Потребителите в Източна Европа спестяват, за да сложат любимите си ястия от шаран и свинско на трапезата за Коледа, тъй като инфлацията на цените на храните, особено в Унгария и балтийските страни, изпреварва тази в по-широкия Европейски съюз, отбелязва Reuters.

Цените на храните в Унгария са били със зашеметяващите 45,2% по-високи през октомври в сравнение с година по-рано, показват данни на Евростат. 10 страни в източната част на ЕС са изправени пред инфлация на цените на храните в размер от над 20%. Цената на храната е с 33,3% по-висока в Литва и с 30% в Латвия в сравнение с октомври 2021 г.

И въпреки че има признаци, че общата инфлация може да достигне своя връх в някои страни, цените на храните все още се покачват силно, допринасяйки за свиването на разходите за живот и принуждавайки централните банки да поддържат високи лихвени проценти.

Експертите казват, че местните фактори изострят глобалната тенденция, водена от нарастващите разходи за енергия и торове, включително ниска производителност на хранително-вкусовата промишленост в някои бивши комунистически страни, силно излагане на внос и скок на заплатите на тесните пазари на труда.

В Унгария тежка суша унищожи реколтата от царевица и пшеница тази година и доведе до скок на цените на храните за животни, докато слабият форинт повиши разходите за внос.

Храната сега е основният двигател на унгарската инфлация, чиито данни от четвъртък се очаква да покажат ускоряване до 22,2% през ноември, като премахването на тавана на цените на горивата ще даде допълнителен тласък в бъдеще.

Основната инфлация в Чехия се забави до 15,1% през октомври, но цените на храните нараснаха, докато в Полша инфлацията при храните и безалкохолните напитки беше 22,3% през ноември, доста по-напред от нивото за ЕС от 17,4%.

Гуверньорът на Националната банка на Унгария предупреди понеделник, че инфлацията ще бъде средно 15-18% през следващата година, като храните ще представляват повече от 50% от по-нататъшните повишения.

"Хранително-вкусовата промишленост на Унгария работи с неприемливо ниска производителност и монополи, с висок дял на вноса и по-високо потребление на енергия“,обясни той.

В Литва, една от балтийските държави, чиито малки отворени икономики са изложени на колебания на международните стокови пазари, гуверньорът на централната банка Гедиминас Симкус изрази по-оптимистична прогноза.

"Ще видим леко намаляване на месечната инфлация, защото пиковете в цените на енергийните суровини и храните вече минаха и дано повече не се повтарят“, каза той миналата седмица.

Но повишените цени започнаха да намаляват потреблението. Продажбите на храни са паднали с 5,6% в Унгария през октомври, тъй като семействата са изправени пред увеличения на годишна база от над 34% за месо и риба и 80% за хляб. Междувременно чешките купувачи се сблъскаха със 105% покачване на цените на захарта, а в Полша брашното е поскъпнало с 45,4%.

На пазар в Будапеща 75-годишната Ева Рац каза, че не може да си позволи традиционното празнично ястие от шаран тази година. "Това ще бъде по-бедна Коледа, тъй като пенсиите ни са малки и трябва да плащаме за комунални услуги и лекарства“,обясни ря добави, че заедно със съпруга си преживяват с пенсии от общо 200 000 форинта (около 1000 лв) на месец.

Проучване на Barometr Providenta показа, че поляците биха похарчили средно 1259 злоти (281 долара) за Коледа тази година, с 307 злоти повече, отколкото преди година, въпреки че почти половината от анкетираните признават, че биха купили по-евтини продукти, за да запазят разходите на по-ниско ниво.

Очаква се инфлацията в Унгария да започне много бавен спад през първата половина на следващата година."Все още няма трайни признаци, че динамиката на инфлацията в Унгария се подобрява“, обясниха от Goldman Sachs.