15:27 / 08.06.2026
382
В предаването "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС д-р Емил Атанасов развенчава опасните митове за "забелването" при момчетата, разкрива кога нощното напикаване изисква лекар и защо ранното махане на памперса е ключово.
Д-р Емил Атанасов е синоним на надежда за много родители в България. Той има над 20 години опит, преминал е през авторитетната школа на УМБАЛСМ "Пирогов", а днес ръководи Отделението по урология и Детската урология в болница "ВИТА". През 2021 година там е създаден едва вторият в страната специализиран сектор по детска урология.
Д-р Атанасов, каква беше личната Ви мотивация да оглавите проект за създаване на подобна детска клиника?
Лечението на деца е изключително специфичен процес и аз отдавна имах желанието да създам такова място. Работих с малки пациенти в "Пирогов“ в продължение на 14 години. Знам колко е трудно да общуваш с родители под стрес и с деца, които възприемат болничната среда с тревога.
Във "ВИТА“ се стремим към миниинвазивни процедури, кратък болничен престой, липса на болка и максимално намаляване на стреса. Искаме децата в България да имат достъп до абсолютно същите съвременни методи на лечение, каквито се предлагат в Западна Европа.
Казват, че Уродинамичният център за деца във "ВИТА“ е уникален за страната ни. С какво се отличава той?
Проектът стартира през 2021 г., след като се завърнах от специализация в Швейцария по лапароскопска и роботизирана хирургия при малки деца (интервенции на бъбреци и мегауретери). Преди това специализирах и в Белград при световноизвестния проф. Джинович. Видяното и наученото там ми дадоха увереност, че тези практики трябва да се приложат и у нас.
В държавните болници иновациите понякога се случват по-тромаво заради административни пречки. Във "ВИТА“ срещнах мениджмънт, който реши да инвестира в модерно оборудване. Това позволи на мен и на младия екип от колеги, с които работехме в "Пирогов“, да стартираме проекта по съвсем нов начин.
Колегите от Цюрих ни оказаха огромна подкрепа – те дойдоха в България за първите съвместни операции и ни предоставиха своите алгоритми и ноу-хау. Благодарение на това започнахме лапароскопски безкръвни операции при бебета от 6-месечна възраст с хидронефроза, а година и половина по-късно – и при мегауретери, които дотогава в България се оперираха само с отворена техника.
Как помага този център на децата с по-сложни функционални проблеми?
С помощта на швейцарския опит улеснихме диагностиката на деца със спина бифида, детска церебрална парализа (ДЦП), неврогенни пикочни мехури и нощно напикаване. Проблемите на тези пациенти не могат да се решат с един 20-минутен преглед. Затова изнесохме сектора извън болничното отделение – така децата не се засичат с хоспитализирани пациенти, което намалява и риска от вътреболнични инфекции.
Предимството на центъра: Децата провеждат изследванията на пикочния мехур в приятна, светла обстановка, докато гледат анимационни филмчета. Това ни позволява да отчетем точни резултати без стрес и да назначим правилна терапия.
Освен това организирахме медицински мастер клас с връзка на живо, посетен от над 40 уролози от цялата страна, за да споделим този опит и да подобрим диагностиката на национално ниво.
Червените флагове: Кога да заведем детето на уролог
Д-р Атанасов, кои са признаците, които родителите не бива да подминават, и кога е най-подходящото време за първа консултация?
Програмата за детски скрининг с нефролози работи отлично в България и личните лекари знаят, че на 6-месечна възраст трябва да се оцени бъбречната функция на бебето.
При детски уролог е най-добре да се отиде около първата годинка. Има три основни причини за това:
Задържани тестиси (крипторхизъм): Около тази възраст детето се изправя и прохожда. Дотогава тестисът може да е "асансьорен“ (да се движи нагоре-надолу), но до година и два месеца той трябва трайно да се фиксира в скротума.
Хидроцеле: Това е събиране на течност около тестиса. Физиологично тя не вреди на органа до една годинка, но след това състоянието трябва да се оцени.
Физиологична фимоза (т.нар. "забелване“): Това е тема с много разногласия, но истината е една – целта е да няма травма.
Какъв е Вашият съвет за правилното третиране на кожичката (фимозата) при момчетата?
Кожичката по рождение е слепена за главичката на пениса. Ако е стеснена и пречи на хигиената, трябва да се вземат мерки, защото това е входна врата за инфекции.
Важно правило: Никога не трябва да се дърпа рязко – нито от родителя, нито от личния лекар! Всяко нацепване води до микробелези, нови сраствания и последваща хирургическа операция.
Ние прилагаме локален кортикостероиден крем за 2-3 месеца вечер след баня. Той действа само локално, не се просмуква в кръвта и прави кожата мека и еластична. След това лекарят може лесно и безболезнено да я отлепи. На годинка детето не помни, няма стрес и болка. На Запад, поради претовареност на системата, често липсва време за това и директно се пристъпва към обрязване (циркумцизия). Аз съм за поддържането на хигиената навреме, но по правилния, атравматичен начин. Последиците от закъснялото и болезнено забелване след 3-годишна възраст оставят тежки психологически травми у момчетата.
Връзката между вродените аномалии и инфекциите
Ако трябва да направите съпоставка, кои случаи преобладават – инфекциите на пикочните пътища или вродените аномалии?
Двете неща са пряко свързани. Много от вродените аномалии (хидронефрози, мегауретери или везикоуретерален рефлукс) се откриват именно след проявата на инфекция. Рефлуксът (връщането на урина към бъбреците) често се диагностицира след прекаран пиелонефрит с висока температура (39-40 градуса).
За щастие, днес над 80% от тези вродени аномалии се лекуват миниинвазивно. Прилагаме ендоскопско лечение през уретрата като еднодневна процедура или лапароскопия. Дори при сложните отворени операции използваме специални стендове с магнитен край. Това ни позволява след един месец да извадим стенда изцяло амбулаторно с помощта на магнит – без втора наркоза и допълнителен стрес за детето.
Влияе ли продължителното носене на памперс върху здравето на момчетата?
Да. Памперсът затопля зоната и задържа урината, което е сериозна предпоставка за уроинфекции. При деца с вродени аномалии препоръчваме памперсът да се махне възможно най-рано (обикновено родителите започват активни опити след втората година и половина).
Нощното напикаване – проблем, който не бива да се пренебрегва
Нощното напикаване е чест проблем. Израства ли се наистина, или родителите трябва да потърсят лекарска помощ?
Ако проблемът е чисто физиологичен и предстои да бъде израснат, това се случва до 4-5 годишна възраст. Родителите не трябва да чакат повече.
Диагностиката при нас започва с попълването на "дневник на уринирането“ и провеждането на урофлоуметрия – неинвазивно изследване (подобно на ЕКГ за сърцето), при което детето уринира в специален апарат, отчитащ функцията на пикочния мехур.
Какви са основните причини за появата му в по-късна възраст?
Често се сблъскваме със "свръхактивен пикочен мехур“. Децата масово задържат урина през деня – увличат се по телефоните или избягват мръсните тоалетни в училище. Това кара мускула на пикочния мехур да се удебелява, за да стиска. Така капацитетът му намалява.
Освен това в градините често им ограничават течностите, за да не се напишкат. Детето се прибира вкъщи вечерта, изпива огромно количество вода и си ляга с препълнен мехур, който има малък капацитет и силен мускул. Нощем този мускул прави силна контракция и детето се напикава.
Лечението: Първата и най-важна стъпка е изграждането на режим – детето трябва да подсеща пикочния си мехур да се изпразва на всеки 3 часа през деня. Ако режимът не помогне до 3 месеца, тогава включваме и медикаментозна терапия.
Уникалната операция с проф. Джинович
Наскоро заедно със световноизвестния проф. Радош Джинович извършихме изключително сложна операция във "ВИТА“. Какъв беше случаят?
Проф. Джинович е мой дългогодишен ментор. Първоначално го потърсих заради тежките форми на хипоспадия (вродено състояние, при което уретрата се отваря по-ниско и пенисът е изкривен). Това са технически много сложни реконструкции, които определят сексуалния живот и психиката на бъдещия мъж.
Конкретният случай, по който работихме сега обаче, беше още по-тежък – екстрофия на пикочния мехур. Това е рядка и изключително тежка аномалия, при която детето се ражда с отворен пикочен мехур и раздалечени тазови кости.
С какво се отличаваше неговата техника и какъв е резултатът?
Досега в България тези операции се правеха с хирургично счупване на тазовите кости (остеотомия), след което детето прекарваше месец обездвижено в гипсово корито – изключително мъчителен период.
Техниката на проф. Джинович е щадяща, без счупване на таза – затварянето на тазовия пръстен е изцяло анатомично. При този метод детето е фиксирано само за два дни. На петия ден вече е активно в леглото, а на седмия – сяда. Първият етап от операцията премина напълно успешно и детето вече е изписано в отлично състояние. Вторият етап на реконструкция ще бъде предприет на 3-годишна възраст.
Превръща ли се болница "ВИТА“ в европейски център по детска урология с тази операция?
Ние сме тръгнали точно по този път. Придържаме се стриктно към европейските гайдлайни. Преди три години бяхме домакини на Европейското училище по детска урология, където петима топ професори от Европа представиха съвременните стандарти пред българската медицинска общност.
Почти всичко, което се предлага като лечение в чужбина, вече можем да го извършим и тук. Очакваме скоро в отделението да бъде внедрена и роботизирана система, което напълно ще затвори цикъла и ще осигури най-модерната и щадяща грижа за децата в България.
Ако не бяхте станали лекар, каква щеше да бъде професията на човека, който знае три езика и който се отличава със своята прецизност?
Хм... Ами... като малък мечтаех да бъда актьор, но впоследствие реших да съм лекар. Ако трябва сега да решавам какво да работя, пак ще бъде лекар.
