Владислав Горанов, бивш финансов министър, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

С първоначално обявен аргумент за по-ефективно администриране на приходите Министерството на финансите съобщи, че започва работа по обединение на Националната агенция за приходите и Агенция “Митници" с цел  създаване на единна приходна агенция. В последствие на брифинг министър Асен Василев отредактира с обяснението, че идеята е заради очакването България да бъде приета в т.нар. сухопътен “Шенген" от началото на следващата година. Идеята е стара, за неин автор се сочи Световната банка, която ни я препоръча още през 1999 г. по време на правителството на Иван Костов. Тогава тя не срещна подкрепа и бе отхвърлена. През 2005 г. бе възобновена при правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция, но до реализацията й не се стигна. За сливането на двете агенции се заговори през 2014 г. в края на кабинета на Пламен Орешарски с финансов министър Петър Чобанов от ДПС. Правителството падна и идеята пропадна. Месеци по-късно на власт дойде вторият кабинет на Бойко Борисов, а сливането на НАП и Агенция “Митници" бе представено като негов приоритет. Тогава работни групи започнаха да подготвят обединяването на двете структури, финансов министър беше Владислав Горанов. В крайна сметка Борисов се отказа от идеята. Защо периодично създаването на единна приходна агенция се вади като зайче от политическите ръкави? Гост в студиото е Владислав Горанов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Горанов.

Здравейте.

Вие сте министърът най-дълго време управлявал държавните финанси. Защо сливането на “Митници" и НАП на времето не ви се е сторило подходящо и в последствие през годините до тази идея никога не сте стигали?

Спомням си, че в 2015 г. имаше една ситуация, при която службите разкриха доста сериозни злоупотреби на един от граничните контролно-пропускателни пунктове, в които бяха замесени много служители на Агенция “Митници". И това беше повод да се повдигне по наше време дебатът. Но много бързо след това стигнахме до извода, че подобна промяна изисква значителна подготовка, изисква значителни усилия. И би могла да доведе до временно разстройване на функциите на приходните администрации и оттам до загуба на сериозен ресурс за определен период от време, докато се напаснат двете системи, които по същество администрират различни процеси и до голяма степен различни публични вземания и имат различна система и организация на работа. Работят и по съвсем различно законодателство дотолкова, доколкото голяма част от митническото законодателство е хоризонтално европейско, тоест, законодателство, което е на база регламенти на Съвета или на Европейския парламент. В този смисъл механичното сливане не е невъзможно, но действително крие много рискове. Даже си спомням, че имаше едни анализи, които тогава се правеха към онзи момент, които показваха, че подобно сливане би могло в краткосрочен план да донесе загуба, тогава към 2015 г. изчисленията показваха около 800 млн. пропуснати приходи, заради организационни проблеми, свързани с обединението на двете администрации. Така или иначе мотивацията със сухопътния “Шенген" доколкото е валидна, тя касае граничният контрол, свързан със събирането на примерно мита. От там нататък другите функции на митническата администрация се запазват и поне не сме видели стратегия за тяхната промяна. Основният въпрос, който трябва да си зададем днес, когато коментираме тази тема, е: кое налага точно днес в ситуация на политическа несигурност да тръгнеш да реформираш толкова сериозно приходните стълбове на държавата? Това е меко казано авантюристично. И не съм убеден,  доколко целта на този анонс от страна на правителството не е по-скоро свързана с елегантен опит да се заличат темите, свързани с пропуските на приходните администрации. Пропуски, които се материализират през показателите за изпълнение на бюджета.

Подготвила съм ви този въпрос, но преди това искам да ви попитам друго. Възможно ли е сливането на двете приходни администрации в единна мегаструктура да е заради проблемите с приходите, както и вие предположихте или пък при нужда на финансовите министри за кадрово разчистване. Това не е ли елегантният начин да се отстранят неудобните?

Директорът на Агенция “Митници" може да бъде освободен от финансовия министър, съгласувано с министър-председателя във всеки работен ден. В този смисъл, ръководителят на митницата не е защитен със специален статус, който да гарантира трудности или някакви специализирани режими за неговата смяна. Това е записано в Закона и министърът на финансите може във всеки ден, в който реши, че иска да работи с друг шеф на “Митниците", да го постигне. И всъщност към днес това е единственият постигнат резултат от този анонс, въпреки че лично Асен Василев два пъти, когато застава като финансов министър, избира точно този ръководител на “Митниците". И за мен отчасти е изненада: защо вместо да анонсира някакви проблеми, които, пак казвам, лесно могат да бъдат идентифицирани в работата на Агенция “Митници", измерени през показателите за изпълнението на бюджета в частта ДДС и в частта “Акцизи", вместо това предлага механично обединение. Като пак казвам, то не е невъзможно. Вероятно с един прецизен анализ могат да се извлекат и положителни черти на подобно сливане. Със сигурност положителните черти няма да са съкращаване на един главен счетоводител и на един главен секретар, защото всъщност всички органи по приходите, били те служители в “Митниците" или служители в НАП, ще трябва да продължават да изпълняват своите функции както досега. Тоест, тук говорим за административно съкращаване на хора и по този начин за постигане на някаква оптимизация, ефектът е пренебрежимо малък, даже може да се зададе въпросът: кой е този супергерой, който успява да командва една още по-голяма структура? Доколкото НАП е доста сериозна и централизирана структура.

Може би това ще бъде г-н Спецов?

Може би ще бъде г-н Спецов или така или иначе ще бъде един, ако се стигне до подобно решение, един изпълнителен директор на мегазвеното. Но тук имаме, да започнем от там, два доста сериозни и живи организми, които имат съвсем различни информационни системи, работят със съвсем различни бази данни. И пак повтарям, подобно механично сливане не е невъзможно, но ще отнеме доста време. Промяната на нормативната уредба дори би отнела месеци, защото трябва да се променят - не съм правил точен анализ, със сигурност и в Министерството на финансите още не са го направили, но десетки закони трябва да бъдат променени, говорим само на ниво работа на парламента, за да се постигне този ефект. От там нататък предполагам, че в пъти повече подзаконови нормативни актове трябва да бъдат променени от страна на правителството, за да се завърши тази реформа. Оптимистичният срок за нея би могъл да бъде 6-месечен хоризонт, който обаче, ако се прави през началото на една бюджетна година, пак казвам и то в ситуация на политическа несигурност. Тъй като днес в момента, в който водим този разговор, не е ясно след две седмици, какъв ще бъде персоналният състав на правителството.

И дали ще го има въобще?

Правителство винаги ще има, въпросът е с какъв персонален състав и с каква политическа подкрепа в парламента, тъй като в момента, в който си говорим по тази тема, няма политическа воля за гласуване на нито едно от действията, които изискват подобна реформа. Така или иначе  крайният резултат от подобен анонс е в случая смяната на шефа на Агенция “Митници" с един от неговите заместници и няма друга новина, освен тази.

А защо Асен Василев възражда сливането на приходните агенции буквално 15 дни преди обявената ротация? Какви са плюсовете и минусите на такова сливане и какво налага то да бъде поставено на масата сега?

Този въпрос няма как да получи отговор от човек, различен от финансовият министър. Могат да се намерят аргументи “за" подобно сливане, пак казвам, то не е невъзможно, но трябва да бъде придружено от доста сериозен анализ и тези аргументи да не са механично сведени до махането на двама-трима, пет човека от общата администрация на двете звена. И съкращаването на практика на един висш ръководител, какъвто е шефът на Агенция “Митници", и свеждането на ръководството на приходната част на държавата до едно физическо лице, в случая директорът на общата структура, която би могла да бъде създадена, но без да видим тези синергии, тези планове разписани от страна на правителството, можем само да гадаем, какви са аргументите в полза на сливането. Защото пак казвам, има и доста рискове, които трябва да се калкулират. Рискове, свързани с това, че в момент, в който стартира такава мащабна реформа и докато се провежда, администрацията е така настроена като начин на работа, че обикновено в периоди на сериозни сътресения тя забавя своите темпове, което неминуемо ще се отрази по естествен  път и на приходната част на бюджета.

А защо периодично създаването на тази единна приходна агенция се вади като зайче от политическите ръкави? Ето, аз си направих труда да обобщя колко пъти тази идея е възниквала и е отпадала, и поредното заиграване с нея най-малко учудва.

Самият факт, че тя е възниквала и е отпадала, означава, че нито един досега, който е повдигал тази тема, не е имал завършена стратегия как да протече подобна промяна. Спомняте си, че през, по памет 2006 или 2007 г., функциите по събиране на приходите от осигурителни вноски преминаха от Националния осигурителен институт (НОИ) в Националната агенция за приходите (НАП). И тази промяна изискваше месеци и години, за да започне НАП да разглежда осигурителните вноски като свой ангажимент и да създаде добра нормативна и организационна основа за доброто събиране на осигурителните вноски. В случая говорим за много по-сложна като дейност и организация работа, съчетаване на процеси между двете администрации. Склонен съм да мисля, че пак казвам, основният ефект от подобен анонс беше легитимирането на персоналните промени, които извърши Асен Василев в “Митниците". Защото примерно, нямаше никаква пречка с подобен анонс да започне работата с подготовка на законови промени, които са необходими за реализацията, и в същото време ръководството на “Митниците" да остане непроменено. Очевидно проблем или някакво неудовлетворение от работата на сегашното ръководство на Агенция “Митници" се е проявило, защото пак казвам, друго все още не сме видели: нито стратегия, нито план, нито времева рамка, нито някакви конкретни...

Нито списък на проектозакони ...

Да, нито някакви дейности в тази посока, но със сигурност ръководството на Агенция “Митници" вече е друго.

Министерството на финансите не успя да събере около 2,5 млрд. лева от заложените приходи, помощи и дарения в бюджета за миналата година. На брифинг тези дни министър Василев съобщи, “че сега приходната част на бюджета върви изключително добре:. Към момента са събрани с 685 млн. повече данъци, мита, осигуровки в сравнение с миналата година". И защо тогава се разбутват приходните агенции?

Очевидно едно от двете не е вярно. Или фискалните показатели не са толкова добри, колкото се представят манипулативно, като числово измерение. Или всичко друго е подредено в Министерството на финансите и сега е дошло време и политически хоризонт за подобна реформа. Не съм склонен да намеря аргумент в нито едно от двете и затова е трудно да се даде директен отговор: какво точно днес, на фона на потенциална сериозна политическа криза и липса на стабилно управленско мнозинство, ще управлява този процес и ще го развива. Но пак казвам, ние отстрани, като наблюдатели на този процес, можем само да спекулираме. Очаквам от правителството или тихомълком да се откаже от тази идея, или действително да започна да я реализира с някакви конкретни стъпки и ходове. Рисковете, които обаче, пак повтарям, са лесни за прогнозиране, са влошаване на работата едновременно и на двете администрации, докато тече тази промяна. Нещо, което със сигурност ще постави пред изпитание изпълнението на Бюджета за 2024 г., особено в контекста на усилията и целта за присъединяване към Еврозоната.

Какво е финансовото състояние на държавата на фона на политическата нестабилност, която наблюдаваме? Тя не може да се скрие?

Не може да се даде еднозначен отговор. Знаем, че бюджетът е заложен с дефицит на предела на допустимия от гледна точка на европейските правила. Нещо, което нееднократно сме имали възможност с вас да коментираме, че е рисково. Тези дни ми хрумна един пример, да, един човешки организъм може да живее и с хипертония, тоест, с кръвно налягане много над нормалните и обичайни стойности, с които човешкият организъм може да съществува, но това крие огромни рискове, свързани с основни системи. Би могло да се стигне до сериозно увреждане на бъбреците,,очите, кръвоносната система.

Сърцето.

Тоест, би могло да се управлява и бюжет на дефицит близък до свръхдефицит, но това със сигурност дългосрочно крие проблеми и се отразява на устойчивостта на държавния организъм.

Приходната част на бюджета винаги е била изправена пред трудна събираемост при финансовият министър Асен Василев. Това ли се очертава най-големият проблем и за тази година?

За тази година проблемите ще бъдат много. Зависи къде е фокусът на финансовият министър.

Той има ли фокус? Вие виждате ли го?

Ами да ви кажа честно, много различни анонси се дават с доста свободна интерпретация в зависимост от желаното внушение от страна на сегашния финансов министър. Той има доста свободен възглед относно това, каква трябва да бъде ролята на държавата в преразпределението, като е склонен да играе на ръба, да трупа дефицити и да поема нови дългове. Същевременно да развива доста сериозно текущите разходи, свързани основно със заплати и пенсии. От там нататък неминуемо това води до някакво развихряне на по-сериозна вътрешна инфлация от тази, която се наблюдава в Еврозоната. И прословутият критерий за инфлация трудно се постига при подобна политика. Но действително сме в началото на политически турболентна година, с поне едни избори, които се очакват в нея, имам предвид редовните европейски избори. Все повече ми се струва, че може да се наложи повече от един избор да се прави в 2024 г. Към днес, ако ме питате, вероятността е 50:50. Но нека да не гадаем, действително е много динамично. Виждате от вчера този така наречен меморандум, който се предлага между двете основни формации, които подкрепят сегашното правителство, както и споровете по отношение на външно министерство. Оставам с усещането, че всъщност политическата незрялост или стила на правене на политика от страна на “Продължаваме промяната" води до доста сериозно напрежение в т.нар. “сглобка", което ще избие нанякъде рано или късно. Вероятно калкулацията на “Продължаваме промяната", че отиването сега на избори за тях е добра като вариант, а другите партии декларират готовност по всяко време за участие в изборите. Много е вероятно след едни избори да има минимални, но все пак достатъчно големи размествания в електоралното влияние на отделните парламентарно представени партии. Не знам как го калкулират в техните политически представи, но със сигурност да хвърлиш като ултиматум един меморандум, който основно цели да парцелира властовия ресурс в държавата,  изглежда политически незряло. Затова и реакциите от страна на ГЕРБ в случая, са справедливо резервирани относно това, доколко по този начин се постига единение в политически организации, които имат различно отношение към властта и към държавата. Очевидно, или поне това може да се направи лесно като извод, отношението на “Продължаваме промяната" към властта прилича не толкова на битка за принципи, а на битка за постове и опит за парцелиране на държавата. И то по един чисто механично-аритметичен способ, което звучи малко вулгарно дори и за начина на правене на политика в България като стандарт.

Каква е оценката ви за сегашното управление? Бойко Борисов го определи като “едно малко дебело дете, което се тъпче, тъче и тъпче".  Можете ли да измислите друга метафора?

Упражняването на властта в момента не може да се види, че носи някакви конкретни ползи за обикновения човек. Ако приемем, че за нашето икономическо развитие има нужда от сериозни инвестиции във физическата и социалната инфраструктура на страната, някак си всичко изглежда като замряло. В последните няколко години не можете да ми споменете започването и завършването на който и да е проект, който не е стартирал през 2019 г. или 2020 г. Тоест, имам усещането, то е индивидуално, персонално усещане, че сякаш циклим и политическата криза не е завършила, така както започна с юмрукът на Румен Радев от лятото на 2020 г. Защото като изключим “Шенген", който за мен по-скоро е добро постижение на външната ни политика и специално на Габриел, не виждам нещо друго положително да се е случило в последните няколко години. И за съжаление, видимо отстъпваме от позициите, които България и на политическата карта на Балканите и на Европа имаше, и като перспектива за икономическо развитие. Това е моето усещане, дано да съм неправ, дано да може по друг начин да се погледне на процесите. Факт обаче е, че примерно една Хърватия, която стартира година след нас процесът за присъединяване към ЕRM и Еврозоната, вече повече от година е в Еврозоната. Ние изпуснахме много пъти момента, в който можем да придвижим много процеси напред. Ако започнем с нещо много просто, започването на северната магистрала и свършим с прословутите ни усилия за по-задълбочена европейска интеграция, говорим за “Шенген" и Еврозоната, те са постоянно прокламирани като приоритет, но не виждам нито едно ускорено фактическо действие в тази посока.

А дали през февруари правителството ще поиска от Европейската централна банка становището за пригодността ни за еврото?

Обръщам внимание, че през тази година 2024  ще излезе конвергентен доклад, който е редовен, той излиза на всеки две години за всички държави-членки, които не са част от Еврозоната. И дава оценка за пригодността им, както вие се изразихте, за присъединяването им към еврото. За мое съжаление, вероятно критерият, свързан с инфлацията, няма да бъде покрит, докладът няма да бъде положителен относно присъединяването на България към Еврозоната. Разбира се, подобен конвергентен доклад може да бъде поискан по всяко време, но той има смисъл да бъде искан тогава, когато показателите за ценова стабилност се доближават до целта. Защото аз не знам, как ще погледнат нашите европейски партньори на това, че ние в някакъв обозрим бъдещ конкретен момент, можем за миг да се доближим до критерия за инфлацията и впоследствие отново да се отдалечим, заради политиката, която провеждаме по отношение на фиска. И дали това моментно доближаване ще даде основание на нашите европейски партньори да кажат, че сме готови за приемане на еврото. Няма да се спирам на многото предимства от това, защото можем спокойно да наблюдаваме, какво се случва с доходите и с активите, и с инвестициите в Хърватска, след присъединяването към Еврозоната. Нещо, което за нас е пропуснато време, пропуснато историческо време, пропуснато житейско време и пропуснато време за нашата икономика.

Възможно ли е за България от Европейската централна банка да направят дребно изключение за влизането ни в еврото, дори да не постигнем Маастрихтските критерии, но да сме близо до тях? Досега май не е имало такава практика?

Минимални изключения са допускани с изваждането на някои държави, при които инфлацията е различна, заради някакви икономически дисбаланси в съответната държава. И подобен пример наблюдавахме по отношение на Хърватия. Но посланията, които напоследък чуваме, са изключително ясни и категорични: “Изпълнете си условията и веднага влизате", тоест, тук не говорим въобще за проява на каквато и да било гъвкавост от страна на нашите европейски партньори. И това за мен, като изключим, че е съвсем естествено, с оглед на това, че правилата, които трябва да изпълним, са обективни и писани, и са част от мандата и на Европейската комисия, и на Европейската централна банка, от който те не могат да се отклонят. Трябва да имаме предвид и комуникационните провали на “Продължаваме промяната", спомняте си изтеклия запис от едно тяхно среднощно съвещание, в което се намесва името на Урсула фон дер Лайен и на други високопоставени политици от Европа. До такава степен според мен ги фрустрира, че дори да са имали намерение да покажат някаква гъвкавост, след подобни анонси..., а европейските политици, за разлика от нашите са доста стриктни и безкомпромисни в това отношение, е прерязало всякаква възможност за проява на гъвкавост от тяхна страна.

И ако позволите и личен въпрос. На 31 декември преди две години Административният съд в София обяви за незаконен вашият арест на 17 март същата година – 2022-ра. Незаконни бяха арестите и на Борисов и на Севдалина Арнаудова. На 10 февруари миналата година обаче ви санкционираха по Закона “Магнитски". Вие виждате ли връзка между двете събития?

Не мисля. Не мисля, това за което....

Не са ли ви помогнали от България?

О, със сигурност Държавният департамент и финансовото министерство на САЩ нямат радар, с който да ловят из целия глобален свят хора и да ги упрекват за едно или друго доказано или недоказано поведение. Така че вероятно тази система, свързана с глобалния закон “Магнитски" е захранена с информация и с данни, верни или неверни от България. А кой и защо го е направил, това мога само да гадая. Но така или иначе, аз съм в комуникация с ОFAC - службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ и се движа по процеса, който е регламентиран в тяхното законодателство.

Казвате, че не знаете какво точно са имали предвид тези, които са го направили. Но факт е, че ви отстраниха от позиция като финансов министър и съответно от партийни по-високи позиции, и този факт е показателен. Това може би е била и целта?

Можем само да гадаем, но крайният резултат е, че една подобна оценка от страна на такава голяма държава като САЩ със сигурност влияе негативно на всеки човек, който бъде застигнат от подобна оценка. Пак повтарям, в основните мотиви, които тогава се появиха в прессъобщението на Държавния департамент и на Службата за контрол на чуждестранните активи, се въртяха свързани основно с твърденията на Васил Божков за промяна на законодателството в полза на неговия бизнес и принуждаването му да предава средства. Нещо, което след повече от година разследване не можа да бъде доказано по никакъв начин. И всъщност, това, което пропуснахте да споменете по темата, е, че в края на 2023 г. българската прокуратура излезе с постановление за прекратяване на това досъдебно производство. Така или иначе, нямаше и как да бъде друго, тъй като това, което не се е случило, няма как да бъде доказано.

И на финала да ви попитам, какъв е вашият поглед, каква е вашата оценка, как изглежда България днес?

Като кораб без платна и без кормчия в бурно море. С война близо до нас, с конфликт в Израл, с прекрояване на големите геополитически констелации, имам предвид влиянието, което се измества от Запада към Изтока. Една държава, която само до вчера събираше всички европейски лидери на своята територия и бяхме незаобиколим фактор за политическата интеграция на Западните Балкани и въобще на процесите в региона,  днес сме с едно насипно правителство, без съществена политическа тежест и перспектива.

И сме на път през април месец да съберем националистите на Европа на конференция в София. Това е още една новина, която допълнително оформя щрихите от картината на България. Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Всичко добро.

Гостува ни бившият финансов министър Владислав Горанов.