Юрий Асланов, социолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България" 

Да има широко ляво обединение за парламентарните и местни избори бе решено на състоялата се в Пловдив конференция "Левицата за социална справедливост и мир, за преодоляване на неравенствата“. Срещата е втора след проведената в края на ноември миналата година кръгла маса в НДК. Проблемът е, че широкото обединение на левицата в този му вид всъщност представлява една част от левите формации в България. В първото си за годината издание на Дискусионен клуб "Политика 21“ към столичната организация на БСП участниците излязоха със заключението, че е време БСП да заработи отново като политическа партия. Обаче заключението звучи повече като заклинание, отколкото като сбъдната перспектива. След организираната от председателя на БСП Корнелия Нинова лидерска среща все по-отчетливи гласове се чуват за участието на партията в следизборна коалиция, естествено с цената на компромиси. Така от птичи поглед изглежда лявото в България. И упорито се избягва разговорът за такова обединение, което да събере разпарчатосаната цяла левица у нас. Плаши ли формирането на ляв политически блок? Коментира социологът Юрий Асланов, който е и наш гост. Г-н Асланов, дали е възможно левите формации да намерят път една към друга?

Аз съм почти сигурен, че тези участници в тази пловдивска среща, това са няколко политически партии, повечето от които са били част в миналото от БСП, ще успеят да сглобят някаква предизборна коалиция за предстоящите поредни предсрочни избори на 2 април, и да се явят с общи листи на тези избори. Но в смисъла на термина "широко ляво“, то няма как да е много широко, след като в него не участва БСП, защото БСП няма да участва в това широко ляво, поне докато Нинова е лидер на тази партия. Това е моето мнение. Какво ще стане – много е рано да се прогнозира, дали този нов политически субект на нашата сцена ще има успех, аз не мога да кажа отсега. Предстои кампания, ще се види това. Не мога да кажа и какъв ще е резултатът и на БСП, която ще се яви отделно от този формат на изборите, също е рано за прогноза. Но при всяко едно положение т.нар. "широко ляво“ няма да се състои на този етап. Може би събитията, обстоятелствата и процесите ще направят така тази идея да узрее на по-късен етап. Дали това дори ще се случи до края на годината за предстоящите по-нататък местни избори, също си позволявам да бъда умерен скептик. Но рано или късно ще трябва да се случи, защото всички поотделно очевидно ще престанат да бъдат влиятелни политически фактори, фактори в нашия политически живот, и животът ще ги научи, че ако не са заедно, нямат шансове да се намесят в голямата политика. Трудно ми е да говоря в конкретика, кой какво ще предложи на избирателите, с какви послания ще излезе пред тях в хода на предстоящата предизборна кампания, но така или иначе очевидно е, че ще се заложи на знакови имена за левицата, на влиятелни имена, и ще бъде състезание включително и между леви субекти, което не е добре за лявото като цяло, кой ще се докаже като, ако мога да кажа, по-ляв пред другите, за да събере повече гласове на самоопределящите се като леви по убеждения бъдещи избиратели. Такава е ситуацията засега. Тя не е уникална доколкото партийният живот в България е напълно атрофирал. Тази политическа криза, която преживяваме, тя е причинена и се дължи най-вече на кризата на партийната система, по-точно на партийните елити. И наистина това се отнася не само до лявото пространство, но и до дясното, където обаче кризата не е толкова чувствителна и не е толкова видима, но и там е криза – кризата е всеобща, и тя заплашва стабилността на политическата система като цяло. Това е нещото, което трябва да ни тревожи и с което трябва да се съобразяваме, доколкото е тази невъзможност изборите да произведат реална власт: работещо правителство и устойчиво мнозинство. Оттук нататък ще се влошава все повече обстановката и това влошаване ще се отразява на всички аспекти на обществения живот, и на икономическия, разбира се. Това е, което мога да кажа. И тук ще си позволя, няма значение доколко ще ми вярвате, ще си позволя една прогноза: според мен състоянието на партийната система е такова, че аз допускам, че редовно правителство България ще има най-рано в края на тази година или началото на следващата. Т.е. ние ще минем най-малко през още два предсрочни избора.

Какво ви дава основания за тази прогноза, г-н Асланов?

Много мощната конфронтация и издълбаните пропасти между политическите субекти, които притежават някаква електорална мощ да бъдат парламентарно представени и да се договарят помежду си. И най-вече основно това е противопоставянето между две водещи политически формации в лицето на политическа партия ГЕРБ и политическа партия "Продължаваме промяната“. Ако тези две партии не намерят диалог и път една към друга, нищо позитивно не може да се възпроизведе, а всъщност те се легитимират пред избирателите си като противопоставящи се една на друга. Много е трудно да допуснем, че още сега, на тези предстоящи предсрочни избори на 2 април, "Продължаваме промяната“ ще се откаже от анти-ГЕРБ реториката, както и ГЕРБ, че ще откаже от реториката, която е анти-"Продължаваме промяната“. Това ми дава основание да направя подобна прогноза. Без разговори между тези две формации, без постигане на някакъв компромис помежду им, никакво правителство и мнозинство не може да се състави в парламента когато и както и да бъде той излъчен.

Ако предизборната кампания се концентрира в  диалога между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, това няма ли да избута настрани посланията и изявите на другите партии? А левицата във вида, в който е – разпарчатосана, няма ли пък съвсем да се загуби?

Би трябвало да очакваме, че така ще стане, но имам усещане, че на хората им омръзна това противопоставяне, и ако тези две формации продължат с взаимните нападки помежду си, това може да пренасочи част от гласовете към други формации, няма значение в ляво или дясно, или пък да доведе до още по-драстично ниска избирателна активност – нещо, което също не бива да го изключваме.

Кои са най-големите рискове за тази кампания, г-н Асланов?

За тази кампания най-големите рискове са същите, които бяха и на предишната: ниска избирателна активност, която води до ниска легитимност на избора, фрагментиран евентуално излъчен парламент чрез избора, и невъзможност за съставяне на устойчиво солидно мнозинство и излъчване на редовно правителство.

Ако ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ имат своите твърди електорати най-общо казано, на какви електорати ще разчитат левите формации, явили се в различна битност? Те ще се борят за един и същ електорат. Как ще го разпределят?

Проблемът е в това, че всеки разчита на собствения си електорат, а никой не разчита на широкия избирателен корпус, който е разочарован по една или друга причина от всички партии, и виждаме с каква методичност отказва да участва в политиката като се дистанцира от изборния процес, но говорим за това, че дори всички парчета на лявото да се съберат на едно място, барабар с БСП, това също ще представлява една несъществена част от лява България, тъй като една голяма част от левите избиратели, те засега просто не възнамеряват в каквито и да е избори и да подкрепят когото и да било – те са трайно разочаровани.

Защо?

По много причини. Трудно е да се изброят всички, но най-вече защото не виждат в лицето на т.нар. "леви формации“ адекватно представителство на своите интереси, както и една голяма част от българските десни избиратели разсъждават по същия начин. Една голяма част от избирателите в България вече започват да се самоубеждават или да се убеждават по вина на партиите, на партийните елити, че демокрацията не работи в техен интерес, а в интерес на много тесни групи, обединени около несменяеми партийни лидери, заобиколени с верни на тях тесни групи едни и същи. И това ги демотивира да участват в избори, защото не виждат смисъл в това. Това е голямата драма на българския ребус на този етап. Но аз не мисля, че тази криза ще приключи на предстоящите избори, според мен тя ще продължи и ние трябва да сме подготвени, че на фона на тази криза могат да избуят доста по-радикални, дори екстравагантни идеи за продължаване на политическия живот и за смяна на политическата система, каквито впрочем вече се появиха.

Какви точно, бихте ли ги изброили?

За смяна на системата на държавното устройство от парламентарна с президентска републики. Появяват се и доста по-крайни идеи – да заменим партиите с отделни имена, едва ли не да забраним партиите, както се е случвало впрочем в нашата история на България, и прочие, и прочие. Лошото на тези идеи е, че те имат радикален и ограничен характер засега, но ако кризата продължи по вина на политическите партии в този вид, без те да променят поведението си, лошото е, опасното е в един момент всички хора или повечето хора да поискат това да се случи без значение, че последиците ще бъдат ужасяващи.

Прогнозирахте още два избора до края на годината, което означава един пореден безплоден 49-и парламент. Това допълнително няма ли да хвърли държавата в сериозни проблеми, в напрежение?

Държавата вече е в сериозни проблеми и достатъчно напрежение. Въпросът е, колко още може да понесе.

И колко може?

Въображението ми стига до края на този година, защото мисля, че всички партии подхождат лицемерно поне на думи към идеята за постигане на съгласие, на компромиси, а всъщност се готвят за важните за тях местни избори. Така че в зависимост от един или друг резултат на тези предстоящи местни избори в края на годината вече можем да очакваме някакво проясняване на политическия терен и разместване на пластовете по начин, който засега не мога да предвидя. Според мен просто трябва да преживеем провеждането на местните избори и да се надяваме, че техният резултат ще принуди партиите да променят съществено своето поведение.

Не е ли наивно от страна на партиите да очакват на местните избори по-различни резултати от тези на предсрочните парламентарни, ако не и много по-лоши?

Може би за някои е наивно, но за повечето не, защото ние знаем, че резултатите от местните избори се получават на база на съвършено различни мотиви за гражданска активност на съвършено различен тип поведение, и никога не чертаят една картина, сходна с националната. Тя винаги се различава, ще се различава и сега. Доколко и по какъв начин е рано да се каже.



Понеже вече предупредихте, че фантазията ви е до края на годината, но нека да се опитаме да погледнем малко и към следващата: дали е възможно формирането на ляв и на десен политически блокове, както се чуват гласовете, те по-скоро идват от социалните мрежи и интернет форумите?


Разбира се, че е възможно, но към този момент, и това мнозина го отбелязаха, при цялата несъстоятелност, в която е изпаднала БСП, без БСП едва ли може да се постигне такова широко ляво обединение. На този етап очевидно е, че БСП няма да участва.

Нали предстои конгрес на БСП. Вие очаквате ли от него да реши? Или конгресите са, за да се правят, а не да решават?

Нека да отговоря така, че аз съм умерен песимист, всъщност не съм и толкова умерен май, че на този конгрес  може да се случи чудо, защото БСП има два проблема: един голям и един малък. Големият проблем е с това, че БСП се лута и не може да намери пътя си, не може да си даде отговор за себе си на това кого, коя част от обществото представлява и интересите на коя част от обществото представлява, какви са нейните програмни намерения, защото единственото, за което се говори, е на база препирните с останалите политически сили и въображаеми коалиции в поредните парламенти, на каква идейна база ще стъпи и какви конкретни идеи за управление на страната ще предложи на избирателите. Това е големят проблем. На този конгрес по никакъв начин не вярвам, че ще стане съдържателен разговор по този въпрос и ще се получи някакво избистряне на този хаос, в който плува ръководството на партията. Малкият проблем на БСП се нарича Корнелия Нинова. Парадоксът на този малък проблем, е, че докато той не се реши и не бъдат прекратени пълномощията й като лидер на тази партия, не може да се пристъпи към решаването на големия проблем.

Не че искам да адвокатствам на г-жа Нинова, но ми прави впечатление, че както БСП, така и почти всички партии не са наясно към кого всъщност е насочена тяхната работа, кой е техният таргет, както казвате вие, социолозите. Това такъв толкова модерен анализ, характерен за корпоративния бизнес, някак си при партиите може би не работи, а в България изобщо пък и никъде не работи – никой не може да каже като прави нещо, то към кого е насочено. Откъде идва този абсурд?

Така е. Пак ще кажа, както в началото на разговора, че нашата партийна система е напълно атрофирала, и т.нар. "партии“ вече не представляват партии в класическия смисъл на тази дума, защото на първо място те не са наясно, техните елити не са наясно интересите на кого представляват. Би трябвало т.нар. "леви партии“ да представляват хората на труда или хората, които в различна степен са засегнати от императивите на свободния пазар, и те се лутат в борбата срещу неравновесието, създавано от този свободен пазар, и най-вече срещу неравенствата. Десните партии би трябвало да представляват интересите на бизнеса, на предприемачите. Но ние виждаме, поне по социологическите данни от поредицата от избори, които преживяваме от година и половина насам, че хора, които би трябвало да са леви, гласуват за десни партии, че хора, които би трябвало да са десни, в някои случаи гласуват за леви партии. До такава степен партийните елити объркаха и себе си, но объркаха и масовото съзнание. Затова плуваме в този хаос, който пак ще го кажа: заплашва устойчивостта на политическата система като цяло.

Цоня Събчева