Въпреки прогнозите, първите директни преговори между Украйна и Русия от три години насам, проведени в Истанбул на 16 май, преминаха доста добре. Най-важното е, че двете страни се съгласиха да продължат разговорите, пише American Conservative, списание списание, публикувано от American Ideas Institute.

"Фокус" представя материала без редакторска намеса и с уточнението, че отразява  гледната точка на авторите му.

За администрацията на Тръмп, която определи прекратяването на войната в Украйна като приоритет, този първи кръг от преговори бележи точно онзи пробив, който се надяваше да постигне. Приоритет на Вашингтон сега трябва да бъде да насърчи продължаването на преговорите между воюващите страни, дори и когато боевете продължават. Това ще изисква отблъскване на призивите на Европа за по-голям натиск върху Путин и устояване на изкушението за намеса, преди двете страни да са готови да се справят с проблеми, които не могат да бъдат решени без американското участие. В крайна сметка, най-устойчивият мир ще бъде този, договорен заедно от Украйна и Русия, а не този, наложен от Съединените щати или Европа.

Въпреки скептиците от двете страни на Атлантика и несигурността до последния момент, руските и украинските преговарящи не само се срещнаха, но и постигнаха забележителни резултати. Според изявления, направени от ръководителите на украинската и руската делегация, двата екипа са се споразумели за поне три следващи стъпки : да проведат най-голямата размяна на военнопленници до момента (1000 души от всяка страна); да изготвят писмена версия на своята визия за мир за обсъждане на бъдеща сесия; и да проведат първоначални дискусии за среща между президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски.

Положителният доклад от руската и украинската делегация, както и от техните турски домакини, контрастира рязко с негативните реакции на самия Зеленски и ключови европейски лидери, включително френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц, полския премиер Доналд Туск и британския премиер Киър Стармър, пише изданието. Тази група, събрана за срещата на върха на Европейската политическа общност, която се проведе вчера в Албания, нарече руския отказ да приеме безусловно прекратяване на огъня " неприемлив “ и отново призова Тръмп да се присъедини към тях в налагането на по-големи разходи на Русия. Туск дори твърди, че руснаците " де факто са прекратили преговорите“ и сега е "времето да се увеличи натискът“.

Европейската оценка е толкова неочаквана, колкото и несъответства на фактите на място. След избирането на Тръмп, европейските лидери се опитват да го убедят , че Путин никога няма да търси стабилно споразумение в Украйна. Докато Тръмп и екипът му търсеха начини за разрешаване на бруталната война, Европа се намесваше и дори подкопаваше усилията на САЩ. Европейските лидери например насърчаваха Зеленски да постави максималистични условия за мир, приемаха нови пакети от санкции, насочени към Русия, предлагаха планове за " успокоителни сили “, които биха изисквали американски предпазен механизъм, на който администрацията на Тръмп се противопоставя, и отправяха необосновани предупреждения за плановете на Русия да нахлуе на територията на НАТО . Европейската реакция на преговорите в Истанбул беше същата – опит за удължаване на войната, възстановяване на " коалицията от демокрации “ на Байдън и затягане на Съединените щати по-дълбоко в конфликт, който не е в интерес на САЩ.

Ако Тръмп е сериозен по отношение на мира, той няма да слуша. Тръмп трябва да изключи нови ултиматуми и принудителни мерки, насочени към Русия, от типа, предлаган от Европа. Тези тояги едва ли ще проработят срещу Путин. Както посочиха руските преговарящи в Истанбул, Москва е готова да продължи да се бори още няколко години, ако е необходимо, и вярва, че може да издържи на допълнително наказание от Запада, било то под формата на санкции или каквато и да е допълнителна военна помощ, която може да бъде изпратена на Украйна.

Вместо това, Тръмп трябва да насърчи Украйна и Русия да продължат да преговарят. Администрацията може да подкрепи продължаването на преговорите, като представи днешната среща в Истанбул като конструктивна първа стъпка и сигнализира за подкрепата си за по-нататъшни дискусии на работно ниво. Среща между Путин и Тръмп – перспектива, предложена от самия президент Тръмп – би могла да помогне за сигнализиране на американската подкрепа за преговорите между Украйна и Русия и да покаже, че Съединените щати виждат Русия като важен събеседник във всяко усилие за разрешаване на конфликта. Но потенциална президентска среща не бива да се представя като повод "всичко или нищо“, за да се определи готовността на Путин да сложи край на войната в Украйна. Няма прост тест или едно-единствено заглавие, което може да отговори на този въпрос. Продължаващият разговор между воюващите страни – и далеч от светлината на прожекторите – ще бъде много по-разкриващ за мотивите на всяка страна.

Прекратяването на войната между Русия и Украйна ще отнеме време и ще изисква много кръгове преговори. В този момент самият процес е по-важен от срещите на високо ниво или драматичното постигане на сделки. Може да отнеме повече време, отколкото първоначално се надяваше, но с малко повече търпение целта на Тръмп за мир в Украйна изглежда все по-постижима.