Европа, е изключен от списъка с инфраструктура, през която доставките на руски гсавяаз за Европейския съюз ще бъдат забранени. Това уточнение дойде от говорителя на Европейската комисия Анна-Кайса Итконен след последните предложения на ЕК относно постепенното спиране на вноса на руски изкопаеми горива, предава Reuters.

Във вторник Комисията представи законодателен пакет, който предвижда пълно прекратяване на вноса на руски природен газ в ЕС до края на 2027 г. Част от плана включва и забрана на нови дългосрочни договори с руски доставчици за услуги за втечнен природен газ (LNG), считано от 1 януари 2028 г.

В момента Турция получава природен газ от Русия чрез газопроводите "Син поток“ и "Турски поток“, както и от Азербайджан и Иран чрез TANAP. Тя вече продава природен газ на България, Македония, Унгария, Молдова и Румъния.

Итконен обаче обясни, че митническото законодателство, залегнало в основата на това предложение, не се прилага за страни извън Европейския съюз. В този контекст тя подчерта, че българските митнически власти не могат законно да блокират транзита на руски газ през газопровода "Турски поток“, когато дестинацията е страна извън ЕС, като например Сърбия.

На въпроса дали регламентът засяга руския газ, транспортиран до Унгария по същия тръбопровод, Итконен подчерта, че въпросното законодателство на ЕС остава валидно и приложимо в рамките на блока. Запознатите с въпроса тълкуват това като означаващо, че Унгария, като държава членка на ЕС, вече няма да има право да получава руски газ през "Турски поток“, след като забраната влезе в сила, за разлика от съседна Сърбия, която е извън юрисдикцията на ЕС.

За България разяснението на Европейската комисия означава, че руският газ може да продължи да се транзитира по тръбопровода "Турски поток“ през нейна територия до страни извън ЕС, като Сърбия, дори при предложената забрана. Въпреки че на България няма да бъде позволено да внася руски газ за собствените си нужди съгласно новите правила, страната запазва ролята си на ключов транзитен център, поддържайки приходите от транзит и регионалното си енергийно значение, въпреки по-широкото отклонение от руската енергия в ЕС.