Байдън удължава конфликта в Украйна и дори най-оптимистичният за нея сценарий може да доведе до тежки последици, пише Саша Глейзер за  TNI. Залозите са големи и американците, за чиято сметка Белият дом снабдява Киев с оръжие, заслужават повече от избрания от тях президент.

Как ще приключи конфликтът в Украйна? Високопоставени служители на администрацията на Байдън насаме признават, че нито Украйна, нито Русия могат да спечелят решителна победа. В същото време администрацията на Байдън отказа да тласне Украйна към мирни преговори, въпреки нарастващата загриженост и от двете страни относно икономическите последици и последиците за сигурността, ако САЩ бъдат въвлечени в преки враждебни действия с Русия. Вместо това Вашингтон продължава да изпраща оръжия, оборудване и помощ на Украйна за милиарди долари, въпреки че не вярва, че Киев може да спечели. Това едва ли е разумна геополитическа стратегия, да не говорим за пилеене на обществени средства.

На този етап самата идея за преговори е богохулство както за украинската, така и за руската страна. Всички войни обаче рано или късно свършват. Тъй като президентът на САЩ Джо Байдън не желае да използва лостовете на САЩ, за да накара Украйна и Русия да седнат на масата за преговори – като вдигане на санкциите срещу Москва или сигнализиране на Киев, че подкрепата му далеч не е безусловна – изглежда кръвопролитието ще продължи в обозримо бъдеще. Кои тогава са най-реалистичните сценарии за развитие на конфликта?

След впечатляващи победи на бойните полета в края на лятото, Украйна може да освободи още повече от своята територия. Президентът Володимир Зеленски увери, че Украйна напълно ще изгони Русия, включително и от Крим, който анексира през 2014 г. Ако този сценарий се осъществи, Москва може да използва последния си коз: тактическите ядрени оръжия. Президентът Владимир Путин проправи пътя за това, като обяви, че анексираните територии вече са част от самата Русия и ще бъдат защитавани с всички налични средства. С политическото си бъдеще, ако не и действителното му оцеляване, заложено на карта, Путин може да използва ядрени оръжия за "ескалация в името на деескалация“, за да принуди Украйна да седне на масата за преговори. Въпреки че е разбираемо, че Украйна би искала да се възползва максимално от скорошните си победи и да си върне възможно най-голяма част от територията си, използването на ядрени оръжия може да бъде катастрофално и да доведе до прякото участие на САЩ или НАТО в конфликта.

Трябва да се предвиди и обратният сценарий. Русия, въпреки безбройните си неуспехи, ще намери начин да подобри слабото си представяне, да започне да нанася конвенционални поражения на украинската армия и да завладее нови украински територии. Това няма да е първият път в руската история, когато тя превръща очевидното поражение в победа – спомнете си предстоящия военен колапс на Русия след нахлуването на нацистка Германия през 1941 г., последван от триумфа на Червената армия през 1945 г. Ако Русия успее събере силата си и нахлуе дълбоко в Украйна, това ще умножи ненужните загуби и разрушения и ще влоши преговорната позиция на Киев, ако след това се опита да разреши ситуацията на масата за преговори.

Трети потенциален сценарий е продължителна безизходица. Настоящите фронтови линии биха могли да се стабилизират с малък или никакъв допълнителен териториален обмен между страните. Въпреки че безизходицата ще подкопае усилията на Украйна да изгони Русия завинаги от цялата й територия, тя в крайна сметка може да накара Киев и Москва да заключат, че дипломацията е най-добрият път напред. Освен това Украйна трябва да осъзнае, че подкрепата на САЩ и Европа може да намалее, ако конфликтът продължи. Докато Украйна е свободна да се бие както намери за добре, на този етап тя е силно зависима от западната помощ и подкрепа. Ако пресъхне, преговорната позиция на Украйна отново ще бъде по-слаба, отколкото би била, ако беше настояла за уреждане веднага след успехите на бойното поле.

И накрая, крайният сценарий е, че вътрешното руско недоволство ще доведе до политически катаклизъм в Москва. Може да се надяваме, че новият режим в Кремъл ще се опита да сведе до минимум жертвите и да прекрати конфликта. Като се има предвид влиянието на Путин върху руския елит, този сценарий изглежда малко вероятен, въпреки че не трябва да се отхвърля напълно. Отстраняването на Путин обаче е изпълнено със сериозни непредвидени последици и опасна нестабилност в най-голямата ядрена сила в света. Освен това далеч не е гарантирано, че неговият приемник ще настоява за прекратяване на военните действия в Украйна или за по-приятелски отношения със Запада като цяло. Напротив, много членове на руския елит са разтревожени от твърде "мекото" отношение на Путин към Украйна.

Бившият израелски министър-председател Ицхак Рабин веднъж уместно отбеляза: "Не се примирявате с приятели. Примирявайте се с неприятни врагове.“ Всъщност историята учи, че повечето междудържавни войни завършват с дипломация по един или друг начин, като пълната победа за едната страна е рядкост. Освен това рисковете се изострят от наличието на ядрени оръжия. Избягвайки опитите за прекратяване на огъня и постигане на трайно споразумение, Съединените щати удължават конфликта, при който дори най-оптимистичният сценарий за Украйна - връщането на цялата й територия - може да доведе до немислими последици, ако Русия използва ядрено оръжие. Съединените щати искрено симпатизират на Украйна, но реалността е, че нейната съдба не е фундаментална за американската сигурност. Неотдавнашният коментар на Байдън, че конфликтът в Украйна е повишил риска от ядрен Армагедон до най-високото му ниво след Кубинската ракетна криза, трябваше да накара Вашингтон да се тревожи и да се замисли относно настоящата политика на САЩ. Изглежда обаче сегашното състояние на нещата във Вашингтон устройва всички и възнамеряват да продължат в същия дух. Залозите са високи и американският народ заслужава повече от своите избрани служители.

Превод и редакция: Рени ТОМОВИЧ