Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин подготвя гражданите на страната за продължителна война в Украйна, пише британският вестник The Guardian.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Наскоро, по време на реч пред работници в самолетна фабрика в Бурятия, Путин отново определи войната като "екзистенциална битка за оцеляването на Русия“.

"За нас това не е геополитическа задача, а задача за оцеляването на руската държавност, създаването на условия за бъдещото развитие на страната и за развитието на нашите деца“, увери лидерът на Кремъл.

Според политическия анализатор Максим Трудолюбов Путин е все по-склонен да обсъжда това, което наблюдателите наричат ​​"вечна война“ със Запада.

"Путин на практика спря да говори за някакви конкретни цели на войната. Той също така не предлага визия как може да изглежда една бъдеща победа. Войната няма нито ясно начало, нито обозрим край“, отбелязва експертът.

По време на речта си пред Федералното събрание миналия месец, Путин повтори някои от многото си оплаквания срещу Запада, като подчерта, че Москва се бори за национално оцеляване и увери, че в крайна сметка ще спечели борбата.

Трудолюбов отбеляза, че това е слабо завоалирано послание към хората, че войната в Украйна няма да свърши скоро и че руснаците трябва да се научат да живеят с нея.

Западни служители споделят, че са слушали с ужас войнствената реч на Путин през февруари, вярвайки, че руският лидер ескалира войната и не оставя място за отстъпление.

Според един от западните дипломати в Москва посланието на Путин изглежда като подготовка на руската общественост за "война, която никога няма да свърши". Той отбелязва, че не е ясно дали Путин ще успее да приеме поражението в конфликта, защото не изглежда да "знае как да губи".

Освен това според същия дипломат Путин не изглежда да обмисля прекратяване на конфликта, въпреки тежките загуби и неуспехи през последната година. Той припомня също, че руският лидер бивш сътрудник на КГБ, обучени винаги да преследват целите си, а не да ги ревизират.

Други посочват, че руският лидер, който според западното разузнаване лично взема оперативни и тактически решения за Украйна, е спрял да обсъжда в публичните си коментари ситуацията на фронта.

Според проучване на руската информационна агенция "Вьорстка“, Путин за последен път споменава боевете в Украйна на 15 януари, като казва, че динамиката на руската армия е "положителна“.

Владимир Хелман, професор по руска политика в Университета в Хелзинки, казва, че пропуските отразяват загрижеността на Кремъл, че не може да промени хода на войната на бойното поле.

"По-лесно е да не говориш за военните усилия, когато армията ти не върви напред. Но съкращаването на мащабите не е опция за Путин. Това би означавало да признаеш поражението", добави Хелман.

Американският военен експерт Роб Лий казва, че Русия просто няма капацитет за голяма офанзива. По-малко от 10% от руската армия в Украйна е способна на настъпателни операции, твърди той, и повечето от нейните войски сега са наборни с ограничено обучение.

"Виждаме, че руската армия се готви за дълга война. Путин залага, че ресурсите на страната му ще надхвърлят тези на Украйна, тъй като Западът се уморява да помага на Киев“, обяснява Лий.

Въпреки неуспехите на бойното поле в Украйна, Кремъл омаловажаваше всяка реакция срещу войната у дома. Андрей Колесников, старши научен сътрудник във Фондацията "Карнеги“, отбелязва, че мнозина в Русия вече са напълно осъзнали, че тази война няма да стигне до никъде, и вярват, че трябва да се научат как да живеят с нея.

Когато през септември Путин нареди мобилизацията 300 000 резервисти, анкетьорите забелязаха рекорден прилив на страх и безпокойство - мъжете се страхуваха да напуснат да се бият, а майките и съпругите се тревожеха за своите съпрузи, родители и синове. Въпреки това, според Колесников, в рамките на няколко месеца страхът е намалял.

"Пропагандната кампания беше успешна, въпреки първоначалната нерешителност на хората. Правителството успя да обедини хората около знамето. Начинът, по който беше оформен конфликтът, помогна на хората да го приемат", коментира източник, близък до медийните мениджъри в Кремъл.

Цялата държавна мощ бе ангажирана в разпространението и укрепването на идеята, че войната е необходима за самата идентичност и оцеляване на Русия. Националната телевизия еволюира от леки забавления към агресивни политически токшоута.

В същото време училищата бяха инструктирани да добавят основно военно обучение и "патриотични" уроци, целящи да оправдаят войната в Украйна. Държавната реторика, включително призивите на Путин да се отървем от "изметта и предателите", предизвика вълна от осъждания от страна на обикновените руснаци към своите колеги и дори приятели.

"Страната полудя. Трябваше да спра да общувам с колеги и приятели. Живеем в различни реалности“, казва Алексей, бивш учител по история в елитно училище близо до Москва, който наскоро напусна след разногласия с ръководството относно новата "патриотична " програма.

Докато стотици хиляди руснаци бяха заглушени или напуснаха страната, активна група от поддръжници на войната подкрепи новия вектор. Тя също така отбелязва нарастващата цена на конфликта, но призовава за повече обществена подкрепа, като все повече представят войната като глобална битка с Европа и САЩ.

На среща в средата на март в Москва на Международното движение на русофилите, група, подкрепяна от руското външно министерство и съставена от маргинални европейски активисти и теоретици на конспирацията, бяха казани ужасни неща.  

"Ние сме свидетели не само на неонацизъм, ние сме свидетели на директен нацизъм, обхващащ все повече и повече европейски страни“, увери руският външен министър Сергей Лавров по време на речта си.

Константин Малофеев, консервативен олигарх, който бе санкциониран от САЩ през 2014 г. за "заплахи към Украйна и предоставяне на финансова подкрепа на сепаратисткия регион на Донецк“, заяви на свой ред: "Не сме виждали такъв вид омраза, откакто руските войници сложиха край на войната с победа в Берлин, и сега ние, победителите, отново сме изправени пред факта, че тя се надигна срещу нас от Ада“.

Въпреки това имаше малко преки намеци за ситуацията на фронта в Украйна, а в кулоарите на конференцията някои говориха за трудния напредък на Русия и цената на войната.

"Все още не всеки в тази страна разбира колко ще трябва да платим, за да спечелим тази война. За любовта си към Русия хората в нашата страна трябва да платят с живота си. Това е сериозно и ние не бяхме готови за това", обобщи руският философ и поддръжник на войната Александър Дугин.