"То Вима" (Гърция): Вълни на отрицание - защо гражданите не вярват на държавата

©
Това не е така, защото имаме достатъчно доказателства, че съществува "теория на конспирацията“ относно всички различни аспекти на социалния живот, а защото преброяването в миналото винаги е било процес, който не е срещан с недоверие.
Затова смятам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на недоверие към държавата.
Това недоверие няма традиционните характеристики на противопоставяне на държавата като потискащ и принудителен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните традиции и който е свързан с ролята на държавата в социалните сблъсъци.
Той дори няма характеристиките на "либерална" антидържавна позиция, която се основава на теорията, че държавата не трябва да се намесва отвъд определен момент в делата на гражданите, в личния им живот или в икономиката.
Всички тези хора разбират, че в същото време има ядро от държавни функции, които са свързани или трябва да имат общо с общото благо: здравеопазване, социално осигуряване и безплатен достъп до обществени услуги като образование.
Освен това, макар и от диаметрално противоположни отправни точки, тези две "антидържавни“ традиции поддържаха, че или социалните движения, или пазарът могат да организират рационално аспекти на живота.
Сега имаме работа с друга форма на недоверие към държавата. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и конспиративни възгледи, често на ръба на абсолютно абсурдното, особено когато се смесват с теории за "глобалния заговор“.
Често се обсъжда защо хората управляват страховете или несигурността си с плоски конспиративни теории.
Съответно, когато конспиративното недоверие към държавата или нейните представители води до доверие към всякакви шарлатани, опасностите са очевидни.
И все пак простото идентифициране на проблема не е достатъчно. Трябва да се запитаме защо държавата изгуби доверието на гражданите, поне на тези, които могат да бъдат повлияни от конспиративни възгледи.
Трябва да се запитаме защо държавата се оказа неспособна в различни фази, а не само в пандемията, да функционира като арена, в която се изработват стратегии, базирани на знания и с общото благо като ръководство.
Трябва да помислим дали и до каква степен състоянието преди пандемията е било възприемано като нещо извън и понякога враждебно към обществото.
Трябва да оценим "използването“ на държавата от политически партии и правителства и дали това е допринесло за проблема.
Трябва да проучим дали и до каква степен държавните функционери в различните сектори успяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на гражданите.
Очевидно трябва да направим каквото е необходимо, за да си върнем доверието на гражданите“, пише авторът.
Превод и редакция: Иван Христов