Владимир Перев, македонски българин, журналист от Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Продължаваме разговора по темата: защо в Северна Македония българските клубове с имена на значими личности са спорни? Правим я в навечерието на заседанието на историческата смесена българо-македонска комисия. Наш гост е Владимир Перев. Той не се нуждае от представяне, но няколко думи все пак: македонски българин, журналист от Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви. В началото на ноември на него му бе присъдено званието Будител на годината за 2022-ра, като доайен на българската мисъл в Македония. Владимир Перев е наш гост. Добър вечер и честита награда!

Добър вечер на Радио "Фокус“. Благодаря много за наградата. Тази награда не е само моя заслуга, тази награда е заслуга  за всички, борещи се за българската кауза в Македония, на всички мои приятели, на журналистите, които ме поддържаха в  България, най-вече на агенциите като БГНЕС, БТА, на Радио "Фокус“, на журналистите от почти всички медии в България. Това е и тяхна заслуга и моите благодарности са към тях. Благодаря и за ясната и определена поне до този момент политика на Външното министерство на България и за позициите, които вземаха министрите на външни работи Екатерина Захариева и Теодора Генчовска, разбира се и  на президента Румен Радев. Това е благодарност за всички, това е дело на всички.

Г-н Перев, защо в Северна Македония българските клубове с имена на значими личности са спорни? Защо се оказва, че цар Борис III дразни, Иван Михайлов дразни, когато на тях са наречени клубове?

За тази тема имам две обяснения, смятам, че са еднакво валидни. Едното е, за да обясня темата. Каквото и име  да се даде на някакъв клуб в Македония, дори и да е Пейо Яворов, в Македония ще се вдигне веднага вик срещу името и срещу тази личност. Войнственото сърбо-комунистическо общество в Македония не иска българско име в Македония. То не иска да се споменава думата "българи“, то не иска някой да каже, че е българин в Македония. Те не искат да говорят за македонците като наши предци, които са били екзархийски свещеници или са били войници, или офицери в българската армия, или герои с отличия. Това е направо забранено не със закон, а с обществено мнение, което жестоко се налага в Македония. Това е първото обяснение – което и да е име, ще бъде отхвърлено в Македония. Второ, имената на Цар Борис и Иван Михайлов, македонската общественост се опитва да ги свърже с идеята на фашизма, дори и с нацизма. Да ги обясни, да ги покаже пред македонското общество като злосторници, злодеи на македонската кауза. Де факто става нещо друго. Те се плашат, защото тези имена са символ на свободата на македонския човек, на македонския народ, на българите в Македония, ако искате да го кажа по-точно. Цар Борис е символ на освобождението на военноплениците в Югославската армия, българи от Македония и Поморавия. А името на Иван Михайлов е символ на вечната, непрестанната до ден днешен борба на македонските патриоти срещу сръбската духовна и материална, и военна, и полицейска окупация на Македония. Името на Иван Михайлов означава непрекъсната борба срещу сръбския материален и духовен империализъм на македонските територии. Тук е проблемът. Целта е македонските българи да се чувстват изоставени от България, да се развие чувството, което е траяло поне 100 г., че македонските българи поне от 1934 г., от забраняването на ВМРО да се чувстват изоставени от българската държава, оставени на своята съдба и готови за асимилация. Това е същината на проблема.

Виждате ли решение?

Искам да кажа нещо добронамерено, не искам да бъда тълкуван злонамерено. Всички наши проблеми на македонските българи идват от непоследователната политика на София. София е основният проблем за нас, както и всичките наши добродетели идват от София. От София идва оръжейната помощ за Илинденското въстание, от София идват стипендиите за македонските студенти по времето на Екзархията, след това Царство България и т.н. От София идва просветата, културата, образованието. Всички наши предци бяха образовани в българските екзархийски училища, в българските университети. Но от София идва и духът на една изоставеност на македонските българи. На една политика на слугуване на руските и съветски империалистични политики и напускането на борбата за себепознаване, за идентификация, за самоопределение и достойнство на българския човек в Македония.  Неслучайно споменах имената на президента Радев, на двете министърки Генчовска и Захариева. Под тяхното управление в последните няколко години се промени политиката на София към македонския въпрос въобще и към правата, защитата на правата на македонските българи. Това са права на нашия свободен изказ, това са права за нашето образование. Виждате ли, че ние почти не знаем български, повечето от нас са и неграмотни. И това не е по наша вина. Сръбският окупатор е наложил своята цивилизация, своята писменост и своя език. А другата страна е била незаинтересована. Сега вече не е така. Отварят се културни клубове, читалища, материали, контактува се, вече интернет върши своята работа положително. Не говоря за социалните мрежи, там има и други неща. Така че през последните 4-5 г. ситуацията се развива в положителна посока. Сега, колко и дали българската държава ще издържи и ще устои на това, което е начертала като политика за правата на българите в Македония, остава да се види. Но аз вярвам в българската държава и българското ръководство, без значение кой ще дойде там. Да кажем с изключение, ако ми позволите, не искам да правя пропаганда, но имам недоверие, аз съм човек на американската култура, но виждам там, когато говори Кирил Петков, виждам неговите позиции по отношение на националния въпрос. Човекът си няма понятие, не знае какво става, той иска само да събере точки и да подпише документ. Това нещо няма да се случи сега, поне в тази ситуация. Жалко ще бъде, ако това стане един ден в някакво близко бъдеще.

Защо българите не ви вписват като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония?

От македонска страна налагат шовинистичната реплика, че ако ние влезем в Конституцията, ще извършим българизация на Македония. Нали, всички говорят тук, че ние сме малко, че сме само 3,5 хиляди на преброяването. Как ще извършим ние българизация на Македония при 1 милион и 100-200 хиляди македонци? Как 500 хиляди, 400 хиляди албанци не извършиха албанизация на Македония, а ние 3,5 хиляди ще извършим българизация на Македония? Когато ние влезем в Конституцията на Македония, това добре се знае от режима в Скопие, тогава ние ще търсим своите права, преди всичко правата за работа в държавните институции, ще искаме да сме съдии, всички сме с образование или по-голямата част от нас. Ние ще искаме да сме дипломати, ние ще искаме да работим в полицията, в армията. Ще отворим въпроса за историята и ще кажем, че Гоце Делчев, Дамян Груев и ред още други, които ги славят като големи македонски революционери, да – те принадлежат на Македония, но те принадлежат и на македонските българи, те принадлежат на българското племе от Черно море до Охрид. И са част от македонските българи. Това е нещо, което македонските управляващи добре го знаят и затова е огромната съпротива срещу българите в Македония.

Много ви благодаря, за това че приехте да сте наш гост. Благодаря ви за тази кратка среща и се надявам скоро да имаме възможност да поговорим и повече.

За мен беше чест и удоволствие.

За нас също бе голяма чест.

Цоня Събчева