Бъдещето на Европа зависи от времето, колкото и абсурдно да изглежда това твърдение, пише Foreign Policy. Но наистина, от това дали предстоящата зима ще бъде студена или топла ще се определи дали Европа ще преживее следващите шест месеца без сериозен икономически, политически и социален стрес, отбелязва авторът на статията, журналистът и политолог Адам Тузе.

Заради конфликта с Русия Европа загуби една трета от редовните си газови доставки. От пролетта, когато стана ясен мащабът на ситуацията, Европа започна да се готви за най-лошото, опитвайки се да подпише нови газови споразумения. В резултат на това доставките от Русия намаляха значително, а през лятото цената на газа скочи до невероятно ниво. Сега газовите хранилища са пълни, танкерите с втечнен газ чакат търсенето в Европа да се върне. Авторът на статията отбелязва, че това е въпрос на време, тъй като запасите от газ ще стигнат само за няколко месеца. Поради това цените на газа за следващата година остават много високи - 8 пъти по-високи от предкризисното им ниво. Така че перспективата е мрачна, заключава авторът на статията, освен ако времето не е топло.

Европа вече се е сблъсквала с подобна ситуация, в която зависи от времето. Зимата на 1946-1947 г. беше толкова студена, че накара Вашингтон да изпълни плана Маршал. Но авторът припомня: беше непосредствено след Втората световна война, когато континентът лежеше в руини. Сега Европа да бъде оставена на милостта на времето е истински шок.

Жан Моне, един от основателите на обединена Европа, веднъж каза, че Европа се е формирала благодарение на разрешаването на кризите. Само че той едва ли е очаквал тогава, че историята на континента ще се промени поради необичайна жега или силен студ. Или бившият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер използва термина "поликриза“, за да опише комбинацията от кризата със сирийските бежанци, дълговете на еврозоната и анексирането на Крим от Русия. Но тогава руският газ продължи да тече към Европа.

В най-лошия случай някои европейски страни могат да въведат нормиране на газ. Енергоемките индустрии като производството на торове и алуминия вече спират работа поради нарастващите цени на енергията. Енергийните компании са в капан: те имат фиксирани цени с клиентите си, но изкупните цени растат. В резултат на това или компаниите доставчици нарушават договорите си, или натрупват огромни загуби, които ги поставят на ръба на фалита.

Европейските правителства стартираха редица програми за стабилизиране на цените. Германия беше много неохотна да приеме идеята за максимална цена за европейски покупки на газ. В същото време не беше възможно да се координират усилията: много страни действаха отделно, докато подобни програми са много скъпи.

Европа има опит в разрешаването на големи кризи, но тази е особено трудно за справяне, отбелязва авторът на статията. Според него сегашните мерки, предприети от отделните държави, са подобни на протекционистките политики от епохата на коронавируса, когато страните купуваха ограничените запаси от лични предпазни средства. Тогава, в първите месеци на пандемията, изглеждаше, че Европа може да се споразумее за общ план за справяне с пандемията. Но в крайна сметка тя разработи координиран подход към снабдяването и разпространението на ваксини. Сега обаче "перспективите за подобна сделка за преодоляване на енергийната криза са много неясни", пише журналистът.

По време на пандемията цялостното решение зависеше от споразумение между Франция и Германия. Днес отношенията между Франция и Германия са в най-ниската си точка в последно време. Те не са съгласни по предложенията за ограничаване на цените на газа, по идеята за изграждане на газопровод между испанските и португалските ВПГ терминали и останалата част от Европа. Франция е недоволна от предпочитанията на Германия към американските пред европейските оръжия, както и от факта, че Германия стартира нова програма за ракети и противовъздушна отбрана без предварителна консултация с Франция. А Германия наложи вето на идеите на Франция за фундаментална реформа на европейската финансова архитектура.

Отделна тревожна тема е Италия. В Рим се състоя встъпването в длъжност на крайнодясното правителство начело с Джорджия Мелони. Избирайки своя министерски екип, Мелони изглежда е направила всичко възможно, за да избегне провокации в икономическите и финансови въпроси. Но пак ще им е трудно да избегнат сблъсъци с Германия. И такъв конфликт може да ескалира в криза, от която останалата част от Европа се страхува. Дори финансовият проблем да бъде разрешен, Мелони назначава по-остро останалите членове на кабинета. Така авторът на статията прогнозира сблъсъци между Рим и Брюксел по въпроси като имиграцията, изменението на климата и репродуктивните права.

Един от кошмарите на Европа сега е перспективата Италия под управлението на Мелони да се превърне във втора Полша, предизвиквайки общата ценностна система на ЕС. Въпреки че Полша не е част от еврозоната, тя е от особено значение като държава, граничеща с Русия. Тя се опитва да се възползва напълно от този лост, като драстично увеличи разходите си за отбрана.