Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Първата среща между новия български външен министър Велислава Петрова-Чамова и македонския министър Тимчо Муцунски, вместо сигнал за успокояване на напрежението и отваряне на пространство за диалог, донесе още по-дълбок акцент върху различията между Скопие и София, пише racin.mk.

Още от самото начало и двете страни показаха, че остават твърдо утвърдени в собствените си позиции, без видима готовност за минимално сближаване или за внимателно изграждане на доверие.

Кратък разговор или среща, дълбока пропаст

Срещата, или по-скоро спорът дали изобщо е "среща", символично отразява състоянието на македонско-българските отношения. Докато българският министър говори за "добра първа среща", македонският министър отговаря, че не става дума за официална среща, а за кратък разговор в кулоарите на събитие.

Петрова-Чамова заяви: "Имахме добра първа среща с министъра на външните работи на Македония Тимчо Муцунски. България има ясно изразена позиция, която от 2022 г. вече не е двустранен въпрос, а въпрос на дискусия между Европейския съюз и страна кандидат. Този прозорец за разширяване може да се отвори през следващите години и ако не се възползват от тази възможност, всъщност могат да загубят".

С това София за пореден път изпрати послание, че няма намерение да се отклонява от рамката, установена от френското предложение и произтичащите от него задължения, най-вече конституционните изменения за включване на българите в македонската конституция. Освен това, българският министър подчерта, че в България има широк консенсус за тази политика.

"Радвам се, че в България имаме много широк политически консенсус по този въпрос. Казах това и на нашите северномакедонски партньори. Очакваме от тяхна страна действия, които ще покажат, че имат пълна политическа готовност да продължат напред по европейския си път", каза Петрова-Чамова.

Тя също така отправи предупреждение, че Скопие може да пропусне настоящата геополитическа възможност за интеграция в Европейския съюз.

"Те имат уникална възможност. Виждаме страни като Черна гора и Албания да постигат сериозен напредък. Този прозорец за разширяване може да се отвори през следващите години и ако не се възползват от тази възможност, всъщност биха могли да загубят. Да се ​​придържат към споразумението, постигнато през 2022 г., и да предприемат необходимите политически стъпки. Да отворят европейския си път."

Нови министри, стари конфликти

Но вместо сигнал, че има място за по-гъвкава комуникация, от македонска страна дойде остър и защитен отговор. Муцунски реагира първо на използването на термина "северномакедонски партньори", който в Скопие отдавна се възприема като отричане на македонската национална идентичност.

"Употребата на термина "северномакедонец" по отношение на македонския народ е неточна и неподходяща. Македонците са си македонци. Това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичностите."

Това беше последвано от директно минимизиране на самия контакт между двамата министри.

"Бих искал да уточня, че днес нямахме официална двустранна среща. Разменихме кратки думи в кулоарите на едно събитие, в присъствието на няколко колеги. Ако едноминутен разговор се нарича "среща", тогава наистина имахме много "срещи" днес.“

Недоверието е дълбоко

Именно тази разлика в тълкуването на дипломатически контакт показва колко дълбоко е недоверието между двете страни. Вместо дипломатическа сдържаност и опит за създаване на положителна атмосфера, първият ден донесе публичен спор за терминология, формулировки и политически позиции.