Докладът за напредъка на Северна Македония и докладчикът на Европейския парламент за страната Томас Вайц са обект на обвинения от български евродепутати, които по време на днешния дебат в Комисията по външни работи на Европейския парламент, посветен на разширяването на ЕС, разкриха, че Македония е оказала неправомерно влияние върху съдържанието на доклада, пише "Свободен печат".

"Българският евродепутат Станислав Стоянов от националистическата партия "Възраждане" заяви, че евродепутатите са получили информация за необявени срещи на "главния съставител на доклада“ с македонските власти и за нарушение на правилата за прозрачност на ЕП".

"Обърнах се към ръководството на парламента с искане да се спре приемането на този документ, да се проведе разследване и да се установят всички факти и обстоятелства, като например, че държавата, обект на доклада, има достъп до поверителна информация и въпроси от съдържанието му, което го прави компрометиран и предубеден", е заявил Стоянов според македонската медия, добавяйки, че вярва, че ЕП ще реагира на това и ще намери изход от тази ситуация.

Неговият сънародник Андрей Ковачев от партията "Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) пък попита Кос за какви разговори за преодоляване на двустранен проблем между Скопие и София говори.

"Няма двустранен въпрос, моля, знаете много добре. В Заключенията от 2022 г. и в Рамката за преговори 27-те държави членки и страната кандидат се съгласиха с това. Те не трябва да губят времето на своите граждани на Северна Македония. Съжалявам, че гражданите на Северна Македония загубиха толкова много време, защото Заключенията на Съвета от 2022 г. не са изпълнени", е коментирал Ковачев.

В центъра на обвиненията е австрийският евродепутат Томас Вайц от групата на Зелените, докладчикът на ЕП за напредъка на присъединяването на Северна Македония, който е обвинен в "координация със Скопие за изготвяне на едностранчив доклад, в прикриване на критични срещи, в изтичане на поверителни бележки, в маргинализиране на противоположните гласове и в неизпълнение на задължението си на неутрален докладчик".

"Това разследване се основава на обширни доказателства: Регистъра за прозрачност на ЕП, официални документи, публични изявления на министър-председателя на Северна Македония Християн Мицкоски, независими репортажи от неправителствени организации и балкански медии, както и отговорите на Вайц. Заедно те разкриват тревожен модел на злоупотреба с процедури и чуждестранно влияние, което заплашва рамката за разширяване на ЕС и доверието в Парламента.“

"Ролята на докладчика на ЕП е ясна: да провежда неутрално установяване на фактите, да включва всички легитимни заинтересовани страни и да запазва институционалния доверие. В контекста на присъединяването на Северна Македония към ЕС, тази роля е особено чувствителна, предвид продължаващите нерешени въпроси на страната с България относно историята, идентичността и правата на малцинствата. Консенсусът на ЕС от 2022 г. относно пътя на присъединяване на Северна Македония постигна деликатен баланс, изисквайки от Скопие да се справи с тези въпроси, като същевременно напредва с реформите“, се посочва в текста.

На днешния дебат с членове на Комисията по външни работи на Европейския парламент, посветен на разширяването на ЕС, Вайц е заявил, че е ясно, че трябва да се направят конституционни изменения, за да може страната да започне преговори за членство, но също така трябва да се вземе предвид, че тя чака началото на преговорния процес от 20 години и е осъществила значителни реформи в хармонизирането на законодателството си с европейското законодателство.

Той е попитал Марта Кос доколко е ангажирана с въпроса за помирението в региона и добросъседските отношения, в условия, в които има проблеми в отношенията както в рамките на някои от самите страни от Западните Балкани, като например в Босна и Херцеговина или Черна гора, така и между тях, като например между Косово и Сърбия, но и между страните от Западните Балкани и техните съседни членове на ЕС, като Хърватия, Гърция или България.

"Има много въпроси, които трябва да бъдат решени, що се отнася до идентичността, до историята, всъщност до помирението чрез преодоляване на споровете от миналото. Направихме това в Европейския съюз. Да признаем лошите неща, които са били сторени в миналото, но също така да инвестираме заедно във взаимните отношения. Мисля, че това е, върху което трябва да се съсредоточим по-специално", коментира Вайц.