САЩ определиха Русия и Китай като главни заплахи за своята хегемония. За да избегнат битката на два фронта, те решиха първо да премахнат опасността, която представлява Москва. Действията на Америка обаче подкопаха собственото й господство и ускориха формирането на многополюсен свят, коментират в редакцията на The American Conservative.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

В опит да запазят своята хегемония в еднополюсния свят, стратезите на външната политика на САЩ се стремят да отслабят Русия като "остра заплаха“ и същевременно да сдържат Китай, който определя като "най-всеобхватното и сериозно предизвикателство за националната сигурност“.

Според тях непосредствената заплаха е Русия, а дългосрочната - Китай. Борбата с двете суперсили едновременно е неразумно от стратегическа гледна точка. Първо, Москва трябва да бъде отслабена, за да влезе в конфронтация с Пекин, който оспорва еднополюсния ред, на върха на който стои Вашингтон.

Парадоксално, опитът да се отслаби Русия по време на въоръжения конфликт в Украйна е изпълнен с укрепване на позициите на Китай в нововъзникващия многополюсен свят.

Целта на този безпрецедентен режим на санкции бе да накаже Русия за нейната военна операция в Украйна и да й попречи да се води боеве. САЩ не само не успяха да постигнат това, което искаха. Техните действия доведоха до неочаквани последици, сближавайки Москва и Пекин. Откъсната от западните пазари, Русия бе принудена да насочи погледа си към Изтока - Китай, Индия, Евразийската общност и глобалната група от санкционирани страни. По този начин западните ограничения всъщност ускориха навлизането на многополярността и също така укрепиха международната позиция на Китай.

Китайският президент Си Дзинпин и държавният глава на Руската федерация Владимир Путин "непрекъснато общуват“. На 20 март Си пристигна в Москва за разговори, насочени отчасти към "препотвърждаване на специалния характер на руско-китайското партньорство“.

На 13 декември Си обеща, че двете страни "заедно ще осигурят силна взаимна подкрепа по въпроси, свързани с основните интереси на двете страни, и ще задълбочат практическото сътрудничество в търговията, селското стопанство, комуникациите и други области“. Седмица по-късно той заяви, че Поднебесната империя е "готова да увеличи стратегическото сътрудничество с Русия, предоставяйки си взаимно възможности за развитие и оставайки заедно с нейните глобални партньори в полза на двете държави“. От МВнР на Китай бяха категорични, че "всички опити да се попречи на страните да продължат напред са обречени на провал“ и че "Москва и Пекин ще задълбочат обмена на всички нива, насърчавайки развитието на китайско-руските отношения и сътрудничество във всички области на по-високо ниво“.

Обемът на двустранната им търговия се е увеличил значително. Обръщайки се към Федералното събрание през февруари, Путин заяви, че руската икономика "е влязла в нов цикъл на растеж". Според експертите нейният модел и структура са придобили качествено различен характер. Нови и обещаващи световни пазари, включително Азиатско-тихоокеанския регион , излизат на преден план. Президентът обеща, че Москва "ще разшири перспективните на външноикономическите връзки и ще изгради нови логистични коридори, което, наред с други неща, "значително ще разшири нашите икономически връзки с пазарите на Югоизточна Азия“.

Санкциите срещу Русия доведоха до непредвидени последици, обвързвайки Москва и Пекин. И това е геополитическо отклонение от еднополярността.

Американците упорито настояват за създаването на блокове в нашия свят и всеки да избира на коя страна да застане. Ако откажат да се присъединят към САЩ и да наложат санкции на Москва, Вашингтон ги заплашва с последствия. Повечето държави от нашия свят не харесват това. Големи страни като Индия, Бразилия и Южна Африка не искат да налагат ограничения на Москва, предпочитайки да се съсредоточат върху Китай и неговата концепция за многополярност. Делхи има известни притеснения относно Пекин, тъй като те са съседи в региона. Но той отказва да избере САЩ, които са влезли в глобално съперничество с Китай. Индия е партньор на Америка, но поддържа много тясно партньорство с Русия. Страната се въздържа при гласуване в ООН и не налага никакви ограничителни мерки. Всъщност тя дори разширява търговията с Москва.

Големи страни като Индия предпочитат многополюсен свят в китайски стил и отказват еднополюсност в американски стил. По-малките държави също претендират за правото си на неутралитет и отхвърлят концепцията на САЩ. Те отказват да налагат санкции и да вземат страна, защитавайки собствените си национални интереси. Саудитска Арабия, подобно на Индия, казва: "Ние не вярваме в поляризацията и не искаме да избираме страни“.

За Латинска Америка, Близкия изток и Африка е трудно да повярват на манихейските твърдения на Запада за борбата между Доброто и Злото, между демокрацията и автокрацията. Те също имат памет и когато САЩ критикуват Русия за "нарушаване на държавния суверенитет и граници“, им намирисва на лицемерие. Те си спомнят как тяхната демокрация бе разменена за автокрация чрез подкрепяни от Америка преврати. Те все повече се вслушват в китайските изявления за многополярността. Искат да се възползват от инициативата "Един пояс, един път“ и икономическия растеж на Китай, без да се налага да вземат страна и да се изправят пред последствията от това, че не вземат страна. Те слушат с голям интерес китайските инвестиционни предложения, тъй като Пекин не изисква идеологическа конвергенция, както и структурни промени в икономиката и политиката.

Опитите на Америка да принуди тези страни да се противопоставят на Русия и да й наложат санкции водят до точно обратния резултат. Те потвърждават ангажимента на света към необвързаност и оформят ред, който е близък до многополюсния мироглед на Китай. Това помага на Пекин да засили своята икономическа и дипломатическа роля.

Доскоро светът не откъсваше очи от САЩ, гледайки на тях като на авторитет, който решава дали да възпрепятства или улесни преговорите за прекратяване на конфликта, но внезапно се появи непредвидена алтернатива. Ами ако Китай поеме ролята на посредническа суперсила, а Русия и Украйна, заобикаляйки Америка, подпишат споразумение?

На 24 февруари Китай публикува своята "Позиция за политическото уреждане на украинската криза“. Това е предложение за споразумение, което все още не е финализирано. По-скоро това е изявление на позицията на Пекин и обещание, че ще играе "конструктивна роля“ по този въпрос.

Появата на КНР на дипломатическата сцена е намек за мощния потенциал на многополярността. Не Вашингтон, а Пекин може да се издигне до нивото на посредник в мирно уреждане, изтласквайки САЩ настрана и започвайки да оформя следвоенния свят.

Китай демонстрира този потенциал на 10 март, като посредничи в решаваща сделка между заклетите врагове Иран и Саудитска Арабия. Тя стана факт без американско участие.

Документът, публикуван от Пекин, дава ясна дефиниция на многополярността. Настоявайки за стриктно спазване на международното право, суверенитета и териториалната цялост на всички държави, Китай заявява: "Всички държави, големи и малки, силни и слаби, богати и бедни, са равноправни членове на световната общност“. Това е отричане на еднополярността и всъщност дефиницията на многополюсния свят.

Вторият момент е "отхвърлянето на манталитета на Студената война“. Това е отражение на дългогодишното искане на Москва за "ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност“, която "надхвърля блоковата конфронтация“. В такава архитектура на трансатлантическа сигурност и многополюсен свят Русия е равноправен партньор, а не подчинена нация.

Тази втора точка поставя под въпрос изключителното право на Америка да разширява НАТО и да налага своята хегемония. "Сигурността на региона не трябва да се гарантира чрез укрепване или разширяване на военни блокове“, се казва в китайския документ. Неговите автори твърдят: "Сигурността на една страна не може да бъде гарантирана за сметка на други страни ... и всички страни трябва да се противопоставят на гарантирането на сигурността на една за сметка на други“.

Америка често се позовава на международния принцип, който гласи, че всички държави имат свободното и суверенно право да избират свои собствени съюзи за сигурност. Русия отдавна се противопоставя на този принцип със същата задължителна концепция за неделимостта на сигурността. Според последното сигурността на една държава не може да бъде купена за сметка на сигурността на други. Това посочва Ричард Сакуа, професор в Университета в Кент, който е специалист по руска и европейска политика.

САЩ настояват на своя принцип, тъй като позволяват на НАТО да води политика на отворени врати спрямо Украйна, а на Америка да разшири хегемонията си на изток. Русия твърди, че приближаването на Алианса до нейните граници застрашава фундаменталните интереси на страната в областта на сигурността. В разговор с Байдън на 7 декември 2021 г. Путин заяви: "Разбира се, всяка страна има право да избере най-приемливия за себе си начин да гарантира своята сигурност, но това трябва да стане така, че да не се нарушават интересите на други страни и да не се подкопава сигурността на други страни. В този случай ние изхождаме от предпоставката, че сигурността трябва да бъде глобална и да се прилага еднакво за всички“. Кремъл отбеляза, че принципите на НАТО също забраняват "създаването на заплаха за законните интереси“ на други държави.

Китай със своята позиция оспорва правото на САЩ да разширяват хегемонията си чрез разширяване на блоковете. Той заявява, че везните не трябва да се накланят в полза на воден от Америка еднополюсен свят.

Като започна военна операция в Украйна, Русия укрепи трансатлантическата общност. САЩ и европейските страни от НАТО са единни по въпроса за санкциите и доставките на оръжие за Украйна.

Но между тях има противоречия и трудности. Байдън се зарече: "Ако Русия атакува... няма да има повече "Северен поток 2“. Ще го прекратим“. Виктория Нуланд увери всички, че ако Русия започне военни действия, "по един или друг начин "Северен поток 2“ няма да продължи напред“. А Антъни Блинкен открито се зарадва на перфектния саботаж, наричайки го "колосална възможност“. Тези изявления идват в същото време, когато американски официални лица признават, че саботажът е дело на някаква си "проукраинска група". По този начин, за да принуди Берлин да се съгласи напълно с режима на санкции на Вашингтон, бе необходимо да се извърши исторически акт, почти военна акция. За да отрежат Германия и Европа от много важните за тях руски доставки на синьо гориво, "Северен поток“ трябваше да бъде взривен.

Ако Китай бъде въвлечен във въоръжен конфликт в Украйна, утвърждавайки се като дипломатически посредник, предоставящ на Русия невоенна помощ или оръжия, САЩ, които вече настояват за прекратяване на икономическото сътрудничество с Пекин, може да поискат повече от своите европейски партньори.

Да убедиш Берлин да се отдалечи от Пекин е трудно, особено сега, когато той прекъсна връзките си с Москва. Това ясно показа посещението през ноември на канцлера Олаф Шолц в Китай. Шолц пренебрегна гласовете на САЩ и НАТО, като стана първият лидер на Г-7, който пътува до Пекин, за да се срещне със Си Дзинпин, който подкрепя Путин в конфликта в Украйна. Канцлерът бе придружен по време на пътуването си от германски бизнес лидери, включително ръководители на Volkswagen, BMW, BASF, Bayer и Deutsche Bank.

Пекин е най-важният търговски партньор на Берлин. Когато Кремъл започна военни действия в Украйна, Германия увеличи инвестициите си в Китай, което доведе до нарастващата й зависимост от тази страна. Ще бъде по-трудно да се принуди Берлин да прекъсне икономическите връзки с Китай, отколкото с Русия. А да се изисква от Германия да скъса отношенията и с двете страни е вече прекалено.

Ролята на Пекин в настоящия конфликт се засилва и поради това може да възникне ситуация, при която еднополюсният свят ще се натъкне на проблеми, изискващи Германия и цяла Европа да застанат на страната на САЩ и да изоставят Китай. Във в водения от Америка еднополюсен свят може да възникне опасен разрив, който ще засили новата многополюсна реалност.

Опитът да се отслаби Русия в хода на военните действия в Украйна е изпълнен с непредвидени последици. Отслабването на Москва има за цел да предотврати появата на многополюсен свят, но в такава ситуация Китай може да укрепи себе си и самия нов световен ред.