11:31 / 28.07.2025
2932
"Всички онези българи, очкаващи апокалипсис след въвеждането на еврото, трябва да се успокоят". Това пише европейското издание на Politico в своя статия, посветена на предстоящото въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.
Предоставяме превод на целия текст без редакторска намеса:
Всички онези българи, очакващи апокалипсис след въвеждането на еврото, трябва да се успокоят.
Поне това е съветът на Хърватия - последната страна, която прие еврото през януари 2023 година.
Българите излязоха по улиците, след като Европейската комисия одобри присъединяването на страната към еврозоната. Това се случи заради страха, че техният живот драстично ще поскъпне като резултат от приемането на единната валута.
След като Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията в действителност се покачи спрямо тази преди въвеждането на еврото. Експертите обаче посочват, че присъединяването на страната до голяма степен се е отразило положително на други показатели. Икономическите данни показват, че Загреб може да бъде добър пример, който България да използва.
Икономическият ръст в Хърватия е един от най-силните в Европа - 3,8% за последната година. Безработицата в страната е на най-ниско ниво, откакто е стартирала статистиката през 1996 година. Средствата по различните фондове на ЕС продължават да влизат в страната поради добрата работа на правителството. Рейтинговата агенция Fitch очаква, че до средата на следващата година ще бъдат усвоени всички 4,5 милиарда евро, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост. Най-важното обаче е, че заплатите са се повишили с над 30 %, откакто хърватите замениха своята куна с еврото.
Турболентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните държави в ЕС, влязоха в чакалнята за еврозоната по едно и също време - в средата на 2020 година. Те поддържаха инфлацията на ниски нива, а понякога дори по-ниско от тази в държавите-членки, използващи еврото.
Шокът обаче настъпи с пандемията от ковид: Инфлацията се покачи повече, отколкото при страните в еврозоната, като тя достигна 13% в Хърватия и 19% в България - това направи потребителите изключително чувствителни към риска подобно яление да се случи отново.
Въпреки че хърватската инфлация остава една от най-лошите, анализатори посочват, че причините за нея нямат нищо общо с еврото.
"Хърватска бе единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условия на сериозен инфлационен натиск", казва Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес в Университета в Загреб.
"С подобни условия в началото на приемането на еврото потребителите бяха затруднени да посочат какво движи инфлацията нагоре, което доведе до усещането, че тя е много по-висока от това, което властите изнасяха като статистика", обясни икономиста.
Страховете на хората са частично обосновани, смята Фран Галетич, който също е част от Факултета по икономика и бизнес в Университета в Загреб. Той посочва, че в Словения цените са скочили с 9% за 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година.
"Въпреки че властта уверяваше, че това няма да се случи в Хърватия, много хора си спомняха как изглежда подобно явление", казва той. За да успокоят гражданите, хърватското правителство принуди хранителните вериги да показват цените в двете валути четири месеца преди да заменят куната с еврото, както и в продължение на една година след смяната на валутата.
Това все пак не спря търговците да се опитват да "изтискат" потребителите. Много от тях вдигнаха цените преди правилото да влезе в сила, което им позволи да твърдят, че те няма да ги повишават след двойното обозначение. Цените скочиха драстично в 18-те месеца преди приемането на еврото, отколкото след влизането в еврозоната.
България предприе същия подход като Хърватия след окончателните решения в началото на юли. Тя ще трябва да използва натрупания опит на балканската страна.
А недоволството от повишаването на цените в Загреб продължава да тлее: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу нарастващите цени, принуждавайки правителството да разшири обхвата на ценовите тавани, въведени за някои основни стоки през 2022 и 2023 година.
"Тези мерки бяха въведени от правителството като отговор на енергийната криза, но съвпаднаха с влизането в еврозоната, като хората ги възприеха като буфер за спирането на инфлацията с приемането на еврото", казва Сорич.
България е в по-добра позиция, защото в момента ситуацията е много по-спокойна, отколкото през 2023 година. Ще бъде много по-лесно да се проследят цените и да бъдат наказвани спекулантите, смята икономистът.
Трудно би могло да се посочат други фактори за ръста на инфлацията. Например сезонният туризъм, който съставлява 1/5 от хърватската икономика: Откакто европейците могат да пътуват свободно след отпадането на ограничителни мерки заради ковид пандемията, туризмът е един от "най-горещите" сектори в икономиката на страната. В последните три години цените в бранша са се вдигнали с до 50% - повече отколкото в Испания и Гърция, където това се е случило със съответно 15 и 20%.
Ползите от еврото
Експертите смятат, че приемането на единната валута води категорично до множество ползи, отколкото негативи. Ана Сабич, която е директор на европейския отдел в Хърватската централна банка, казва, че приемането на еврото е "категоричен успех" за страната. Хърватите завинаги са се сбогували с таксите за превалутиране (голяма победа за бизнеса и туризма), а рисковата премия на страната спрямо Германия – отразена в доходността на държавните облигации – почти напълно е изчезнала.
Хръватската централна банка изчислява, че страната спестява около 160 млн. евро годишно от такси за превалутиране.
"Хърватия почувства всички предимства от приемането на еврото, въпреки че се присъедини към еврозоната в много трудни времена", посочва Сабич.
