В навечерието на евентуалните преговори в Истанбул руски официални лица ясно повториха призивите на Владимир Путин преговорите с Украйна да се основават на Истанбулските протоколи от началото на 2022 г., които включват исканията на Русия за пълна капитулация на Украйна. Това посочват анализаторите от Института за изследване на войната (ISW) в последния си доклад, предава Радио НВ.

Те обръщат внимание на изявлението на руския посланик по пълномощие Родион Мирошник, че проектът на Истанбулските протоколи от април 2022 г. може да послужи за основа на споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Мирошник на практика повтори призива на Путин от 11 май и искането му за "възобновяване“ на преките преговори в Истанбул през 2022 г. в отговор на съвместното предложение на САЩ, Украйна и Европа за 30-дневно пълно прекратяване на огъня.

Мирошник предложи, че Русия и Украйна биха могли да направят "корекции“ в Истанбулските протоколи през 2022 г., за да отчетат промените през последните три години. В същото време той изрично настоя, че тогавашните искания на Русия към Украйна за намаляване на военния ѝ потенциал и за изменение на украинската конституция - по-специално за добавяне на клауза за неутралитет, която да забранява на Украйна да се присъединява към каквито и да било военни съюзи, включително НАТО - трябва да останат непроменени.

От ISW припомнят, че условията на Русия по Истанбулските протоколи съдържаха разпоредби, които биха означавали капитулация на Украйна и биха я оставили беззащитна срещу евентуална бъдеща руска агресия - цели, които Кремъл все още се стреми да постигне.

През март и юни 2024 г. Wall Street Journal и New York Times съобщиха, че са получили няколко варианта на проектопротоколи от преговорите между Украйна и Русия в Истанбул през април 2022 г. В тези документи се изискваше Украйна

да се откаже от стремежа си за членство в НАТО; да измени конституцията си, за да добави клауза за неутралитет, която да забрани на Украйна да се присъединява към каквито и да било военни съюзи, да сключва военни споразумения или да разполага чуждестранни военни контингенти, инструктори или оръжейни системи в Украйна,

да ограничи украинската армия до 85 000 войници, 342 танка и 519 артилерийски системи,

ограничаване на обсега на украинските ракети до 40 километра, което ще позволи на руските сили да разполагат критични оръжейни системи и логистика в близост до Украйна, без да се страхуват от нападение,

Русия също така изисква споразумението да бъде гарантирано от самата Русия, както и от Китай, Съединените щати, Обединеното кралство, Франция и Беларус;

и държавите-гаранти да "прекратят международните договори и споразумения, несъвместими с постоянния неутралитет на [Украйна]“, включително споразуменията за военна помощ.

Анализаторите на ISW подчертават, че Русия е настоявала за тези условия през първия и втория месец на войната, когато руските войски са настъпвали към Киев и са навлизали в Североизточна, Източна и Южна Украйна. Сега обаче Русия се опитва да повтори същите искания след три години война, въпреки че оттогава украинските въоръжени сили принудиха Русия да се изтегли от Северна Украйна, освободиха големи територии в Харковска и Херсонска област и забавиха напредването на Русия на бойното поле.

Ето защо изявленията на Мирошник, че Русия и Украйна могат да "коригират“ позициите от Истанбулските протоколи, за да отразят промените във войната през последните три години, са опит да се демонстрира предполагаемата готовност на Кремъл за преговори. В същото време Москва прикрива факта, че всъщност Русия е отдадена на дългосрочната си цел за пълна капитулация на Украйна, отбелязва Институтът за изследване на войната. Путин, Мирошник и други руски официални лица продължават да изискват такава капитулация на Украйна, опитвайки се да осигурят стратегическите цели на Русия, като отлагат преговорите и продължават да напредват на бойното поле.

Преди разговорите в Истанбул руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков също повтори искането на Кремъл всеки изход от войната да доведе до смяна на правителството в Украйна и до ограничения срещу Запада. На 13 май Рябков заяви, че на преговорите в Истанбул трябва да се акцентира върху "първопричините“ на войната, повтаряйки отдавнашната теза на Кремъл за т.нар. "денацифицирана“.

Руските официални лица посочват като "първопричина за войната“ предполагаемото нарушаване на "ангажиментите“ на НАТО да не се разширява в Източна Европа и по границите на Русия през 90-те, 2000-те и 2010-те години, както и предполагаемата дискриминация на украинското правителство спрямо руснаците и руския език, медии и култура в Украйна. Следователно новите изявления на Рябков отразяват дългогодишните усилия на Кремъл да постигне предвоенните си искания, въпреки опитите на Кремъл да симулира интерес към добросъвестни преговори.