Европейската комисия наскоро разкри план за превъоръжаване на Европейския съюз и укрепване на отбранителните способности на блока. До 2030 година Комисията възнамерява да въоръжи Украйна и да развие въоръжените сили на държавите-членки до степента, необходима за възпиране или противодействие на руската агресия, пише The Kyiv Independent.

За да финансира това усилие, Комисията планира да заеме 800 милиарда евро (873 милиарда долара) през следващите четири години.

Окуражаващо е, че Европа най-накрая се събуди за руската заплаха и разработи надеждна средносрочна отбранителна стратегия, особено след като трансатлантическият разрив се разширява. Но блокът може да няма толкова време за подготовка, колкото би искал. За щастие има начини за ускоряване на изпълнението на плана, смята изданието.

Може би най-важният въпрос е свързан с финансирането. Около една четвърт от 800-те милиарда евро, които Комисията иска да мобилизира, могат да бъдат получени незабавно чрез обмен на замразени руски активи (90% от които са в брой) за облигации на ЕС. Като се има предвид нежеланието на някои държави-членки да конфискуват руски държавни активи, размяната им за, да речем, с 20-годишни облигации с нулева лихва може да бъде политически приемлив компромис.

Предполага се, че изземването или размяната на тези активи не би засегнало съществено еврото или върховенството на закона в Европа. 

Второ, въпреки че информационните заплахи и заплахите от меката сила може да са по-малко осезаеми от киберзаплахите, които планът на Европейската комисията правилно подчертава, те са не по-малко опасни и трябва да бъдат разгледани внимателно. Основен пример за това е нарастващата популярност на крайнодесни и крайнолеви популистки сили, подкрепяни от руски и китайски операции за влияние върху TikTok и други социални медийни платформи. Тези политически партии често насърчават дневния ред на Кремъл, включително прекратяване на подкрепата за Украйна.

Последствията от идването на власт на такива сили могат да бъдат опустошителни. Освен привеждането в съответствие с Русия, тяхната склонност да прилагат опростени решения на сложни проблеми би създала несигурност и хаос, подкопавайки управляващите институции на ЕС и неговата вътрешна сплотеност. Тази институционална слабост и разбитото единство само биха стимулирали руската агресия, смята изданието.

Свободата на словото не трябва да се прилага за разпространителите на дезинформация. Ето защо ЕС трябва да забрани руските и свързаните с Русия медии, включително привидно независими издания, и да наблюдава по-отблизо използването на TikTok, Telegram и други социални медийни платформи за потенциално разпространение на прокремълска пропаганда. Европейските политици с връзки с руския президент Владимир Путин, като тези, които лобираха за проекта "Северен поток II“, също трябва да понесат последствията, така че вътрешните разходи да надхвърлят ползите, предоставени от тези връзки.

Според  Kyiv Independent по подобен начин механизмите за управление на усилията за превъоръжаване на Европа трябва да бъдат "устойчиви на Орбан“, за да попречат на една единствена европейска страна, подкрепяща Кремъл – като Унгария при премиера Виктор Орбан – да дерайлира проекта. Създаването на "коалиция на желаещите“ също би позволило на Канада, Япония, Южна Корея и други страни да се присъединят към усилията.

Разбира се, руските кампании за влияние не са единствената или дори основната причина, поради която популистките крайнодесни партии са спечелили сила в Европа. За да подкопаят подкрепата за тези партии, европейските лидери трябва да се справят с истинските проблеми, които са подхранвали възхода им. Например, европейските лидери могат да отслабят антиимигрантските настроения, като реформират програмите за подкрепа на мигрантите по начини, които насърчават заетостта, като например чрез съчетаване на интеграционни услуги (включително езиково обучение) с постепенно премахване на социалните помощи.

Блокът може също да се противопостави на популизма, като подобри резултатите за европейските работници и икономики. Самият акт на превъоръжаване ще създаде нови работни места, докато усилията за мека сила също могат да бъдат от полза за европейската индустрия. Хуманитарната програма "Зърно от Украйна“, която доставя украински продукти на страни в Африка и Азия, изправени пред недостиг на храна, може лесно да бъде разширена, като да включи и европейски храни (които ЕС може да финансира чрез своята Обща селскостопанска политика).

И накрая, ЕС трябва да използва опции, различни от твърдата сила, за да смекчи стратегическата заплаха, представлявана от Русия. Например, лидерите на ЕС биха могли дискретно да уверят лидерите на нации, които в момента са окупирани от Русия, че блокът ги признава за независими държави. Това е работило и преди: полските лидери говориха насаме с Леонид Кравчук, който впоследствие стана първият президент на Украйна, че Полша ще признае независима украинска държава.

Русия може да изглежда като мощен монолит, но в действителност е хартиен тигър с разпадаща се икономика. Регионалните елити скоро ще осъзнаят, че вече не трябва да толерират расизма, икономическата експлоатация и експанзионизма на Кремъл. Всъщност много свободни страни (включително Полша и Финландия) се появиха от разпадането на Русия