close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Европейски съюз
Балкани
Близък Изток
Свят
The Guardian: Руската активност по украинската граница изправи Запада "на нокти"
17:24 / 03.12.2021
22
©
За втори път тази година Русия съсредоточава войски близо до границата с Украйна. Защо 90 хилядната групировка сега предизвиква такова безпокойство сред западните страни и независимите анализатори, коментира британският вестник The Guardian.

В сряда държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи мрачно предупреждение, че Русия планира "масирана офанзива“. Това се потвърждава от аналитични изчисления от отворени източници и оценки на западните разузнавателни служби. "Има достатъчна причина за това“, каза един информиран източник.

Твърди се, че Джо Байдън се тревожи за това развитие от няколко седмици. Усилията за намаляване на напрежението обаче се провалиха, включително срещата в четвъртък между Блинкен и руския му колега Сергей Лавров. Това предполага, че Русия иска да продължи кризата.

Изданието Jane's, специализирано във военна информация следи движението на руските танкове, артилерия и военни части към окупирания Крим в Южна Украйна, Воронежска област и Смоленска област, които се намират на изток и север от Украйна. Изданието сухо нарича тези действия "аномална военна дейност в Русия“.

Директорът по изучаването на международната сигурност Нийл Мелвин от Кралския институт за изследвания на отбраната на Обединеното кралство каза, че сегашното натрупване е много по-сериозно, отколкото през април. Той отбелязва признаци на задълбочена подготовка за воденето на военни действия, по-специално полевата модификация на руските бронирани машини.

Новите елементи приличат на клетки, закрепени с болтове към кулите на бронираните машини. Това показва, че Кремъл е уплашен от оръжията, които Украйна напоследък купува от Запада. Москва е особено загрижена за американските противотанкови системи "Джевлин“ и турските дронове "Байрактар“, които са способни да удрят руски танкове в най-уязвимите места, тоест отгоре.

В същото време Русия прави остри изявления. Тази седмица президентът Владимир Путин нарече увеличената военна подкрепа на НАТО за Украйна "червена линия“. По-специално, Алиансът бе предупреден срещу разполагането в Украйна на западни системи за противоракетна отбрана като тези, разположени в Румъния и Полша.

Този фокус върху оръжията произтича от по-общи причини, поради които Русия настоява за решение на този проблем. Орисия Луцевич, украински анализатор от Chatham House, каза, че времето е на страната на Украйна, тъй като тя се стреми да се развива по западен образец.

Според нея Путин не желае Киев постепенно и решително да се оттегли в западната сфера на влияние. "Русия иска да контролира по-строго своята близка чужбина, предотвратявайки разширяването на НАТО. Това се отнася за Грузия и Украйна “, каза Луцевич.

Днес е лесно да се каже, че последните събития са провокирани от Русия, за да изпитат решимостта на САЩ и Запада, особено в момент, когато на власт в Германия идва ново ляво правителство. Западните дипломати обаче подчертават, че Украйна не е член на НАТО и следователно Алиансът не е длъжен да защитава тази страна в случай на нападение срещу нея.

Вместо това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда сутрин усърдно подчерта икономическия характер на отговора. "Ние дадохме да се разбере, че цената ще бъде много висока и санкциите са една от възможностите“, каза той. Мелвин обаче отбеляза, че санкциите са наложени от няколко години, разходите за Русия се увеличават, но това не я възпира.

Независимо от това, пълномащабна офанзива е много малко вероятна и най-вероятно Русия преследва дипломатически цели. Мелвин вярва, че Кремъл се надява да рестартира застоялия мирен процес в Минск. Става дума за споразумения, сключени през 2014-2015 г., след като Русия превзе Крим и сепаратистите поеха контрола над Донбас. Тези региони сега са разделени от останалата част на страната с фронтова линия.

"Русия иска да неутрализира Украйна и да я превърне в буферна държава. От нейна гледна точка би било оптимално да се признае автономията на Донбас и да се избере неговото ръководство под контрола на Русия. В този случай регионът ще получи правото да наложи вето на външната политика на Киев “, каза Мелвин.

Но подобно тълкуване на Минските споразумения е неприемливо за Украйна от политическа гледна точка. Отчасти поради това тяхното прилагане е спряло. И тъй като западни лидери като британския външен министър Лиз Тръс в четвъртък повториха своята "подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, "премерването на мускули“ между Запада и Изтока ще продължи.

Превод и редакция: Юлиян Марков










Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
ЕС-Западни Балкани
Парламентарни избори 2022 г.
Преброяване на населението 2021 година
Спортна аеробика
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.