Германия и Франция вече не са надеждни съюзници и НАТО започна да се взира на изток, където се намира новият "истински лидер“ на Европа – Полша. Страната се стреми да създаде "най-голямата на континента“ армия и в същото време по всичко изглежда, че няма нищо против да воюва с руснаците, отбелязват в редакцията на британския национален ежедневник The Times.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Във военновъздушната база в Жешов (Ржешов), Полша, животът кипи. Оръжията идват бързо и в големи количества, а само след няколко седмици от военнотранспортен самолет C-17 ще бъдат разтоварени десетки танкове Leopard 2, готови за бойни действия в Украйна. Когато не са на служба, американските войници в този пограничен град хапват истински американски телешки пържоли в местните кръчми, но поради разгара на боевете в съседна Украйна сега те нямат много почивка.

На първата годишнина от войната за НАТО, от която вече никой нищо не крие, предстои посещение в Полша на президента на САЩ Джо Байдън. Очаква се той да благослови стремежите на Варшава да изгради най-голямата сухопътна армия в Европа, да поеме част от бремето за възкресяването на западния съюз и да яде пица с американски войници - като същевременно призовава за предпазливост и допълнителна сдържаност в това опасно противопоставяне.

Президентът на Полша Анджей Дуда разчита на нещо повече от Лондон, където пристигна на посещение този четвъртък: ангажимент за доставка на изтребители F-16. Той повтаря не само молбите на президента на Украйна Володимир Зеленски, но и говори от името на целия Източен фронт на НАТО, т.нар. Букурещка деветка, държавите от които са убедени, че рискът от поражение на Украйна във въздуха е по-висок от ескалацията на конфликта до Трета световна война.

С други думи, Байдън бива обработван активно. Досега той изключва трансфера на F-16, въпреки че не е ясно дали е имал предвид доставката като такава или просто незабавно прехвърляне на самолети от складовете в САЩ. Очакването Байдън да разсее тази неяснота на годишнината от войната е безразсъдно. В крайна сметка основното постижение на тази война бе някакво подобие на западно единство срещу Русия и културна революция дори в страни като Германия, която "си пада“ по "Газпром“, и някога неутрална Финландия. Разделението идва, само когато става въпрос за изпращане на Зеленски на ново, по-мощно оръжие.

Има достатъчно съмняващи се дори във войнствено настроената Полша. Бившият генерален инспектор на полските военновъздушни сили Томаш Древняк припомня колко F-16 са били разбити, "служейки“ на ВВС на Ирак. "Не се опитвам да сравнявам украинските пилоти с цялата им решителност и боен дух с иракските, но не е достатъчно само да можеш да пилотираш самолет, трябва да можеш да използваш всичките му бойни възможности“, обяснява Древняк. Това е аргумент в полза на по-продължителното обучение преди директното прехвърляне на самолетите.

Дори ако никой не предложи на Украйна "чудо оръжие", едно е ясно: има важен опорен стълб към Източния фланг на НАТО. "Изглежда, че центърът на тежестта в Европа се е изместил на изток", заяви по-рано генерал Бен Ходжис, бивш командир на американските сили в Европа. "Швеция и Финландия промениха отбранителните си позиции, балтийските страни остават стабилни, Румъния навлиза в Черно море“. И всичко това, без дада броим радикалното обновяване на полските въоръжени сили.

Френско-германската ос, великият двигател на европейската интеграция, изглежда се е изчерпала. Президентът Еманюел Макрон, който не чак толкова назад в миналото "диагностицира“ НАТО с мозъчна смърт, призоваваше за европейска стратегическа автономия ("Какво всъщност означава сигурността без САЩ?“, бе попитал в отговор Ходжис) и мечтаеше за общо пространство с Русия от Лисабон до Владивосток. Френският президент и германският канцлер Олаф Шолц бяха тези, които си представяха, че лидерът на Кремъл Владимир Путин може да бъде държан настрана от сраженията. Полша и балтийските държави не се съмняваха: газопроводите "Северен поток“ бяха връзки в една зловеща стратегия за "поставяне“ на Европа - както Западна, така и Източна, на зависимост от руски енергоносители. И се оказаха абсолютно прави.

Спорът за доставката на танкове Leopard на Киев бе решен от две събития, които показаха как се е променило разположението на силите на Запада. Първо, миналия месец Полша обеща да достави на Украйна машините и да помогне за изграждането на коалиция от мощни сили, включително Германия. "Беше правилна постъпка", казва Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. "Полша пое тежестта на лидерството. Германия, от друга страна, никога не го е изключвала. Линията на Шолц беше само "да не тичаме пред локомотива“. И така, ето какво може да се каже. Полша направи услуга на Германия“. Тактическата грешка на Варшава, според Бурас, е обещанието й да изнесе своите Leopad, без да чака разрешението на Германия. Това се превърна в заплаха за Берлин и демонстрира готовността на Полша да наруши договорите и да започне да действа произволно.

Освен това Шолц настоя, че Германия ще изпрати своите Leopard, само ако САЩ преодолеят собствените си съмнения и доставят Abrams на Украйна. Очевидно точно този модел танк няма да се появи в Жешов в близко бъдеще, но обещанието бе дадено и Германия бе убедена, че може да разчита на подкрепата на САЩ в евентуална война по земя на НАТО в Украйна и след президентските избори през 2024 г. Това се оказа своеобразна победа за Шолц, защото най-голямата заплаха за западното единство е, че ангажиментът на Вашингтон към правителството на Зеленски ще бъде отслабен по време на предизборната кампания. Той също така подчерта зависимостта на Европа от американско военно оборудване, логистика и обучение. Толкова за "стратегическата автономия“ на Европа!

Така основните губещи през първата година от войната са очевидни: руската армия, за която всички разбраха, че има калпаво и корумпирано командване, и Макрон, който загуби всякаква връзка с Изтока. Шолц, разбира се, също бе непрекъснато критикуван, но поне действаше решително, за да освободи Германия от енергийната зависимост от Москва.

Ако обаче конфликтът се проточи, съперничеството на Германия с Полша ще се отрази много пагубно на евентуалния изход от него. "Германия е убедена, че е права за миграцията, финансовата безотговорност на Юга и проблемите с върховенството на закона на Изток", казва Бурас, като допълва: "Но сега се отказа. Полските власти забелязаха това и се възползваха от момента, за да демонстрират своите морални принципи. Оказахме се прави по въпросите на енергийната сигурност, в отношенията с Путин и разходите за отбрана“.

Ако Полша наистина иска да се възползва от шанса си и да стане основен играч, тя трябва да направи две неща. Първо, да доведе докрай своите далечни военни планове и да получи гаранции от САЩ за ролята си на де факто държава на първа линия. Второ, да се установи сътрудничество с Германия в борбата срещу Путин.

Полша има 647 основни танка, почти три пъти повече от Великобритания. Варшава вече е поръчала 250 нови Abrams (плюс друга партида от 116) от САЩ и хиляда танка K2 от Южна Корея, от които вече са произведени 180. Някои от тези танкове няма да пристигнат до края на 2024 г. Но както попита Марек Сверчински, военен анализатор в Polityka Insight: "Къде тогава трябва да оставим всичките си Leopard?“

Самата помощ за Украйна се превърна в страничен продукт от бързата модернизация на армията. Полският бюджет за отбрана вече е висок - 2,4% от БВП. А сега ще се повиши до 4%. Полската армия има 114 000 военнослужещи, но иска да увеличи числеността им до 300 000 - 250 000 професионалисти, 50 000 резервисти. Още преди избухването на военните действия Полша подписа договор за доставка на 32 изтребителя F-35 от пето поколение. На път и южнокорейски самолет.

Това е сериозна армия, въпреки че зависи много от близките отношения със САЩ. Но в Жешов военната техника се разтоварва и описва всяка вечер, след което се претоварва на цивилни камиони и се изпраща в колони от 25 машини до Лвов, откъдето влиза на фронтовата линия. Тя е охранявана от бивши членове на полските специални части, тъй като американците избягват ненужни жертви и не искат да бъдат въвлечени в директен сблъсък с Русия. Това е сложна операция и заплашва да има лош обрат, ако Кремъл сметне доставките на оръжие за легитимна цел.

В момента в Полша има 12 000 американски войници. Американците, британците и поляците са изключително предпазливи и не се излагат на руски атаки. Ярък пример за това е новата танкова армия на Украйна: танковете и другата сложна техника трябва да се поддържат и ремонтират. Интензивното използване е свързано с високо износване, но само висококвалифицирани специалисти могат да ремонтират оборудването. Досега повреденото такова се доставяше в ремонтни центрове в Полша, Словакия и Германия. "Но като цяло е препоръчително ремонтите да се извършват възможно най-близо до фронта", обяснява генерал Ходжис. "Войниците използват оборудването си по-дълго, отколкото би трябвало, дори ако то е частично повредено. Те са убедени, че готовността за битка дори на 70% е по-добра от липсата на адекватни оръжия.

И така американците и поляците се сетиха за метод, тестван преди това в Ирак и Афганистан: цивилни изпълнители (до 200 бивши военни) са готови да създадат ремонтни възли точно на фронтовата линия и да поправят всичко, което трябва да бъде ремонтирано. Така немски и полски изпълнители могат да се включат в ремонта на повредените танкове Leopard. Възможно е това да възстанови не само унищожените танкове, но и наранената гордост, докато Берлин и Варшава се борят за титлата незаменим съюзник на Америка.